
В някои случаи болестта се открива напълно случайно, при поредния профилактичен преглед, като ранното диагностициране и провеждане на подходяща терапия са от ключово значение за благоприятния изход.
Клиничните симптоми могат да варират в широки граници в зависимост от вида и локализацията на тумора.
Туморите, засягащи влагалището, в над две трети от случаите дават метастази или са вторични, в резултат от разпространението на рак на шийката на матката или ендометриума. Вторичните тумори, засягащи влагалището, могат да се дължат и на рак на дебелото черво, малигнен меланом, рак на млечната жлеза, бъбречно-клетъчен карцином и други. Първични неоплазми на вагината се наблюдават рядко. Характерните симптоми при тумори във влагалището включват изразено вагинално течение (флуор), кръвотечение при полов контакт, спонтанно кръвотечение, което е алармиращ симптом, особено за жените в менопауза. Кървене се описва при около две трети от засегнатите жени, а флуор е налице едва при една трета. При по-малко от една трета (между 10 и 30 процента от жените) се описва болка в таза, а при по-малко от 10 процента е налице вагинален пролапс (пропадане, изпадане на вагината). Възможни са и общи прояви като например затруднено и болезнено уриниране, хематурия (кръв в урината), парене, сърбеж и др.
Туморите на матката се разделят най-общо на две групи – тумори на шийката на матката (цервикса) и тумори на тялото на матката.
Туморите на шийката на матката протичат подмолно, като дълго време липсват симптоми на болестта, насочващи жените към специалист (тук идва ролята на профилактичните и скринингови изследвания). При нарастване размерите на неоплазмата са възможни контактни кръвотечение (кървене, придружено или не с болка при полов контакт), кървенисто влагалищно течение, болка. Счита се, че появата на болков синдром е късен симптом на заболяването и се дължи на притискане и увреждане на разположените в близост нерви. При проникване на процеса през уретерите е възможно развитие на тежки усложнения като уросепсис и хидронефроза, изискващи спешна медицинска помощ.
Карциномът на тялото на матката се нарича още ендометриален карцином, тъй като най-често засяга ендометриума. Показва относително бавен ход на развитие. Най-често засяга жени над 50 години, като първия и алармиращ симптом е наличието на кървене след настъпване на менопаузата. Всяко кървене след менопаузата следва да се разглежда като потенциална неоплазма и изисква съответните мерки, за да се разбере на какво се дължи. Често кървенето е единствен симптом, но може и да е придружено от гнойно течение с неприятна миризма, пристъпна болка в областта, смущения в уринирането и дефекацията, анемичен синдром, отпадналост и други.
Клиничното протичане при наличие на карцином на яйчника (овариален карцином) също е тихо и подмолно, без ранни симптоми. Обикновено се описват неспецифични прояви, които рядко будят подозрение, като например дискомфорт в тазовата област, стомашно-чревни оплаквания и нарушения, повишено образуване на газове, подуване на корема. Обикновено липсва болка. Наличието на продължаващи с месеци смущения в храносмилането следва да събудят подозрение и да се изясни причината за появата им (може да се касае за банален гастрит, язва на стомаха или дванадесетопръстника, но може и да са скрити симптоми на овариален тумор). В напредналите стадии са възможни влошаване на общото състояние, вагинално кървене, гадене, повръщане, запек, диария и други.
Симптомите, които трябва да събудят внимание и да ви отведат при специалист, включват:
- Необичайно кървене (извън менструалния цикъл, кървене след менопауза)
- Наличие на вагинално течение, примесено или не с кръв с или без неприятна миризма
- Сърбеж, парене в областта на външните полови органи
- Парене, болезненост, затруднения при уриниране
- Болка и/или кървене при полов контакт
- Болка, дискомфорт в тазовата област, кръста, гърба
- Стомашно-чревни оплаквания с голяма давност (гадене, болка и тежест в корема, газове, подуване, запек, диария, промени в ритъма на изхождане)
- Умора, отпадналост
- Необичайна загуба на тегло (без промени в храненето или физическата активност)
Наличието на неспецифични и на пръв поглед безобидни симптоми за период, по-голям от няколко седмици, алармира за възможен процес, изискващ изясняване (може да е нещо банално, но може и да са първи признаци на ранен карцином).