Основната цел на лечението при тумори на глава и шия е постигането на пълна ремисия и отстраняване, унищожаване на раковите клетки на фона на минимално засягане на здравите обкръжаващи ги тъкани и структури и запазване на функционалната активност на прилежащи съдове, нерви, тъкани.

• общо здравословно състояние и възраст на пациента: при възрастни пациенти и лица с тежки увреждания не се препоръчва извършването на голяма хирургична интервенция, често и методите на лъчетерапия и химиотерапия крият сериозни рискове

Изборът на лечение се осъществява от екип от специалисти, включващ онколог, отоларинголог, патоанатом, лъчетерапевт, специалист в областта на образната диагностика, хирург и други.

В зависимост от целта на лечението се различават главно два вида терапия, а именно лечебна, целяща излекуване на болния и постигане на пълна ремисия, и палиативна, която се прилага симптоматично, за облекчаване страданията на пациента. Палиативното лечение обикновено се прилага при авансирал карцином и минимални терапевтични възможности.

 

Най-общо се възможни следните методи за лечение на рак на глава и шия:

• хирургично отстраняване
• лъчетерапия
• химиотерапия
• таргетна терапия или биологична терапия

 

Хирургичното лечение е терапия на избор при пациенти с добре ограничен тумор, който не прораства в дълбочина и обикновено се класифицира в стадий едно или стадий две (с палиативна цел хирургия се извършва и в стадий три).

 

В зависимост от тумора се използват различни хирургични методики, като например лазерна терапия (за лечение на карцином на ларинкса най-често), ексцизия (често прилаган метод, при който се отстранява туморната и малка част от здравата тъкан), лимфна дисекция (при наличие на разпространение на неоплазмата в регионалните лимфни възли заедно с тумора се отстраняват и засегнатите лимфни възли).

 

При голям процент от пациентите са необходими няколко хирургични интервенции за пълното отстраняване на туморите.

 

Хирургичното лечение, колкото и ефективно и радикално да е по отношение на неопластичните лезии, крие своите рискове, като са възможни следните нежелани ефекти в резултат от извършената операция (операции):

• затруднено преглъщане на храни и напитки
• увреждане на слуха до пълна загуба на слуха на едното (по-често) или на двете уши
• промяна в глас, временна или перманентна
• лицева асиметрия в резултат от засягане на разположени в близост до тумора нерви
• увреждане на щитовидната жлеза с развитие на хипотиреоидизъм (например при извършване на операции в областта на ларинкса)
• подуване на лицето, устната кухина, гърлото, като в някои случаи отокът е толкова изразен, че води до задух, поради което е необходимо поставянето на трахеостома (създаване на изкуствен отвор в трахеята)
• вторична инфекция при замърсяване и проникване на микроорганизми в оперативното поле

 

Лъчетерапията (лъчелечение, лъчева терапия), приложена постоперативно (след успешна операция), цели пълно и оптимално ликвидиране на евентуални оцелели ракови клетки.

 

Най-често се прилага лъчелечение с външен източник (източникът на лъчението е машина извън тялото на пациента), в някои случаи се прилага брахитерапия или вътрешна лъчетерапия, при която лъчението се прави с помощта на импланти в тялото на пациента. Съвременен и модерен вид лъчетерапия е така наречената IMRT или интензивно модулирана лъчетерапия, при която се използва апаратура за изключително точно насочване на лъчите и облъчване само на тумора, с минимално засягане на околните структури.

 

Лъчелечението продължава средно между 5 и 7 седмици.

 

Чести нежелани ефекти, наблюдавани в хода на терапията, са например отпадналост, повишена умора, гадене, липса на апетит, главоболие, световъртеж, болки в гърлото, загуба на вкуса, промени във вида на слюнката (става по-гъста), афти в устната кухина, промени по кожата, оредяване на окосмяването в облъчваната област и други, повечето от които отшумяват до няколко месеца след приключване на терапията. В резултат от облъчването на шията е възможно увреждане на функционалната активност на щитовидната жлеза и развитие на хипотиреоидизъм, налагащ провеждане на хормонална заместителна терапия с щитовидни хормони (най-често се използва синтетичният аналог на тироксин, а именно левотироксин).

 

Преди извършването на лъчева терапия в областта на устната кухина е необходима подготовка на болния, включваща посещение при стоматолог (лечение на кариеси, на други инфекции по зъбите, премахване на фиксирани протези  и др).

 

Лъчевата терапия често се комбинира с подходяща химиотерапевтична схема, като целта е намаляване на необходимостта от хирургично лечение или при невъзможност (наличие на противопоказания, висок риск за болния поради въздействието на други фактори) за извършване на оперативно отстраняване на тумора.

 

Често използван препарат в химиотерапията, доказал своите предимства при рак на глава и шия, е цисплатина, прилаган венозно, самостоятелно или в комбинация с други противотуморни агенти и/или кортикостероиди.

 

При някои пациенти към химиотерапията се включва и моноклоналното антитяло цетуксимаб (cetuximab), което е високо специфично и притежава насочено действие срещу така наречените рецептори за EGFR (епидермален растежен фактор), откриващи се при около две трети от пациентите с тумори на глава и шия.

 

Моноклоналните антитела са основните използвани средства в таргетната терапия, известна още като биологично лечение.

 

Усилията на специалистите в областта са насочени към създаването на нови ефективни, нискорискови методи, водещи до пълна ремисия на пациента без риск за настъпване на нежелани странични ефекти и дългосрочни последици