Хипертиреоидизмът е предимно женско заболяване, като болестта на Базедов (Базедова болест, болест на Graves) се среща средно 5 до 10 пъти по-често сред жените. Най-често се засяга възрастовата група между 20 и 50 години, без съществени различия по отношение на расова и етническа принадлежност.
Клиничните прояви на заболяването се дължат на ускоряване на метаболитните процеси, засягайки множество системи (ускорена стомашно-чревна перисталтика, ускорен пулс и сърдечна честота, намаляване на теглото и други).
Липсата на лечение и прогресията на болестта на Базедов крие сериозен риск от развитието на тиреотоксична криза, представляваща потенциално застрашаващо живота на пациента състояние и изискващо спешна медицинска намеса.
Диагностицирането на хипертиреоидизъм се основава предимно на информацията, получена от лабораторните изследвания (характерна съотношение на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон) и образната диагностика. Разпитът и прегледът на болния имат предимно ориентировъчно значение.
Лечението при хипертиреоидизъм се състои в прием на антитиреоидни лекарства (тиреостатици), които потискат формирането на щитовидните хормони. Най-често използваните медикаменти от тази група са метимазол и пропилтиоурацил, прилагани по схема в определен режим и продължителност. При част от пациентите лекарствената терапия е безрезултатна, при други са налице противопоказания за нейното приложение, което налага друг терапевтичен избор (например лечение с радиоактивен йод, оперативно отстраняване на части или цялата щитовидна жлеза).