Доц. Васил Велчев: Новите технологии позволяват фина настройка на пейсмекъра към конкретния пациент

 

В края на миналата седмица в София се проведе семинара Current Frontiers in Physiological Cardiac Pacing: What Can We Do Better, предоставящ на участниците в него възможност да научат от европейски експерти най-горещите новости в областта на физиологичния сърдечен ритъм, включително съвети и трикове за прилагането на иновациите при пейсмейкърите. Един от лекторите на семинара беше доц. Васил Велчев, завеждащ Сектор електрокардиостимулация в УМБАЛ „Св. Анна“-София, интервенционален кардиолог с богат опит в коронарните и периферни интервенции, каротидно и бъбречно стентиране.

Доц. Велчев, какви новости в областта на кардиостимулацията бяха представени на семинара?

Събитието е по-скоро уъркшоп или на български – работилница, с изцяло практическа насоченост. Причината да я направим е, че последния вик на модата в кардиостимулацията е опита да се използва собствената проводна система на пациента за постоянна кардиостимулация. За да се постигне това е нужно електрода да се постави в „жиците“ на сърцето или т.нар. сноп на Хис. Така че тази конференция е посветена на физиологичните начини на стимулация и специфичната стимулация на снопа на Хис.

Когато електрода стимулира директно снопа на Хис е неразличимо възбуждането на сърцето от това, което се случва по естествен начин. Тъй като обаче това е нова технология, тя има доста практически трикове, за да бъде осъществена успешно и разбира се не може да бъде приложена при всички пациенти. В този уъркшоп се уточнява как да бъдат подбрани пациентите, които биха могли да бъда имплантирани, как да ги имплантираме максимално безопасно и разбира се – какви са очакваните ползи в бъдеще.

Какво представлява имплантацията?

Това е трансвенозна постоянна стимулация. Електродът се вкарва през вената на ръката, както всеки пейсмейкър. Това не е хирургия в прекия смисъл на думата и гръдния кош не се отваря. Само че, когато се вкара жицата в сърцето, по определени критерии започваме да правим карта на собствената проводна система на пациента. Понякога тя е изцяло разрушена и тогава не може да бъде използвана, но много често е сравнително запазена. Тогава се имплантира върха на електрода в биологичните проводници на сърцето. При всеки подаден стимул, мускулът се възбужда чрез собствените биологични „жици“, което е най-физиологичния вариант и предпазва човек от развитие на сърдечна недостатъчност за бъдеще и носи и някои други ползи. Всъщност конвенционалната кардиостимулация е много надежден метод, тя работи вече 40 години прекрасно и в момента се опитваме да я направим още по-добра. Не само човекът да запази своя ритъм, да не получава припадъци и да може да функционира, а сърдечният мускул да работи максимално ефективно, така че да разчитаме, че във времето стимулацията няма да доведе до неблагоприятни ефекти за сърцето.

Как се подбират пациентите, но които е подходящо да се приложи този метод?

Това са пациенти, които имат нужда от постоянна стимулация, т.е. това не са пациенти, които имат паузи и от време навреме имат нужда от стимулация на сърцето. Второ – това са пациенти, при които по определени белези в кардиограмата може да се предскаже, че нямат разрушена проводна система. По време на процедурата тези пациенти се изследват допълнително и ако резултатите по време на имплантацията са добри, вече се закача този специфичен електрод. Самото поставяне е много трудно, тъй като всъщност трябва да се уцели участък, който е голям колкото 1 стотинка. Това изисква сравнително добра възможност за управление на електрода.

Пейсмейкърите вече са нещо рутинно. Как се разви тази технология през годините?

Всяко малко медицинско чудо с течение на времето се превръща в нещо рутинно. Първата стимулация през 1965 г. е била с апарат толкова голям, че не се е побирал в тялото. През тези повече от 50 години няколко поколения лекари и инженери са работили върху усъвършенстване на самото устройство. В момента пейсмейкърите първо са лесни за имплантация, много са малки и почти не се усещат от пациента и трайността на материалите, с които се работи, позволяват сравнително рядко да се сменят батериите. Вече има батерии, които траят между 8 и 10 години.

Как се правят изследвания на пациенти с пейсмейкър и какви са затрудненията най-вече при електрокардиограмите?

Дълго време пациентите, които имаха пейсмейкър, имаха проблеми с изследванията, които индуцираха големи магнитни полета. И това се отнасяше единствено и само за магнитния резонанс. Всички останали рентгенови изследвания и кардиограми могат да се правят без проблеми. Последните генерации пейсмейкъри преодоляха и този проблем и от миналата години всички пейсмейкъри, които се слагат в България са съвместими с ЯМР, само изискват допълнителна настройка преди началото на изследването.

Кои са предизвикателствата пред тази технология, които все още не са преодолени?

Предизвикателствата са две. Първото е за всеки пациент да се подбере най-подходящия начин на стимулация. Това предизвикателство идва от факта, че в момента има разнообразие от технологии и целта вече не е просто да се запази ритъма на пациента, а да се повиши качеството му на живот и максимално дълго да може да функционира без да се увреди сърдечния мускул. Съвременната технология позволява фина настройка на устройството, така че да може за всеки пациент да има съответното решение. Второто предизвикателство е пред лекарите, тъй като новите технологии изискват и нови умения от тях. Много често лекарят прави най-добре това, което прави най-много. Сега трябва да се разпространи този опит и да направим имплантациите на нови технологии също толкова сигурни и надеждни, колкото и имплантациите на старите.

Колко достъпни са за пациентите различните видове пациенти?

Пейсмейкърите покриват голям обем от нарушения на сърдечния ритъм. Т.нар. тахикардни пейсмейкъри са 100% достъпни. Проблемът идва в достъпа до пейсмейкъри, които имат възможност за сложно разграничаване на различните ритми и даване на шок. При този клас пейсмейкъри реимбурсацията от НЗОК все още не е пълна и доплащането от пациента затруднява възможността да се подбере най-добрия апарат за съответния пациент. Към момента обаче имаме някои положителни сигнали и нашата надежда е че тази година проблемът ще се реши донякъде и Касата ще отиде на по-добра реимбурсация на сложните устройства в кардиостимулацията.

Автор: Zdrave.net