Клиничните прояви при хипофункция на щитовидната жлеза са разнообразни поради важното значение на щитовидните хормони в редица физиологични процеси. В зависимост от вида и тежестта на увреждането на жлезата и редица индивидуални особености на болния, болестта протича различно при отделните индивиди.

Състоянието може да остане недиагностицирано в продължение на месеци и години, заради неспецифични прояви, които пациентите често отдават на сезонните инфекции, преумората и стреса.

При определен процент от засегнатите болестта протича напълно безсимптомно дълго време и се проявява при тежък недостиг на щитовидните хормони.

При кърмачета и малки деца се наблюдава липса на апетит, затруднено засукване, пъпна херния, силно изразена мускулна слабост и сънливост, забавено развитие и растеж. При някои новородени с вроден хипотиреоидизъм се наблюдават характерни изменения, включващи макроглосия (голям език), хипотермия (по-ниска от нормалната телесна температура), студена и суха кожа, задух. Липсата на ранно диагностициране на състоянието и провеждането на адекватно лечение крие риск от прогресия на заболяването, изразено забавяне във физическото развитие и растеж, изоставане в емоционалното, психическо и интелектуално развитие.

При лица в активна възраст заболяването може да протече с многообразие от симптоми или без видими нарушения и проблеми. Сред характерните белези са невъзможност за забременяване, спонтанни аборти, патология при настъпване на бременността и други. Затова при двойки с репродуктивни нарушения, освен стандартните гинекологични и генетични изследвания се препоръчва и посещение при ендокринолог.

 

Широката палитра от симптоми при хипотиреоидизъм включва:

• Констипация (запек)
• Нарушено храносмилане, забавен метаболизъм
• Покачване на теглото, без видима промяна в начина на хранене и без осезаема промяна във физическото натоварване (например при обездвижване)
• Изразена чувствителност към ниски температури, постоянно чувство на студ, зиморничавост
• Лесна уморяемост, изразена сънливост през деня
• Хронична отпадналост
• Миалгия (болки в мускулите)
• Гадене, рядко съпроводено с повръщане
• Промени в настроението и поведението: повишена раздразнителност, депресия, апатия, нежелание за извършване на доскоро любими дейности
• Проблеми с концентрацията и паметта
• Влошаване състоянието на косата, кожата и ноктите: наблюдава се изразен косопад, изтъняване на косата, кожата става суха, груба, с характерно лющене, ноктите изтъняват, лесно се чупят
• Оток (подуване): лицето изглежда подпухнало, възможно е подуване и на ръцете, краката

Изключително характерен симптом, който не се наблюдава при всички и който може да е налице без промяна във функционалната активност на жлезата, е така наречената струма, позната още като гуша. Представлява различно по тежест увеличение на размерите на жлезата, което причинява козметичен дефект. В зависимост от размерите на струмата тя може да е или да не е видима с просто око, нарастването може да е или да не е симетрично и може да доведе след себе си различни по тежест усложнения.

При голям процент от пациентите гушата не предизвиква други оплаквания (освен от чисто естетична гледна точка), но при изразено нарастване на големината е възможно притискане на съседни органи и структури. В зависимост от засегнатите структури са налице различни оплаквания:

• При засягане на трахеята се наблюдава задух при вдишване (нарича се още инспираторен задух или стридор)
• При засягане на хранопровода е налице дисфагия (затруднено и болезнено преглъщане)
• Засягането на гласните връзки води до промени в гласа
• При засягане на преминаващите през областта кръвоносни съдове са възможни различни съдови аномалии, водещи до главоболие, замайване, световъртеж
• При засягане и притискане на разположените в близост нервни структури е възможно развитие на така наречения синдром на Хорнер, който протича с три характерни симптома: енофталм (характерно хлътване на очната ябълка), птоза (провисване на клепача), миоза (свиване на зениците)

При малък процент от засегнатите лица след дълго безсимптомно протичане и под въздействието на провокиращ фактор (инфекция, друго заболяване, стрес, прием на лекарства, злоупотреба с алкохол или наркотични вещества, тежка травма, остър спад на кръвната захар и други) е възможно първоначалната проява на болестта под формата на едно от най-тежките нейни усложнения, а именно микседемна кома.

 

Микседемната кома е спешно състояние, чието навременно лечение може да се окаже животоспасяващо. Обикновено състоянието се проявява със следните признаци:

• Изразена хипотермия с опасно понижение на телесната температура
• Задух
• Забавен сърдечен пулс и честота
• Неспецифична неврологична симптоматика, включваща замайване, промени в поведението, припадъци, гърчове, кома
• Подуване на цялото тяло
• Характерен вид на лицето с периорбитален оток (подуване на тъканите около едното или двете очи поради задържане на течности в тях), подпухналост, отпускане на клепачите

Липсата на своевременно лечение крие риск от развитие на сериозни сърдечни увреждания (инфаркт на миокарда, аритмия), бъбречна недостатъчност, надбъбречна недостатъчност, необратими неврологични увреждания с дългосрочни последици, летален изход.