Дебелото черво заема крайните отдели на храносмилателната система. Отличава се с индивидуално вариращи размери (влияние оказват полът, ръстът, храненето, генетични особености), но най-често е между метър и половина и два метра. Започва от крайните отдели на тънките черва и завършва в ануса, правейки няколко характерни извивки.

В дебелото черво се осъществява предимно резорбция на вода и минерали. Структурата има известно участие в процесите на храносмилане. Дебелото черво участва в процесите на извличане на вода и електролити от фекалиите, контролирането на дефекацията и други.

Засягането на дебелото черво от различни болестни процеси, в частност неопластични образувания, е често срещано в клиничната практика.

 

Ракът на дебелото черво е сред първите три причини за ранна смъртност в развитите страни, като се нарежда след рака на млечната жлеза и рака на белия дроб. Това е и най-честото неопластично заболяване, поразяващо стомашно-чревния тракт.

По същество ракът представлява патологична трансформация на клетките. Възможно е  първоначално туморът да е в един участък, но с напредване на времето да се разпространява до локални и/или регионалните лимфни възли и в определен етап и развитие на заболяването се засягат далечни органи и системи (далечни метастази).

От рак на дебелото черво боледуват предимно хора в активна възраст, най-често между 40 и 70 години. Рядко се описва развитие на болестта преди 40 години, но формите, диагностицирани след 70-годишна възраст не са толкова редки и обикновено са следствие на хроничен ход или  затруднения в терапията. Погрешно е схващането, че болестта засяга предимно представителите на мъжкия пол. Множество проучвания в областта показват приблизително еднакво разпределение на двата пола с лек превес на мъжкия.

Счита се, че ракът на дебелото черво, е болест на съвременния човек, тъй като се наблюдава тревожна тенденция по отношение на честотата през последните няколко десетилетия, като вероятно връзка имат редица фактори от ежедневието на модерните хора (диета, стрес, вредни навици).

Злокачествените тумори на дебелото черво в зависимост от размерите се разделят най-общо на макроскопска форма (отличават се с по-големи размери) и микроскопска форма (характерни за тях са малки размери).


Макроскопската форма от своя страна се подразделя на две форми в зависимост от посоката на растеж и развитие на неоплазмата, а именно екзофитна и ендофитна. Екзофитната форма показва растеж към лумена на дебелото черво, докато ендофитната показва растеж към и в стената на дебелото черво.


Микроскопските форми на рак на дебелото черво се изявяват най-често под формата на аденокарцином или слузест карцином, много по-рядко се описват сърповидноклетъчни форми или недиференцирани форми.

По хистологични особености (вид на клетките, от които произлиза) ракът на дебелото черво най-често се описва като аденокарцином, произхождайки от жлезите, разположени в лигавицата на дебелото черво.


Ранното откриване на болестта, последвано от адекватна хистопатологична оценка и индивидуализирано лечение, съобразено с потребностите на конкретния пациент, значително подобрява прогнозата на заболяването. От това пряко зависи качеството и продължителността на живот на заболелите.


Най-честите прояви включват подуване, повишено формиране на газове, редуване на запек с диария, промяна във вида на фекалиите, наличие на кръв и слуз в изпражненията и други.

С напредване на болестта се развиват метастази в регионалните лимфни възли, в близко и далечно разположени структури и органи, като най-често това са пикочен мехур, перитонеум, влагалище, черен дроб, бял дроб, кости.

Наличието на метастази в други органи значително влошава прогнозата, затруднявайки терапията и намалявайки шансовете за постигане на пълна ремисия.


За диагностициране на процеса с висока информативна стойност са данните от ендоскопското изследване (колоноскопия, фиброколоноскопия) и получените след биопсия резултати.

Лечението обикновено е хирургично, като при необходимост постоперативно се прилага подходяща химиотерапия или лъчелечение.