Вътрешните и външните полови органи имат ключова роля в процесите на оплождане, транспортиране на оплодената яйцеклетка, износване на плода. Основният орган, заемащ централна роля в женската полова система, е яйчникът. Той е вътрешен орган, разположен от двете страни на матката. В рамките на периода на полова зрялост при жените яйчникът отделя ежемесечно (средно на 28 дни) по една зряла яйцеклетка, която ако не бъде оплодена, сигнализира за настъпване на менструация. Яйчниците секретират основните женски полови хормони, а именно естрогени и прогеситини, които от своя страна участват в регулацията на множество процеси в женския организъм
Маточните тръби са две, всяка от които прикрепена към един от яйчниците. Те имат важната роля за пренос на оплодената яйцеклетка от яйчника до матката. Размерите им варират, като средно са около 10 до 12 сантиметра при полово зрели индивиди.
Влагалището е вътрешен полов орган, който свързва матката с външните полови органи, съответно отговорен за отвеждането на менструалната кръв при менстраулен цикъл, преминаване на семенната течност при полов акт и част от мекия родилен канал по време на раждане.
Към външните женски полови органи се отнасят клиторът, големите и малките срамни устни, като между малките срамни устни е разположено така нареченото предверие на влагалището, където освен отворът на влагалището се разполага и изходното отвърстие на пикочния канал.
Анатомичното познаване на женските полови органи имат отношение към очакваните симптоми, характерни признаци, засягане на съседни структури и усложнения в хода на различните болестни процеси.
Рак на женските органи се развива при патологично (различно от нормалното) трансформиране на клетките. Първоначално процесът е сравнително ограничен и локализиран, но с течение на времето прогресира, увеличава се рискът от близки и далечни метастази. Често се засягат регионалните лимфни възли и е налице сериозен риск от далечни метастази.
Близостта на женските органи с пикочния мехур, части от дебелото черво, е причина за честото разпространение на раковите образувания.
Ракът на женските органи показва различна честота в световен мащаб, като влияние оказват множество и различни фактори. Счита се, че най-висока е честотата на рака на тялото или шийката на матката, следван от карцином на яйчника. С най-ниска честота са неоплазмите, засягащи външните полови органи.
Рискът от рак на женските органи нараства с възрастта, като засяга в най-голям процент възрастовата група между 40 и 60 години.
Ранното откриване на болестта, последвано от подходяща, съобразена с индивидуалните особености терапия, значително подобрява прогнозата при отделните пациенти.
При някои жени болестта протича бавно, с течение на години, което позволява ранно откриване при случаен преглед. Някои от видовете рак на женските органи показват изключително бърза еволюция и агресивен характер, достигайки сериозни размери и заплашителна прогноза само в рамките на една до две години (особено при наличие на подходящи, предразполагащи фактори). Не е нужно да се чака появата на алармиращи симптоми (наличието им сигнализира за напреднал процес), а се препоръчва повишена бдителност и ежегодно посещение при специалист (гинеколог) за извършване на рутинните изследвания (преглед, ехография, цитонамазка).
Късното диагностициране на болестта е една от основните причини за неблагоприятната прогноза и ниска 5-годишна преживеямост при голяма част от пациентите във връзка с малките терапевтични възможности и прилагане предимно на палиативно лечение (за облекчаване на симптомите).
Основните диагностични методи включват гинекологичен преглед, ендоскопско изследване и биопсия от засегнатите структури с последващ анализ на получения материал.
Лечението се определя според локализацията, вида и тежестта на неопластичния процес, като се прилага обикновено комбинация от хирургично лечение и лъчетерапия или химиотерапия