Лимфомът на Ходжкин, известен като злокачествена лимфогрануломатоза и болест на Ходжкин, е онкологично заболяване на лимфната система, която е част от имунната система. Може да засегне хора на всяка възраст, но най-често се среща при хора между 20 и 40 години и над 55 години.[1]

Годишният брой на случаите на Ходжкинов лимфом в САЩ е 2,6 на 100 000 на човека годишно.[3], а болестта представлява малко по-малко от 1% от всички видове онкологични заболявания по целия свят.[4]^aПрез 2015 г. около 574 000 души в световен мащаб са имали лимфом на Ходжкин.[4] Името на заболяването е свързано с английския лекар Томас Ходжкин (Thomas Hodgkin), който за първи път описва състоянието през 1832 г.[5]

 

Най-честият симптом на лимфома на Ходжкин е безболезнено подуване на лимфните възли в областта на шията, подмишниците или слабините. Някои от засегнатите хора имат симптоми като висока температура, нощно изпотяване, умора, сърбеж.1^c

Причината за Ходжкиновия лимфом не е изяснена.1^d Заболяването е свързано с ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) мутации или промени[6], както и с рискови фактори – отслабена имунна система, инфекция с ХИВ или вируса на Епщайн-Бар, фамилна анамнеза за заболяването.[7]

 

Лимфомът на Ходжкин възниква обикновено в лимфен възел. Заболяването може да бъде открито поради подут лимфен възел в областта на шията, гърдите или други области.

Заболяването започва, когато лимфоцитът (почти винаги В-клетка) стане анормален. Анормалната клетка се дели некотролируемо в резултат на което се натрупват повече анормални клетки. Когато анормалните лимфоцити се натрупат, лимфният възел, който ги съдържа, се подува.2^b Анормалните лимфоцити могат да се разпространят през лимфните или кръвоносните съдове до други части на тялото.[8]^a

 

Въпреки че нормалните клетки умират, когато остареят или се увредят, анормалните клетки не умират. За разлика от нормалните клетки, анормалните клетки не могат да помогнат на тялото да се бори с инфекциите.9^b

Лимфомът на Ходжкин се диагностицира при установяване на патологична тъкан от патолог след биопсия на увеличен лимфен възел. Анормалните клетки в Ходжкиновия лимфом се наричат ​​клетки на Рийд-Щернберг (Reed-Sternberg).4^b

Определянето на стадия на Ходжкиновия лимфом се отнася до степента на разпространение на анормалните клетки в тялото. Образни изследвания, като компютърна томография или позитронна емисионна томография, могат да бъдат назначени за определяне на стадия на Ходжкинов лимфом.9^c

 

Лечението на Ходжкиновия лимфом зависи от симптомите, стадия и местоположението на заболяването, както и от възрастта и общото здравословно състояние на пациента. Oбикновено включва лъчева терапия и/или химиотерапия.[9]

 

При ранно диагностициране на заболяването, често е възможно излекуване. Редовните последващи прегледи са важни след провеждане на лечение на лимфом на Ходжкин. Напредъкът в диагностиката и лечението на Ходжкиновия лимфом помогна да се даде шанс на хората с това заболяване за пълно възстановяване. Прогнозата продължава да се подобрява при хора с лимфом на Ходжкин.1^e