- Аденом на тиреоидеята: подразделят се на папиларни и фоликуларни аденоми, като последните се срещат по-често. Обикновено са под формата на единични, с хомогенна плътност и наличие на капсула тумори, различаващи се от околната тъкан при хистологично изследване. Фоликуларните аденоми на щитовидната жлеза, в зависимост от своята степен на функционална активност, се охарактеризират като топли, горещи и студени
- Токсичен аденом: така се означават аденомите, чиито клетки показват повишена функционална активност и съответно свръхпродукция на щитовидни хормони. Токсичните аденоми на жлезата обикновено водят до хипертиреоидизъм, като известен процент от тях могат да се превърнат в злокачествени форми
- Диференцирани форми: тази група включва фоликуларният, медуларният и папиларният карцином. Папиларният карцином е най-често срещаната форма на малигнените неоплазми на жлезата, като засяга млади хора, а често и подрастващите. Характерна отличителна особеност е сравнително лекото му протичане и добра прогноза. Фоликуларният карцином е вторият по честота карцином на жлезата, като засяга предимно лицата над 40 години и показва характерни метастази в белите дробове и костите. Медуларният карцином се отличава със сравнително ниска честота, като характерно за него е повишаването на секрецията на калцитонин от С-клетките на жлезата
- Недиференцирани форми: тази група включва дребноклетъчния и анапластичния карцином. Срещат се при лица над 60 години и се отличават с бърза еволюция, агресивно протичане, ранни метастази и относително ниска преживяемост
- Изключително, екстремно редки форми: групата включва спиноцелуларния и светлоклетъчния карцином
Ракът на щитовидната жлеза се развива под въздействието на множество фактори, като с най-голямо значение са генетичната предразположеност и наследственост, автоимунни заболявания на жлезата, подлагане на облъчване и др.
Заболяването протича с различни клинични прояви в зависимост от вида и степента на засягане на функционалната активност на щитовидната жлеза (хипофункция, хиперфункция), притискането и засягането на съседни структури, наличието на близки и далечни метастази.
Диагностицирането на рака на щитовидната жлеза се осъществява предимно с помощта на образни и инструментални изследвания (ехография, компютърна томография, биопсия).
Лечението се определя индивидуално, като опции на избор са оперативният подход (извършване на тиреоидектомия с отстраняване на части или цялата жлеза), химиотерапия, лъчетерапия.