Този материал не е предназначен за здравни специалисти и е наличен за обществото само с информационна цел. Същият не трябва да бъде използван за поставяне на диагноза или лечение на здравословен проблем или заболяване. Материалът не е предназначен да замести консултация с лекар. При нужда от съвет, моля консултирайте се с Вашия лекуващ лекар. Авторско право ©2020 Takeda Pharmaceutical Company Limited. Всички права запазени. Takeda и логото на Takeda са регистрирани търговски марки на Takeda Pharmaceutical Company Limited или нейните филиали. ТП Такеда ГмбХ България, София 1404, бул. България №69, бизнес сграда Инфинити Тауър, ет. 13, тел.+359(2)9582736 C-ANPROM/BG//0340/ Април 2020
Лимфомът на Ходжкин, известен като злокачествена лимфогрануломатоза и болест на Ходжкин, е онкологично заболяване на лимфната система, която е част от имунната система. Може да засегне хора на всяка възраст, но най-често се среща при хора между 20 и 40 години и над 55 години.[1]
Годишният брой на случаите на Ходжкинов лимфом в САЩ е 2,6 на 100 000 на човека годишно.[3], а болестта представлява малко по-малко от 1% от всички видове онкологични заболявания по целия свят.[4]aПрез 2015 г. около 574 000 души в световен мащаб са имали лимфом на Ходжкин.[4] Името на заболяването е свързано с английския лекар Томас Ходжкин (Thomas Hodgkin), който за първи път описва състоянието през 1832 г.[5]
Най-честият симптом на лимфома на Ходжкин е безболезнено подуване на лимфните възли в областта на шията, подмишниците или слабините. Някои от засегнатите хора имат симптоми като висока температура, нощно изпотяване, умора, сърбеж.1c
Причината за Ходжкиновия лимфом не е изяснена.1d Заболяването е свързано с ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) мутации или промени[6], както и с рискови фактори – отслабена имунна система, инфекция с ХИВ или вируса на Епщайн-Бар, фамилна анамнеза за заболяването.[7]
Лимфомът на Ходжкин възниква обикновено в лимфен възел. Заболяването може да бъде открито поради подут лимфен възел в областта на шията, гърдите или други области.
Заболяването започва, когато лимфоцитът (почти винаги В-клетка) стане анормален. Анормалната клетка се дели некотролируемо в резултат на което се натрупват повече анормални клетки. Когато анормалните лимфоцити се натрупат, лимфният възел, който ги съдържа, се подува.2b Анормалните лимфоцити могат да се разпространят през лимфните или кръвоносните съдове до други части на тялото.[8]a
Въпреки че нормалните клетки умират, когато остареят или се увредят, анормалните клетки не умират. За разлика от нормалните клетки, анормалните клетки не могат да помогнат на тялото да се бори с инфекциите.9b
Лимфомът на Ходжкин се диагностицира при установяване на патологична тъкан от патолог след биопсия на увеличен лимфен възел. Анормалните клетки в Ходжкиновия лимфом се наричат клетки на Рийд-Щернберг (Reed-Sternberg).4b
Определянето на стадия на Ходжкиновия лимфом се отнася до степента на разпространение на анормалните клетки в тялото. Образни изследвания, като компютърна томография или позитронна емисионна томография, могат да бъдат назначени за определяне на стадия на Ходжкинов лимфом.9c
Лечението на Ходжкиновия лимфом зависи от симптомите, стадия и местоположението на заболяването, както и от възрастта и общото здравословно състояние на пациента. Oбикновено включва лъчева терапия и/или химиотерапия.[9]
При ранно диагностициране на заболяването, често е възможно излекуване. Редовните последващи прегледи са важни след провеждане на лечение на лимфом на Ходжкин. Напредъкът в диагностиката и лечението на Ходжкиновия лимфом помогна да се даде шанс на хората с това заболяване за пълно възстановяване. Прогнозата продължава да се подобрява при хора с лимфом на Ходжкин.1e