Д-р Ирина Кунева, дм: Най-големият страх на диабетиците е слепотата. Диабетният макулен оток може да се контролира с упорито лечение

 

Във връзка с информационната кампания „Зрението е всичко. Прегледай се”,  посветена на диабетния макулен едем и на влажната възрастово обусловена дегенерация на макулата , разговаряме с офталмологът д-р Ирина Кунева, дм.

Тя е завършила Медицинския университет в София през 1997 г. Специализира в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ” и придобива специалност „Офталмология” през 2004 г., а година по-късно защитава дисертация за присъждане на образоватена и научна степен „доктор по медицина”. Д-р Кунева има допълнителни квалификации за лечение на контузионни и проникващи очни травми, изгаряния на очите, пластични операции на клепачите, диабетна ретинопатия, глаукома, както и по флуоресцеинова ангиография на окото, лазертерапия при заболявания на очите, ултразвукова диагностика в офталмологията и оптична кохерентна томография (ОСТ). В момента извършва консултации и оперира в Специализираната очна болница „Зора”.

 

Д-р Кунева, как диабетът уврежда зрението и каква част от хората с диабет получават това усложнение?

Диабетът е най-масовото социалнозначимо заболяване, защото от него боледуват основно хора в активна възраст, работоспособно население между 35 и 64 години. 425 милиона души в света са болни от диабет, като се очаква до 2035 г. броят им да нарасне на 592 милиона. Около 480 000 са болните от диабет в България. При давност на заболяването над 20 години, повече от 75% от хората със захарен диабет развиват и диабетна ретинопатия. 

Диабетът се характеризира с повишени нива на кръвната захар в резултат на нарушена секреция на инсулин или на нарушение в неговото действие. Първият тип диабет е автоимунен, с наследственост и се отключва в по-ранна възраст. Около 10% от пациентите са с диабет тип 1. Вторият тип диабет е неинсулинозависим, който обикновено се развива след 40-годишна възраст и от който са засегнати 90% от пациентите. За развитието му огромно значение има начинът на живот – неправилно хранене и липса на достатъчно движение в ежедневието.

С годините диабетът причинява микроангиопатия – увреждане на крайните разклонения на артериите в бъбреците, в мозъка, в очите. Диабетната ретинопатия е всъщност това микросъдово усложнение, запушване на малките кръвоносни съдове, което може да завърши със слепота. Според редица проучвания най-големият страх на диабетиците е от слепота.

Две са причините за намалено зрение при диабетиците. Едната е пролиферативната диабетна ретинопатия, а втората е диабетният макулен оток. Около една трета от пациентите с диабетна ретинопатия получават след време и диабетен макулен оток.

Какво представлява диабетният макулен оток?

Това е късната фаза на развитие на диабетната ретинопатия, която настъпва, когато пациентът не е контролирал добре заболяването си. Важно е да се знае, че диабетният макулен оток може да бъде предотвратен. Но това увреждане може да настъпи и в началния етап на диабета, ако не е лекуван и контролиран. Даже при пациенти с диабет тип 2, които са пропуснали първоначалните симптоми на захарния диабет – постоянна жажда, често уриниране, необяснима загуба на тегло и др., често се случва да бъдат диагностицирани с диабетен макулен оток по повод намаленото им зрение.

Като патология диабетният макулен едем представлява натрупване на течност в централната част на ретината – макулата. То е вследствие на предхождащата капиляропатия и нарушаване на кръвно-ретинната бариера. Течността в макулата пречи образът да бъде възприеман ясно, нарушава зрителната острота.

Как се лекува диабетният макулен едем?

В последните 15 години в ежедневната практика на офталмолозите се използват анти-VEGF препарати. Те повлияват диабетния макулен едем благодарение на антисъдов ендотелен растежен фактор. Според световните препоръки това е първата линия на лечение на диабетния макулен едем. Втората линия са кортикостероиди. В определени случаи може да се използва и лазерно третиране на ретината в по-ниски дози. Но най-често и най-успешно лекуваме с анти-VEGF медикаменти.

Важно е пациентът да осъзнае, че както диабетната ретинопатия и макулният едем са се развивали много бавно, така и тяхното лечение не може да приключи за кратко време. Необходимо е търпение и постоянство. Резултатите невинаги се виждат още след първата инжекция с антисъдов ендотелен растежен фактор. По протокол се правят пет инжекции в очите, всеки месец по една. Това се нарича натоварваща доза, чийто ефект се оценява и едва тогава се пристъпва към допълнителни инжекции. Според всички проучвания през първата година освен тези пет са нужни още три инжекции, но те се поставят през по-голям интервал от време. Така че общо през първата година от лечението на макулния едем пациентите имат нужда от осем инжекции. През втората година инжекциите се свеждат до 3 – 4. А през третата и четвъртата година са една или две. Най-често след такова последователно лечение състоянието на пациентите с макулен едем се стабилизира. Според състоянието може да се прецени дали да се поставят още поддържащи дози, и то по-рядко.

Най-трудното за нас е да убедим диабетиците, че трябва постоянство в лечението. Без това постоянство ефектът не е гарантиран.

Само в това ли се състои лечението?

Много е важно, паралелно с лечението с анти-VEGF медикаменти, да се контролира добре и кръвната захар. За това е нужно да се следи гликираният хемоглобин, който показва не моментните стойности на кръвната захар, а нейната средна стойност за три месеца назад. Освен нормални стойности на гликирания хемоглобин и на серумните липиди, кръвното налягане също трябва да се контролира в нормални граници с подходящата медикаментозна терапия. Това се отнася за всички съпътстващи заболявания. Поддържането на добро общо състояние на организма е важно условие за лечението на диабетния макулен едем.   

 

Автор: Портал на пациента