Имунната система образува протеини, наречени антитела, които се борят с инфекцията. При лупус организмът създава автоантитела, които атакуват собствените тъкани на тялото. Това причинява подуване, болка и увреждане на тъканите.
Най-често срещаният тип автоантитела, които се развиват при хора с лупус, е антинуклеарно антитяло (ANA). ANA реагира с части от ядрото на клетката, командния център на клетката.
Не е изяснена точната причина за развитие на системен лупус еритематозус, но се смята, че вероятно се дължи на комбинация от фактори на околната среда, генетични фактори и хормонални фактори.
Лупусът не е заразно заболяване, но при положителна фамилна анамнеза се увеличава рискът от неговото развитие.
Оказва се, че хората с наследствена предразположеност към лупус могат да развият болестта, когато влязат в контакт с нещо в околната среда, което може да предизвика лупус. Някои потенциални тригери (иницииращи фактори) включват:
- Слънчева светлина – Излагането на слънце може да доведе до поява на лупусни кожни лезии или да предизвика реакция върху вътрешните органи и системи при податливи към заболяването хора.
- Инфекции – Инфекция може да инициира лупус или да причини рецидив при някои хора.
- Лекарства – Лупусът може да бъде задействан от някои видове медикаменти за кръвно налягане, антиконвулсанти и антибиотици. Хората, които имат лупус, индуциран от лекарства, обикновено се възстановяват, когато престанат да приемат лекарството. Рядко симптомите могат да продължат и след спиране на лекарството.
Рискови фактори
Факторите, които могат да повишат риска от развитие на системен лупус еритематозус, са:
- Пол – Лупусът е по-често срещан при жените. Женският пол с девет пъти по-голяма вероятност от поява на лупус, отколкото мъжкия. Тъй като 9 от 10 случая на лупус засягат жени, учени са разгледали възможна връзка между естроген и лупус. И мъжете, и жените произвеждат естроген, но жените произвеждат повече от този хормон.
- Възраст – Въпреки че лупус засяга хора от всички възрасти, най-често се диагностицира на възраст между 15 и 45 години.
- Раса – Лупусът е по-често срещан при афроамериканците, латиноамериканците и азиатците.
- Фамилна анамнеза – Лице, което има роднина първа или втора степен с лупус, е с по-висок риск от неговото развитие. Учените са идентифицирали определени гени, които могат да допринесат за развитието на лупус, но няма достатъчно доказателства, че те причиняват болестта. Лупусът може да се появи при хора без фамилна анамнеза за заболяването, но с други автоимунни заболявания в семейството, например тиреоидит на Хашимото, хемолитична анемия и идиопатична тромбоцитопенична пурпура.
Агенти от заобикаляща среда – Химикали или вируси могат да допринесат за развитието на лупус при хора, които са генетично податливи.