Въпреки, че точната причина е неясна, се смята, че МС е автоимунно заболяване.
Увреждането нарушава комуникацията между нервната система и останалата част от тялото. Освен загуба на миелин, понякога може да има увреждане и на самите нервни влакна, водещо до увеличаване на инвалидизацията, която може да се появи с течение на времето.
Съществуват три форми на множествена склероза. Начинът, по който заболяването се променя и се влошава, е различен за всеки от тях:
- Пристъпно-ремитентна множествена склероза – Това е най-честата форма, засягаща около 85% от хората с МС. Обикновено се появява във възрастовия интервал 20-30 години. Пациентите с този тип МС получават пристъпи, по време на които техните симптоми се влошават, последвани от пълно или частично възстановяване. Тези атаки могат да продължат от няколко дни до седмици. Възстановяването от пристъп отнема седмици, понякога месеци, но симптомите не се влошават през това време.
- Вторична прогресираща множествена склероза – Хората с вторична прогресивна МС първоначално боледуват от пристъпно-ремитентна форма (пристъпи и светли периоди). С течение на времето заболяването постепенно прогресира и симптомите се влошават. Преходът между двете форми може да настъпи скоро след появата на симптоми на МС или да отнеме години или десетилетия.
- Първично прогресираща множествена склероза – Обикновено тази форма на МС се диагностицира по-късно в живота. Симптомите включват проблеми с ходенето и баланса. Те се влошават постепенно, без очевидни пристъпи или ремисии. Първично прогресивната форма представлява около 10% от случаите на МС, но това е най-често срещаният тип МС при хората, диагностицирани след 40-годишна възраст.
Признаците и симптомите на МС варират значително и зависят от количеството на неврологичното увреждане и от нервите, които са засегнати.
Възможно е да се появят физически, умствени и понякога психични проблеми. Специфичните симптоми могат да включват двойно виждане, слепота в едното око, мускулна слабост и спазми, нарушено усещане, проблеми с координацията и движението, умора, проблеми с паметта и мисленето. Някои хора с тежка МС могат да загубят способността си да ходят самостоятелно или изобщо, докато други могат да изпитат дълги периоди на ремисия без никакви нови симптоми.
В повечето случаи болестта протича с пристъпи и настъпващи след това периоди на ремисия, с краткосрочни епизоди на неврологични затруднения, които напълно или почти напълно отшумяват. Малък брой пациенти изпитват постоянно прогресивно влошаване.
Диагнозата се поставя на база на клиничната симптоматика и изключване на други заболявания със сходно протичане. Няма специфично изследване за МС. Тъй като протича процес на разрушаване на миелина, могат да се идентифицират зони на възпаление и последващи увреждания. Тези области се наричат лезии или плаки и са лесно забележими при изследване с ядрено-магнитен резонанс.
Най-важната цел при лечение на МС е да се забави и намали инвалидизацията на пациента в дългосрочен аспект. Лечението се различава според формата на протичане и според това дали заболяването е в пристъп или в ремисия. Разделя се на лечение на пристъпите, модифициращо хода на заболяването и симптоматично лечение.