Д-р Ирина Кунева, дм: Най-големият страх на диабетиците е слепотата. Диабетният макулен оток може да се контролира с упорито лечение
Във връзка с информационната кампания „Зрението е всичко. Прегледай се”, посветена на диабетния макулен едем и на влажната възрастово обусловена дегенерация на макулата , разговаряме с офталмологът д-р Ирина Кунева, дм.
Тя е завършила Медицинския университет в София през 1997 г. Специализира в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ” и придобива специалност „Офталмология” през 2004 г., а година по-късно защитава дисертация за присъждане на образоватена и научна степен „доктор по медицина”. Д-р Кунева има допълнителни квалификации за лечение на контузионни и проникващи очни травми, изгаряния на очите, пластични операции на клепачите, диабетна ретинопатия, глаукома, както и по флуоресцеинова ангиография на окото, лазертерапия при заболявания на очите, ултразвукова диагностика в офталмологията и оптична кохерентна томография (ОСТ). В момента извършва консултации и оперира в Специализираната очна болница „Зора”.
Д-р Кунева, как диабетът уврежда зрението и каква част от хората с диабет получават това усложнение?
Диабетът е най-масовото социалнозначимо заболяване, защото от него боледуват основно хора в активна възраст, работоспособно население между 35 и 64 години. 425 милиона души в света са болни от диабет, като се очаква до 2035 г. броят им да нарасне на 592 милиона. Около 480 000 са болните от диабет в България. При давност на заболяването над 20 години, повече от 75% от хората със захарен диабет развиват и диабетна ретинопатия.
Диабетът се характеризира с повишени нива на кръвната захар в резултат на нарушена секреция на инсулин или на нарушение в неговото действие. Първият тип диабет е автоимунен, с наследственост и се отключва в по-ранна възраст. Около 10% от пациентите са с диабет тип 1. Вторият тип диабет е неинсулинозависим, който обикновено се развива след 40-годишна възраст и от който са засегнати 90% от пациентите. За развитието му огромно значение има начинът на живот – неправилно хранене и липса на достатъчно движение в ежедневието.
С годините диабетът причинява микроангиопатия – увреждане на крайните разклонения на артериите в бъбреците, в мозъка, в очите. Диабетната ретинопатия е всъщност това микросъдово усложнение, запушване на малките кръвоносни съдове, което може да завърши със слепота. Според редица проучвания най-големият страх на диабетиците е от слепота.
Две са причините за намалено зрение при диабетиците. Едната е пролиферативната диабетна ретинопатия, а втората е диабетният макулен оток. Около една трета от пациентите с диабетна ретинопатия получават след време и диабетен макулен оток.
Какво представлява диабетният макулен оток?
Това е късната фаза на развитие на диабетната ретинопатия, която настъпва, когато пациентът не е контролирал добре заболяването си. Важно е да се знае, че диабетният макулен оток може да бъде предотвратен. Но това увреждане може да настъпи и в началния етап на диабета, ако не е лекуван и контролиран. Даже при пациенти с диабет тип 2, които са пропуснали първоначалните симптоми на захарния диабет – постоянна жажда, често уриниране, необяснима загуба на тегло и др., често се случва да бъдат диагностицирани с диабетен макулен оток по повод намаленото им зрение.
Като патология диабетният макулен едем представлява натрупване на течност в централната част на ретината – макулата. То е вследствие на предхождащата капиляропатия и нарушаване на кръвно-ретинната бариера. Течността в макулата пречи образът да бъде възприеман ясно, нарушава зрителната острота.
Как се лекува диабетният макулен едем?
В последните 15 години в ежедневната практика на офталмолозите се използват анти-VEGF препарати. Те повлияват диабетния макулен едем благодарение на антисъдов ендотелен растежен фактор. Според световните препоръки това е първата линия на лечение на диабетния макулен едем. Втората линия са кортикостероиди. В определени случаи може да се използва и лазерно третиране на ретината в по-ниски дози. Но най-често и най-успешно лекуваме с анти-VEGF медикаменти.
Важно е пациентът да осъзнае, че както диабетната ретинопатия и макулният едем са се развивали много бавно, така и тяхното лечение не може да приключи за кратко време. Необходимо е търпение и постоянство. Резултатите невинаги се виждат още след първата инжекция с антисъдов ендотелен растежен фактор. По протокол се правят пет инжекции в очите, всеки месец по една. Това се нарича натоварваща доза, чийто ефект се оценява и едва тогава се пристъпва към допълнителни инжекции. Според всички проучвания през първата година освен тези пет са нужни още три инжекции, но те се поставят през по-голям интервал от време. Така че общо през първата година от лечението на макулния едем пациентите имат нужда от осем инжекции. През втората година инжекциите се свеждат до 3 – 4. А през третата и четвъртата година са една или две. Най-често след такова последователно лечение състоянието на пациентите с макулен едем се стабилизира. Според състоянието може да се прецени дали да се поставят още поддържащи дози, и то по-рядко.
