Терапията при отделните пациенти с хиперфункция на щитовидната жлеза се определя в зависимост от редица основни фактори, като целта на лечението е облекчаване на проявите на болестта, намаляване на риска от свързаните със заболяването усложнения (сърдечно-съдови, бъбречни, надбъбречни, метаболитни, опорно-двигателни, репродуктивни), подобряване на качеството и продължителността на живот на болния, възстановяване на неговите социални възможности, емоционален и физически тонус.

Лечението при хипертиреоидизъм най-общо е комплексно и включва голям арсенал от терапевтични мерки, средства и процедури за подобряване състоянието на пациента:

Симптоматичните, природни и алтернативни методи на лечение, както и промените в хранителния режим са допълнителни мерки, които целят подобряване на ефективността на терапията. Алтернативната медицина, природолечението и диетологията не могат да заместят медикаментозното лечение и/или хирургичните интервенции при това заболяване и не бива да са основни или единствени методи на терапия, прилагани при определен пациент.


Най-често прилаганата терапия при пациенти с хипертиреоидизъм включва употреба на антитиреоидни лекарства, наричани още тиреостатици, поради тяхната потискаща производството на щитовидните хормони функция. При много голям процент от новодиагностицираните случаи на хиперфункция на щитовидната жлеза това са средствата на първи избор.


Най-често използваните в клиничната практика тиреостатични агенти са лекарствата пропилтиоурацил и тиамазол (известен още като метимазол). Прилагат се перорално, под формата на таблетки или капсули, като лечението започва с възможно най-ниската, но ефективна доза (водеща до забележимо подобрение). За установяване на осезаем ефект при употребата им обикновено са необходими няколко седмици до изчерпване на количествата на вече синтезираните щитовидни хормони.

Дозата се повишава плавно, на приблизително всеки четири седмици до пълно повлияване на болестните прояви.

Лечението с тиреостатици е с различна продължителност в зависимост от тежестта на заболяването при отделните пациенти, като най-често варира между два месеца и повече от година (около година и половина). Липсата на ефект от терапията и/или появата на симптомите на болестта при нейното прекратяване налага използването на друг терапевтичен подход.


Пропилтиоурацил осъществява своите ефекти чрез потискане на ензима пероксидаза и блокиране на процесите и реакциите на включване на йод в молекулата на щитовидните хормони. Той не преминава през плацентата, което го прави подходящ при бременни жени (прилага се с повишено внимание), но не се препоръчва при кърмачки, защото се отделя с майчиното мляко. При употребата му е възможна изява на различни по тежест странични ефекти, като най-често се описват обрив, сърбеж, преходни изменения в някои лабораторни показатели, болки в ставите, изразен косопад, нарушения на вкуса и обонянието, наддаване на тегло, чернодробно увреждане, увеличение на изолирани групи лимфни възли и други.


Метимазол от своя страна се резорбира напълно след употреба, елиминира се с отделителната система (отделя се с урината), като се натрупва във високи концентрации в щитовидната жлеза. Важна особеност е лесното му преминаване през плацентата и в майчиното мляко, поради което употребата му не се препоръчва по време на бременност и кърмене. В хода на терапията може да предизвика различни по тежест нежелани ефекти, като например обрив, стомашно-чревни оплаквания, косопад, преждевременно побеляване на косата и др.

Метимазол е предпочитан избор при повечето пациенти (освен при бременност и кърмене), тъй като продължителният прием на пропилтиоурацил крие рискове от хепатотоксичност (тежко чернодробно увреждане).


Терапията с радиоактивен йод се назначава при изразено увеличение размерите на щитовидната жлеза, добре изразени клинични прояви (без засягане на очите), тежко протичане и значимо повишени нива на щитовидните хормони.

По същество терапията се състои в употреба на радиоактивен йод (капсули или под формата на воден разтвор), като според показателите на пациента се назначава индивидуална доза. Радиоактивният йод избирателно и целенасочено се натрупва само в щитовидната жлеза, без да засяга други органи и структури.

Ефектът от терапията се наблюдава до шестия месец (при някои пациенти е налице още в първите няколко седмици), като резултатите се следят с помощта на образна диагностика.

Най-честият и предвидим страничен ефект от терапията е развитието на хипофункция на жлезата (временна или перманентна), налагаща лечение с левотироксин.

Методът не е подходящ по време на бременност и кърмене, включително и при жени, планиращи бременност през следващите 6 месеца, тъй като радиоактивният йод може да предизвика увреждания в нормалното развитие на щитовидната жлеза на плода.


