Портал на Пациента

Хипертиреоидизъм: Рискови фактори

Начало>Хипертиреоидизъм: Рискови фактори
Трудно може да се определи конкретна причина за развитието на хипертиреоидизъм. Като рискови фактори за поява на болестта се считат:

  • Генетична предиспозиция (наследственост): наличието на родственик (особено по първа линия) с подобно заболяване или с автоимунна болест многократно повишава риска от поява на болестта, като същевременно прави пациентите податливи при въздействието на други фактори
  • Прием на лекарства: продължителната употреба на определени медикаменти, като например амиодарон (използван обикновено за лечение на аритмия), кортикостероиди, имуносупресивни медикаменти, литий, радиоактивен йод могат да повишат риска за изява на болестта, особено при предразположени лица. При предозиране с лекарства, използвани в заместителното лечение при хипофункция на жлезата (например с левотироксин, представляващ синтетичен аналог на щитовидните хормони) е възможно развитие на хипертиреоидизъм

  • Автоимунни заболявания на щитовидната жлеза: болестта на Базедов, някои форми на автоимунен тиреоидит, следродилната тиреотоксикоза и други могат да доведат до хипертиреоидизъм. Базедовата болест се счита за най-честата причина за развитие на хипертиреоидизъм, като съставлява приблизително половината от пациентите
  • Неоплазми на щитовидната жлеза: полинодозната гуша, автономните токсични възли и други могат да доведат до тиреотоксикоза и/или хипертиреоидизъм. Токсичните аденоми на щитовидната жлеза представят около 5 процента от случаите на хипертиреоидизъм и/или тиреотоксикоза, като по същество представляват единични възли с повишена активност
  • След прекарани наскоро инфекциозни заболявания, най-често причинени от аденовируси, паротиден вирус, грипни вируси, коксаки вируси и други
  • Възпалителни заболявания, засягащи щитовидната жлеза: някои форми на остър, подостър или хроничен тиреоидит могат да предизвикат изменения във функционалната активност на жлезата, предизвиквайки хипертиреоидизъм. Тиреоидитите като цяло се свързват с развитие на хипофункция на жлезата, но в първоначалните си етапи протичат с хипертиреоидизъм
  • След силен стрес: независимо дали се касае за психичен, травматичен или в резултат от хронична преумора, стресът е независим рисков фактор, който при предразположени индивиди, крие съществен риск за здравето (не само на щитовидната жлеза)

В най-честия случай се счита, че болестта има автоимунна или неопластична етиология (наличие на онкологично заболяване), като изясняването на причините, довели до поява на болестта има съществено значение при избора на подходяща терапевтична схема при всеки отделен пациент.