Щитовидните хормони имат централно място в осъществяването на много процеси и когато производството им е намалено, това води до широка палитра от клинични прояви. Най-общо настъпва забавяне на метаболизма на всички нива (сърдечно-съдова, храносмилателна, нервна система, терморегулация) и цялостно засягане на общото здравословно състояние на пациента.
Рискови за развитието и отключването на болестта се считат редица фактори, като с най-голяма тежест и съответно честота са автоимунните заболявания (например тиреоидит на Хашимото), недостиг на йод в храната и питейната вода, продължителен прием на някои лекарства и др. Тиреоидитът на Хашимото се счита за една от най-честите причини за развитие на хипотиреоидизъм, като честотата се изчислява на 3.5 случая от 1 000 при жените и 0.8 от 1 000 случая при мъжете.
За откриване на заболяването с изключително важно значение са резултатите, получени при прегледа на пациента (оглед и палпация на жлезата), лабораторните изследвания (нива на щитовидните хормони, тиреостимулиращия хормон) и образната диагностика (най-често се извършва ехография на жлезата). В зависимост от състоянието на пациента и подлежащите рискови фактори след изясняване на диагнозата се назначава подходяща терапия.
Лечението при хипотиреоидизъм включва хормонална заместителна терапия със синтетичния аналог на тироксин, а именно левотироксин. Лекарството показва изключително висока ефективност (бързо овладяване на симптомите) на фона на ниска токсичност и нисък риск от нежелани ефекти. Терапията се назначава по схема от специалист (ендокринолог), като състоянието на пациента се проследява периодично.
При необходимост се назначават и симптоматични средства, подходящи хранителни добавки, билки и лечебни растения като част от допълнителната терапия, но само след консултация със специалист. Самоцелният прием на билки, добавки, хомеопатични средства и други крие рискове от нежелани ефекти и взаимодействия, влошаване състоянието на пациента и намаляване ефекта на терапията.