Хирургична терапия се назначава при липса на успех от приложената медикаментозна терапия, а при някои пациенти успешно се съчетава с терапията с радиоактивен йод. Методът рядко първи избор, поради своя инвазивен характер и риск от усложнения. Извършва се в болнично заведение под ръководството на екип от специалисти, като предварително лечението се обсъжда с пациента (възможни ползи и рискове, подготовка преди операцията).

Обикновено се назначава при пациенти със значително, екстремно увеличена щитовидна жлеза (степен 3 или 4), която затруднява изпълнението на обичайните ежедневни дейности, притиска съседни органи и структури.

При отстраняване на определени зони от жлезата (хиперактивни зони) е възможно постигане на еутиреоидно състояние на жлезата (запазване на нейните функции). Тоталната тиреоидектомия води до хипотиреоидизъм, който налага доживотна терапия с левотироксин.

Основните рискове, свързани с оперативната интервенция, включват засягане на разположени в близост структури, погрешно отстраняване на паращитовидните жлези и др.


Симптоматичната терапия е насочена към бързо овладяване на проявите на болестта и облекчаване дискомфорта на болния, позволявайки изпълнение на нормалните социални, професионални и битови задължения.

Прилагат се лекарства от групата на бета блокерите, в частност пропранолол, който доказано предотвратява периферното превръщане на тироксин в трийодтиронин. Пропранолол ефективно повлиява някои от проявите на болестта, като например сърцебиене, тремор, тревожност. Използва се в ниски дози под медицински контрол, като не  се препоръчва при пациенти с астма (води до влошаване на проявите и риск от астматичен пристъп), както и при лица със захарен диабет (оказва неблагоприятно въздействие върху нивата на кръвната захар).

В зависимост от тежестта на проявите при някои пациенти се прилагат кортикостероиди по схема.


При пациенти с Базедова болест и засягане на очите се препоръчва използване на овлажняващи средства като изкуствени сълзи, капки, хидратиращи гелове, както и специални лепенки за през нощта, които предотвратява изсъхването на очите.


Алтернативните и природни средства на терапия включват употребата на различни хранителни добавки, витамини, минерали, лечебни растения, билки, хомеопатични средства, като целта е подобряване на ефекта от приложената конвенционална терапия.



Най-често се прилагат:

• Билки и лечебни растения: използват се под формата на екстракт, тинктура, чай, запарки билки и лечебни растения като дяволска уста, жълт кантарион, куркума, розмарин, риган, босилек, мента, но задължително след консултация с лекуващия лекар, тъй като са възможни нежелан и взаимодействия с някои медикаменти
• Витамини: препоръчва се допълнителен прием на витамини с доказана антиоксидантна активност, каквито са например витамин Е, витамин С, витамин А, витамин Д в подходяща за състоянието на болния доза
• Промени в диетата: ограничаване консумацията на богати на бързи въглехидрати храни, пържени и тестени изделия, алкохол и повишаване консумацията на сезонни плодове и зеленчуци, месо, риба, ядки, пълнозърнести храни. Тъй като някои храни могат да окажат неблагоприятно въздействие при усвояването и използването на йод в организма се препоръчва ограничаване на тяхната консумация. Такива са например броколи, брюкселско зеле, карфиол, ряпа, алабаш, соя. Проучвания в областта показват интересна асоциация между болестта и прекомерната консумация на глутен (така например болестта на Базедов се среща често при лица с непоносимост към глутен). Ограничаването приема на храни, богати на глутен, се счита че може да подобри симптомите. Техни алтернативни заместители са елда, киноа, чия, кафяв ориз и други
• Намаляване нивата на стрес: тази мярка е ефективна, независимо от вида на заболяването и се препоръчва при всички пациенти. Независимо дали се касае за практикуване на любимото хоби, медитация, четене на книги, дълги разходки сред природата се препоръчва всеки отделен пациент да намери своя отдушник за облекчаване проявите на стрес, напрежение, преумора.

Терапевтичният отговор, спрямо приложената лечебна схема при всеки отделен пациент варира, поради което се препоръчва непрекъснато наблюдение на състоянието . В началото профилактичните прегледи, лабораторните и ехографски изследвания трябва да се правят на всеки три месеца. След стабилизиране състоянието на болните профилактичните прегледи и изследвания се осъществяват на всеки 6 до 12 месеца.