Поставянето на диагноза епилепсия се базира на анамнезата, прегледа и проведени изследвания:
- Анамнеза и неврологичен преглед. Лекарят ще разпита подробно за симптомите и ще изследва двигателните и умствените функции, поведението, за да диагностицира състоянието и да определи вида епилепсия.
- Кръвни тестове. Възможно е да бъдат назначени кръвни изследвания, за да се провери за признаци на инфекции, генетични или други състояния, които могат да бъдат свързани с гърчовете.
- Електроенцефалограма (ЕЕГ). Това е най-честото изследване, използвано за диагностициране на епилепсията. Прикрепени към главата електроди записват електрическата активност на мозъка
- Компютърна томография. Изследването чрез компютърна томография използва рентгенови лъчи, за да получи образи на мозъка в напречен разрез и да установи евентуално аномалии в мозъка, които могат да причинят гърчове, като тумор или кисти.
- Ядрено-магнитен резонанс. ЯМР използва магнитно поле и радиовълни, за да създаде подробен образ на мозъка. Възможно е да открие лезии или аномалии в мозъка, които могат да причинят гърчове.
- Функционален ядрено-магнитен резонанс. Функционалният ЯМР оценява промените в кръвния поток, които се появяват, когато работят специфични части на мозъка.
- Позитронна емисионна томография (РЕТ). При това изследване се използва малко количество радиоактивен материал, който се инжектира във вена, за да визуализират активните области на мозъка и да открият аномалии.
- Еднофотонна емисионна компютърна томография (SPECT). Това изследване се използва предимно, ако ЕЕГ и ЯМР не са установили локализацията на произхода на гърчовете в мозъка.
- Невропсихологични тестове. При тези тестове лекарят оценява уменията за мислене, памет и говор. Резултатите от изследването помагат да се определи кои области на мозъка са засегнати.