Десислава Стоева: Родих здраво дете, въпреки че нямах щитовидна жлеза

Ако не се оставиш на паниката и страха, гарантираш 70% от успеха на лечението

Десислава Стойчева Стоева е на 38 г. от Варна . Преди осем години й откриват карцином на щитовидната жлеза. Десислава минава успешно през лечението и дори ражда след него втория си син. Сега големият Стефан е на 12 г., а малкият Явор е на 4 г. и Десислава е щастлива и здрава майка на здрави деца. По повод Международната тиреоидна седмица (25 – 31 май) тя сподели своята пациентска история.

Г-жо Стоева, кога и как ви диагностицираха с карцином на щитовидната жлеза?

Това се случи през 2012 г., когато бях 30-годишна. Сама си напипах възел на щитовидната жлеза. Имах и сърцебиене, но липсваха всякакви други оплаквания. Отидох на преглед при ендокринолог, който видя възела на ехограф. Последваха по-обстойни изследвания – взеха ми биопсия и минах на скенер. Заключението беше, че имам фоликуларен карцином на щитовидната жлеза. Но след като ми отстраниха жлезата, установиха, че карциномът е папиларен от фоликуларен тип, тоест смесен. Карциномите са три типа, като фоликуларният и папиларният образуват идентифицируеми клетки и затова при тях лечението с радиоактивен йод е успешно почти на 100%. Докато при третия тип – медуларните карциноми – се извършва много бързо делене на неидинтифицирани клетки и лечението е по-сложно.

Значи сте имали някакъв късмет с типа на карцинома?

Да, ако това може да се нарече късмет.

Как мина лечението?

Претърпях две операции на щитовидната жлеза. Животът ме срещна с проф. Пандев, който обстойно ми обясни какво ми е състоянието и какво трябва да се направи. Той ми каза, че хирургичните интервенции са много дълги и че ще е много по-щадящо за пациента операциите да бъдат две. При първата операция се отстрани самата жлеза. При мене имаше и засегнати лимфни възли, които бяха оперирани един месец по-късно. Месец пък след втората ми операция последва радиойод терапия. Проведох я в ИСУЛ при проф. Хаджиева. Бях се подготвила с информация от интернет. Проф. Пандев ме свърза с негови пациентки, които вече бяха минали по този път, и така посъбрах информация как протичат нещата и какво да очаквам. Тогава радиойодът се приемаше като течност през устата. Нямаше нито мирис, нито вкус, но е опасен. Получих като страничен ефект подуване на слюнчните жлези. Но не това ми тежеше. Най-тежка за бен беше изолацията за няколко дни – първо в самата болница, а след това и от близките. Големият ми син беше на три години и трябваше да го държа на дистанция повече от 3 – 4 седмици, защото бях поела радиоактивен йод. Сестра ми пък беше бременна и също не можех да я видя, за да не й навредя.

С това ли приключи цялото лечение?

Не. Понеже може да попаднат отделни клетки от карцинома в гласните струни и трудно да бъдат остранени хирургически, колкото и прецизен да е хирургът, затова се прави радиойод лечението. От 6 до 8 месеца радиоактивният йод убива клетките на карцинома на щитовидната жлеза навсякъде, където са попаднали. За мен най-трудният момент в лечението беше, когато ми направиха сцинтиграфия и тя показа наличие на метастази в белия дроб. Лекарите също бяха учудени, защото подобни далечни метастази са характерни за жени в напреднала възраст, а аз бях само на 30. Моментът беше труден, защото за първи път се изплаших за живота си. Видях също отражението на моя страх в очите на моите роднини. До този момент се държах, приемах ставащото много философски, защото си знаех състоянието и добрите прогнози. Но пак благодарение на професора, който направи консултации с негови колеги в чужбина, се успокоих. Доводите им бяха – тъй като карциномът е идентифициран и натрупването на радиойод в белия дроб означава, че клетките на карцинома са уловени, те до 8 месеца ще бъдат унищожени. Последва втора радиойод терапия, която направих в Есен (Германия). Десет дни преди приема на капсулата с радиойода ми бяха направени доста изследвания и се установи, че от предходното лечение всички клетки на карцинома са унищожени, че никъде не са останали метастази. За по-голяма защита обаче направих и втората радиойод терапия, който премина през юни 2013 г.

Оттогава всичко ли е наред при вас?

Да. Продължих да проследявам състоянието си в Германия, тъй като прецених, че е по-щадящо за пациентите. В България, поне когато аз се лекувах, проследяването беше на шест месеца с извършване на сцинтиграфия. За нея обаче също се налага да се пият малки дози радиоактивен йод, за да се види дали има някакво натрупване в организма. Докато в Германия и в другите европейски държави проследяването се извършваше с кръвни изследвания (с туморен маркер, който е изключително чувствителен при щитовидната жлеза, и ТСХ) и с безвредна ехография на щитовидната жлеза, която показва дали е останало нещо след терапията.

Притеснявахте ли се за бебето си, което родихте 4 години след отстраняването на щитовидната ви жлеза?

През 2016 г. забременях и през 2017 г. родих втория си син, въпреки че нямах щитовидна жлеза. Изкарах една изключително лека бременност и родих здраво бебенце, което тежеше 3600 г. Разбира се, че се притеснявах дали бебето си набавя хормоните, които са му необходими. Живея във Варна, но направих проследяването на бременността си и родих в болница „Надежда“ в София, където получих разбиране за моя проблем и ме поеха професионалисти. Там направиха и скрининг на бебето, за да установят, че с неговата щитовидна жлеза всичко е наред.

Какво бихте посъветвала жени, диагностицирани с карцином на щитовидната жлеза, които тепърва тръгват по пътя на лечението?

Вчера ми се наложи да консултирам моята най-добра приятелка, чийто баща е диагностициран с папиларен карцином на щитовидната жлеза. Като преминала по този път знам, че думата рак всеки асоциира с най-страшното. Само че всеки има право на избор – да избере пътя на самосъжалението, на паниката, на страха, или да се вземе в ръце, да разбере какво реално е неговото състояние, какви са прогнозите и да вземе адекватни решения. След като успях да се излекувам, съм убедена, че ако не се оставиш на паниката и страха, гарантираш 70% от успеха на лечението.

Много важно е също да срещнеш правилния лекар, на когото да се довериш. След като чуваш постоянно около себе си стресиращи думи като „рак“, „карцином“, „тумор“, е добре да те подкрепя докторът, на който си се доверил. Имах честта и късмета да попадна на най-добрия ендокринен хирург в Европа, който е българин. Затова съветвам всеки да открие своя лекар.  

Разберете повече за пътя на Деси от видеото:

Източник: Портал на пациента