Поради липсата на стандартен тест за поставяне на диагноза и оценка на тежестта е възможно да възникнат несъответствия и предизвикателства при определянето на оптимален план за лечение на лицата с атопичен дерматит.

Лекарят поставя диагнозата чрез анамнеза, преглед и изследване на кожата, кожни тестове с цел изключване на други кожни заболявания, както и чрез установяване на наличието на други заболявания, които в много случаи съпътстват атопичния дерматит.

Следните характеристики трябва да се имат предвид при диагностицирането на атопичен дерматит в съответствие с указанията на Американската академия по дерматология (AAD) 2014 г.:

Основните характеристики (трябва да присъстват) са както следва:

• Сърбеж
• Екзема (остра, подостра, хронична): (1) Типична морфология и възрастово-специфични модели (засягане на лицето/шията/екстензорите при деца, засягане на флексорните зони във всяка възрастова група, запазвайки слабините и аксиларните области); (2) хронична или рецидивираща история

Важни характеристики (подпомагат диагнозата) са следните:

• Ранна възраст на поява
• Атопия: (1) Лична и/или фамилна анамнеза; (2) IgE реактивност
• Ксероза (суха кожа)

Свързаните характеристики (неспецифични, но предполагат диагнозата атопичен дерматит) са както следва:

• Атипични съдови реакции (например бледност на лицето)
• Keratosis pilaris/pityriasis alba/хиперлинеарна дерматоглифия на дланите/ихтиоза
• Очни/периорбитални промени
• Други регионални находки (например периорални промени/периаурикуларни лезии)
• Лихенификация (задебеляване)/пруриго (Група кожни заболявания, характеризиращи се с обрив във вид на папули, везикули и със силен сърбеж)

В България диагнозата атопичен дерматит се поставя най-често от дерматолози, а в определени случаи от педиатри, алерголози и от общопрактикуващи лекари.

Един от методите за оценка на тежестта на атопичния дерматит се основава на оценка на степента и тежестта на пруритуса (известен също като сърбеж), на лезиите на екземата и на сухотата на кожата.

Съществуват няколко инструмента за измерване, които се използват от лекарите за оценка на тежестта на заболяването. Най-често срещаните включват индекса на площта и тежестта на екземата (Eczema Area and Severity Index, EASI) и индекса на глобалната оценка на изследователя (Investigator Global Assessment, IGA).