Лечението на пациентите с рак на щитовидната жлеза е комплексно и включва широк набор, техники и методики, съобразени с индивидуалното състояние на пациента, тежестта на заболяването, наличието на регионални или далечни метастази.

Особено добре се повлияват туморите с малки размери, ограничени в структурата на щитовидната жлеза, като при тези пациенти лъчетерапията може да се използва като метод за радикално лечение. При големи размери на тумора лъчетерапията се съчетава с химиотерапия и/или хирургично лечение за постигане на оптимален ефект. Процедурите сами по себе си са безболезнени, но в зависимост от използваните и приложени дози могат да доведат до различни по тежест последващи прояви , като например гадене и повръщане, подуване, стомашен дискомфорт, зачервяване и лющене на кожата, косопад, репродуктивни нарушения (дори безплодие) и други. Затова при всеки отделен пациент се преценят рисковете и ползите от терапията, оптималната ефективна доза и се взимат предварителни мерки за очакваните странични ефекти. Дългосрочно, години след провеждане на терапията, е възможна поява на вторични неоплазми със злокачествен характер.

 

• Химиотерапия: основен метод за лечение на различните неопластични образувания, като се използва комбинация от лекарствени средства и препарати с изразено цитотоксично действие, водещо до унищожаване на раковите клетки. По същество представлява форма на системно лечение и може да се окаже ефективна при наличие на далечни метастази. Химиотерапията обикновено е комбинирана (полихимиотерапия – използват се повече от един лекарствен препарат с изразен цитотоксичен ефект), като целта е използване на по-ниски дози на отделните лекарства, постигане на по-висок ефект, повлияване на всички неопластични клетки. Различават се адювантна и неоадювантна химиотерапия. Адювантната се прилага след хирургичното лечение, а неоадювантната или наричана още предоперативна, се прилага преди хирургичната резекция или тотално отстраняване. При предоперативната терапия се цели намаляване размерите на тумора, докато при следоперативната основната цел е унищожаването на евентуални останали неопластични клетки и последващ рецидив на болестта.

 

• В зависимост от целта на терапията се различават лечебна и палиативна, като при лечебната се цели постигането на пълна ремисия или излекуване и подобряване на качеството и продължителността на живота на болния, докато палиативна цели облекчаване на симптомите на болестта, намаляване на страданията му и постигане на частична ремисия. Поради своя тесен терапевтичен спектър използваните лекарства често водят до различни по тежест странични ефекти, като особено чувствителни са кръвните клетки, космените фоликули, клетките на лигавицата на стомашно-чревния тракт. Чести и предвидими нежелани ефекти са например развитието на анемия и тромбоцитопения, гадене и повръщане, косопад, периферна невропатия (изтръпване, болка, мравучкане), лесна уморяемост и др.

 

• Хирургична терапия: хирургичното лечение често е основен метод на терапия, тъй като води до радикално отстраняване на туморните клетки. В зависимост от състоянието, възрастта и редица индивидуални и клинични особености се извършва частична резекция (отстраняване на малка част или цял лоб на щитовидната жлеза) или пълно, тотално отстраняване на цялата жлеза, означавани съответно като частична или тотална тиреоидектомия. При голям процент от пациентите се препоръчва извършване на радикална извън капсуларна тиреоидектомия за постигане на оптимален ефект на фона на минимален риска от повторна поява на болестта. Често тиреоидектомията се съчетава с постоперативна лъчетерапия или химиотерапия. При пациенти с добре диференциран рак, без данни за разпространение в регионалните лимфни възли, без наличие на далечни метастази и особено в млада възраст, се препоръчва извършването на лобектомия (отстраняване на засегнатия лоб на щитовидната жлеза). При наличие на относително малък тумор, без сериозно разпространение извън пределите на тиреоидеята и при запазено общо състояние на пациента, внимателно планираната операция с подходяща и съобразена предварителна подготовка на болния и следоперативна рехабилитация дава много добри резултати на фона на нисък риск от странични ефекти. При наличие на екстремно повишени размери на жлезата (степен 4 по TNM) рядко се извършва хирургична терапия, тъй като последната крие сериозни рискове от увреждане на разположените в съседство структури във връзка с широкото разпространение на тумора извън пределите на щитовидната жлеза. Най-честите нежелани, странични ефекти, съпровождащи хирургичното лечение, включват кървене (по време на и след операцията), инфектиране на мястото на проникване, засягане на разположени в съседство структури (най-често се засягат паращитовидните жлези с последващо развитие на хипопаратиреоидизъм). Пълното отстраняване на щитовидната жлеза води до хипотиреоидизъм (хипофункция на жлезата) и налага доживотна заместителна хормонална терапия с левотироксин (представлява синтетичен аналог на тироксин, един от основните хормони на щитовидната жлеза)

 

Ранното откриване на болестта, последвано от своевременно назначаване на най-подходящата за състоянието на конкретния пациент терапевтична схема, значително подобрява прогнозата при отделните пациенти.