Любомир Ковачев: Бях в депресия заради пандемията
Психиатрията е завряна в задния двор на здравеопазването
С упражнения и кинезитерапия си оправих проблемите с кръста
Актьорът Любомир Ковачев е роден през 1981 г. Завършва Театралната академия за драматично изкуство (ENSATT) в Лион (Франция) през 2006 г. Кариерата му стартира на френска сцена, а първата му роля в България е в „Идеалният мъж“ на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. Познат е на публиката от сериала на Нова телевизия „Забранена любов“ с ролята на Кристиян Сартори и в телевизионните програми „Байландо – сцена на мечтите“ и „Мария отблизо“. Най-известните му роли в киното са в „Чужденецът“, „Живи легенди“, „Дъвка за балончета“. Носител е на наградата в КАН за главна мъжка роля в късометражния филм „Военен ботуш“.
Няколко години актьорът е част от трупата на „Малък градски театър зад канала“. В момента е на свободна практика. Прави знакови роли в „Антихрист“ и в „Поручик Бенц“ в Нов театър НДК.
Разговаряме с Любомир Ковачев по повод Информационната кампания в подкрепа на хората с психични заболявания „Живей, не страдай“, на която актьорът е лице.
– Г-н Ковачев, какво ви мотивира да станете лице на Информационната кампания „Живей, не страдай“?
– Това е много благородна кауза. В нашия динамичен и объркан свят всеки четвърти човек вече има някакво психично заболяване. Според статистиката на Световната здравна организация 475 милиона души в света имат психични заболявания. Особено сега в пандемията с COVID-19, много хора ще отключат рано или късно някакъв психически проблем, но ще се затворят и няма да го споделят. От страх да не загубят работата си или от срам, че ще ги гледат с лошо око, или че ще им се подиграват. Лошото е, че тези хора не търсят професионална помощ от психиатър, психолог или психотерапевт и допускат състоянието им да се влоши. Затова подкрепих кампанията и станах нейно лице. „Живей, не страдай“ е създала нещо много иновативно – дигитален асистент чрез вайбър чат бот, на който всеки може да си направи безплатен тест за състоянието на своето психично здраве.
– Ако тестът покаже заболяване, каква е следващата стъпка?
– Дадени са телефони, на които човек може да се обърне към професионалист. Според мен, доста хора се нуждаят от психотерапевти и психолози, защото покрай COVID-19 мнозина загубиха работата си. В този материален свят всички сме притиснати от сметки, от отговорности и сме в постоянен стрес. И аз преживях трудно изолацията.
В първите няколко дни изпаднах в жестока депресия, защото мислех, че изолацията ще продължи много дълго. Сега отвориха театрите, но публиката не може да пълни салоните, а трябва да е 50% от капацитета. Гледката на хора с маски в салона, през един стол е притеснителна. А и не знам докога това ще продължи. Започнах да си задавам въпроса как ще си издържам семейството, защото и хонорарите са наполовина. Вече стигнах дотам да се питам дали е сериозно да продължа да се занимавам с театър. Защото, когато се прибера вкъщи, детето ми не ме пита как играх в пиесата, а какво има за ядене.
– Какво е впечатлението ви от здравната система във Франция, където сте учили и работили?
– Тяхната здравна система е една от най-добрите в Европа. Всички си плащат годишната здравна осигуровка – около 120 евро беше за студент – и получават здравна карта. Благодарение на нея, не плащаш за своите изписани с рецепта лекарства. Даваш картата в аптеката и отдържат директно пари от Здравната каса
Чрез картата си е напълно обезпечен за всякаква медицинска помощ, даже за зъболечение.
А като дойдох в България, се убедих, че здравеопазването е под всякаква критика. Системата ни е много зле. Ако човек няма средства, просто може да си умре. Страшно много лекари предпочитат да работят в частни лечебни заведения и да получават повече пари, вместо да стоят в някоя държавна болница, където условията са трагични. Разбирам техния избор.
Психиатричната помощ е още по-трагична, завряна в задния двор на здравеопазването. Обикновено болните от шизофрения, от биполярно разстройство се отстраняват от обществото, „за да не ни пречат“. Смятат ги за негодни, не стават за нищо. Но това са живи същества, на които трябва да се помогне.
– Вие как се грижите за здравето си?
– Първо, със спорт – ходя на фитнес, на тенис, карам ски, тичам в парка. Гледам да ям качествена храна – месо, зеленчуци, плодове. Не съм маниак на тема здравословно хранене, понякога си угаждам. Но избягвам мазни и тежки храни. Освен това гледам и да не прекалявам с храната. За душата си се грижа също. Стремя се да съм заобиколен от приятни хора и да забелязвам положителните страни на живота. Опитвам се да бъда положителен, а не черноглед, за да се боря по-успешно с трудностите.
– Някога лежали ли сте в болница?
– Като дете ми оперираха херния. Лежал съм и в болница във Франция, когато бях на 25 години. По време на репетиция в Лион се порязах жестоко. Играех Агамемнон в „Ифигения“ на Расин и режисьорът поиска за по-голям ефект да забивам нож на масата пред себе си. Но ръцете ми бяха мокри, ножът изплесна и два от пръстите на дясната ми ръка се озоваха под острието. Бяха засегнати сухожилията. Тогава видях колко бърза, експедитивна и организирана е здравната им система. Много бързо ме приеха в болница и ме оперираха. Условията в болницата бяха доста прилични.
– Пиете ли лекарства?
– Пия само витамини. Доста употребявам витамин С. Преди представление обикновено пия витамин С и един витаминозен коктейл, който ми дава тонус. Други добавки не взимам. Гледам да приемам естествени неща от природата.
– Има ли лекар, на който сте благодарен?
– Благодарен съм на очния ми лекар д-р Казакова, която ме впечатли с нейната загриженост и добро отношение.
Имах проблем с очите – вътрешен ечемик. Тя много държеше да си взимам редовно лекарствата и ми обясняваше как се употребяват. Благодарение на това, веднага се видя ефектът на оздравяване. Но ако се случи отново, трябва да се „изгорят“ едни бактерии в миглите ми.
Имах и проблеми с кръста, бяха засегнати долните отдели на гръбначния стълб. Опасенията бяха, че имам дискова херния, но за щастие, не бях стигнал дотам. Доста бързо ме оправи неврологът д-р Паулина Илиева. Назначи ми упражнения и кинезитерапия.
Също съм много благодарен на специалистите по уши, нос гърло д-р Миткова и д-р Тодорова, които доста помогнаха на дъщеря ми.
– В кои представления играете сега?
– Направихме турне в страната с „Поручик Бенц“ по Димитър Димов. Играя заедно с Йоана Буковска и Ивайло Захариев. Играя още в „Антихрист“ по Емилиян Станев с Елена Петрова, Ники Сотиров и Веселин Калановски, както и в „Осъдени души“ – отново с Елена и с Ники Илиев.
На 30 октомври трябваше да имаме представления в Милано, но там заради пандемията разрешават само по 30 човека в залата. Затова отлагаме гастрола. В София „Антихрист“ може да се гледа в Нов театър НДК на 4 ноември.
Заради рестрикциите, публиката в салоните е наполовина. Опасявам се, че отново ще затворят театрите. Ако това стане, вероятно ще се ориентирам да правя нещо друго в живота си. Тъй като имам дъщеря, за която трябва да се грижа, не виждам как ще мога да я издържам с актьорската си професия. Досега се издържах изцяло от роли в театър, кино и телевизия, но вече започвам да си задавам въпроса „А сега накъде?“.
Автор: в-к Доктор, 19102020, Мара Калчев