Анамнезата включва събиране на подробна информация за наличие на подлежащи заболявания, приемани лекарства, предшестваща оперативна интервенция, наличие на фамилна обремененост (близък член от семейството със заболяване, ангажиращо щитовидната жлеза или автоимунна болест), вредни навици (прием на наркотични средства, системна консумация на алкохол и други), субективни оплаквания и други.

Клиничният преглед има голямо значение за определяне наличието (или липсата) на струма и съответно тежестта и характера на промените. С помощта на оглед и палпация се определя клиничния стадий на болестта, съгласно възприетата от СЗО класификация. При Базедова болест пациентите най-често имат струма от втора степен (видимо увеличение на жлезата при нормално положение на главата и шията).

Освен преглед на щитовидната жлеза се препоръчва и преглед на дейността на сърдечно-съдовата система (сърдечен пулс, честота), като при хипертиреоидизъм често се установяват ускорен пулс и честота (тахикардия).


С най-високо информативно, диагностично и цялостно значение ри поставянето на диагнозата на заболяванията на щитовидната жлеза са резултатите от лабораторните изследвания.


Необходимо е определяне на следните показатели:

• Пълна кръвна картина: при пациентите с хипертиреоидизъм са възможни отклонения в нормалните стойности на еритроцитите, хемоглобина, хематокрита и развитие на лекостепенна анемия, често протичаща безсимптомно
• Определяне нивата на холестерол, триглицериди, чернодробни ензими: в зависимост от тежестта на заболяването са възможни известни отклонения от нормалните стойности и увеличение на тези показатели
• Определяне нивата на щитовидните хормони: с най-високо значение е измерването нивата на свободния тироксин (FТ4), свободния трийодтиронин (FТ3), общия тироксин (Т4), общия трийодтиронин (Т3). При хипертиреоидизъм се наблюдава повишение на нивата на щитовидните хормони. При субклинично протичащ хипертиреоидизъм е възможно стойностите на щитовидните хормони да попадат в нормата, поради което се препоръчва определяне нивата и на тиреостимулиращия хормон
• Определяне нивата на тиреостимулиращия хормон (TSH): при хипертиреоидизъм стойностите на TSH са значително понижени, често под 0.05 µU/mL (микроединици на милилитър). Изключително важно е тълкуването на резултатите по време на бременността, тъй като нормално в началните месеци нивата на TSH се понижават на фона на нормални нива на щитовидните хормони. С напредване на бременността нивата на тиреостимулиращия хормон се нормализират
• Изследване за антитела: при диагностични затруднения и съмнения за автоимунен процес е необходимо изследване нивата на антитиреоидните антитела, което обикновено се осъществява с помощта на методиката ELISA. Повишението на нивата на ТАТ (тиреоглобулинови антитела) и МАТ (микрозомални антитела) насочва към автоимунна или неопластична етиология на болестта

Характерната лабораторна картина, включваща понижен TSH на фона на повишен общ тироксин или свободен тироксин, обикновено е водеща при поставяне на диагнозата.

За определяне тежестта на състоянието и наличието на частични увреждания се препоръчва извършването на съответните образни и/или инструментални изследвания.



Най-често се прилагат следните методики:

• Ехография (ултразвуково изследване) на щитовидната жлеза: прилага се рутинно, включително и при профилактични прегледи, като методът е напълно безопасен, безболезнен и високо информативен
• Компютърна томография (КТ, скенер) на щитовидната жлеза: поради своята висока разделителна способност често се прилага за установяването на налични проблеми в структурите на щитовидната жлеза или в другите органи (при съмнения за неопластичен процес и наличие на метастази)
• Ядрено-магнитен резонанс: отличава се с изключително висока и добра разделителна способност и е много информативен метод, но не се прилага рутинно поради финансовия аспект
• Рентгенография на щитовидната жлеза: често използван в миналото метод, който днес отстъпва пред ехографията, която се отличава с много по-добър профил на безопасност и практически никакво облъчване на болния и странични ефекти
• Радиоизотопно изследване: с помощта на радиоактивни материали (най-често технеций) се проследява функционалната активност на жлезата
• Тънкоиглена аспирационна биопсия: при съмнения за неопластичен процес, засягащ щитовидната жлеза, се извършва биопсия и анализ на получения материал