ПЪТ НА ПАЦИЕНТА
Болестта на Паркинсон е второто най-често срещано невродегенеративно разстройство, което води до прогресивно влошаване на двигателната функция поради загуба на мозъчни клетки, произвеждащи допамин.

 

Допаминът е отговорен за редица важни функции в човешкия организъм.

Колебанията в нивата му могат да доведат до по-сериозни болестни състояния – неврологични, психични, свързани с моториката.

 

Състоянието се характеризира с прогресивна загуба на контрол над мускулите, което води до тремор на крайниците и главата при покой, скованост, нарушен баланс и походка, забавени движения, неясна реч. Развиват се също така деменция, депресия и тревожност.

 

Не е ясно какво предизвиква увреждането на мозъчните клетки, продуциращи допамин. Изследвания показват, че възпаление, стрес и различни клетъчни процеси могат да допринесат за това. В мозъчните клетки на някои хора с болестта на Паркинсон се откриват патологични групи, наречени телца на Леви (Lewy), но все още функцията им по отношение на болестта на Паркинсон не е изяснена. Като цяло учените предполагат, че загубата на допамин се дължи на комбинация от генетични и фактори на околната среда.

Прогресията на болестта на Паркинсон и степента на увреждане варират. Много хора с това заболяване живеят дълго, с добро качество на живот, докато при други състоянието им се влошава много по-бързо.

 

Болестта на Паркинсон оказва влияние върху хората по различни начини. Съществуват типични модели на прогресия при болестта на Паркинсон, които се определят на етапи:

 

  • Етап 1 – По време на този начален етап пациентът има леки симптоми, които обикновено не пречат на ежедневните дейности. Тремор и други двигателни симптоми се появяват само от едната страна на тялото. Възникват промени в позата, ходенето и изражението на лицето.
  • Етап 2 – Симптомите започват да се влошават. Тремор, скованост и други двигателни симптоми засягат и двете страни на тялото. Проблемите с ходенето и лошата поза могат да бъдат очевидни. Човекът все още може да живее сам, но ежедневните задачи са по-трудни и отнемат повече време.
  • Етап 3 – Смятан за среден етап – загубата на равновесие и забавянето на движенията са отличителни белези. Паданията са по-често срещани. Човекът все още е напълно независим, но симптомите значително нарушават дейности като обличане и хранене.
  • Етап 4 – В този момент симптомите са тежки и ограничаващи. Възможно е пациентът да може да стои сам, но при движение е възможно да има нужда от придружител. Пациентът се нуждае от помощ при ежедневни дейности и не може да живее сам.
  • Етап 5 – Това е най-напредналият и инвалидизиращ етап. Сковаността в краката може да направи невъзможно стоенето прав или ходенето. На пациента е необходима инвалидна количка или е прикован към легло. За всички дейности се изисква денонощна медицинска помощ. Индивидът може да изпитва халюцинации и делюзии (заблуди).

 

Обикновено болестта на Паркинсон се диагностицира след 60-годишна възраст, но може да се появи дори преди 21-годишна възраст. Състоянието засяга около 1% от хората над 60-годишна възраст и е по-често срещано при мъжете, отколкото при жените.

 

Въпреки че болестта на Паркинсон не може да бъде излекувана съществуват различни съвременни терапии, които могат да подобрят симптоматиката и качеството на живот.