Най-трудното за нас е да убедим диабетиците, че трябва постоянство в лечението. Без това постоянство ефектът не е гарантиран.
Само в това ли се състои лечението?
Много е важно, паралелно с лечението с анти-VEGF медикаменти, да се контролира добре и кръвната захар. За това е нужно да се следи гликираният хемоглобин, който показва не моментните стойности на кръвната захар, а нейната средна стойност за три месеца назад. Освен нормални стойности на гликирания хемоглобин и на серумните липиди, кръвното налягане също трябва да се контролира в нормални граници с подходящата медикаментозна терапия. Това се отнася за всички съпътстващи заболявания. Поддържането на добро общо състояние на организма е важно условие за лечението на диабетния макулен едем.
Автор: Портал на пациента
Прочети повечеД-р Даниела Митова: 100% от хората с диабет тип 1 развиват очни усложнения. Диабетният макулен едем (оток) е усложнение на диабетната ретинопатия
В края на 2019 г. стартира информационната кампания „Зрението е всичко. Прегледай се!”,посветена на влажната възрастовообусловена дегенерация на макулата и диабетен макулен едем. По този повод на тема диабетна ретинопатия и диабетен макулен едем разговаряме с д-р Даниела Митова, д.м. от Очна клиника „Света Петка” във Варна.
– Д-р Митова, какво представлява диабетният макулен едем и каква е връзката му с диабета?
Заболеваемостта от диабет в световен мащаб е много висока. Между 4 и 10% от населението боледува от диабет, като честотата му в България е 8 – 9%. Говори се за диабетна епидемия. Все повече млади хора и деца развиват втори тип диабет поради затлъстяване и неправилен начин на живот. Диабетът дава тежки съдови и неврологични усложнения, като едно от тях е диабетната ретинопатия. Почти 100% от пациентите с диабет тип 1 и около 50% от тези с диабет тип 2 развиват очни усложнения. Диабетната ретинопатия може да бъде начална (непролиферативна) и напреднала (пролиферативна).
Диабетният макулен едем (оток) е усложнение на диабетната ретинопатия. Той е свързан пряко с увреда на кръвоносните съдове и пропускане на течност през съдовата стена, като тя се натрупва в централната част на ретината, наречена макула. Задебеляването на макулата води до намаление на зрителната острота. Диабетен макулен едем може да се развие както при начална, така и при напреднала диабетна ретинопатия. Оставено нелекувано, това усложнение води до трайно намаление на зрението и до слепота.
– Какво е лечението на диабетния макулен едем?
Лечението на диабетния макулен едем в съвременната офталмология се извършва с помощта на медикаменти, които се инжектират интраокуларно – вътре в окото или зад очната ябълка. Използват се два типа медикаменти. Едната група се нарича анти-VEGF (антисъдов ендотелен растежен фактор) и се прилагат вътреочно. Другата група са дългодействащи кортизонови препарати. Единственият регистриран у нас препарат от групата анти-VEGF от май 2019 г. е одобрен за частична реимбурсация от Здравната каса. Пациентите могат да кандидатстват за отпускането му с протокол, който се изготвя в определени центрове в страната. На базата на протокола личният лекар изписва медикамента, който може да бъде закупен на по-ниска цена и поставен вътреочно в съответните лечебни заведения. Манипулацията се извършва в операционна при стерилни условия. С първия протокол пациентите получават пет инжекции, като според нуждите на конкретния пациент тези протоколи може да бъдат удължавани. Медикаментът е много мощен и повлиява изключително добре макулния едем. По този начин подобрява зрението, стабилизира състоянието на ретината и намалява нуждата от лазерни процедури при тези пациенти.
Лечението на диабетния макулен едем изисква и комплексен подход – подобряване контрола на диабета, съдоукрепващи медикаменти, комбиниране на терапевтичните подходи (лазер на периферната ретина, лазер на макулата (грид, 2RT), кортизон в комбинация с антиVEGF.
– Кога пациентите с диабет трябва да си направят профилактичен очен преглед за макулен едем?
Веднага след диагностицирането на диабет втори тип пациентът трябва да направи консултация с очен лекар и след това да се проследява периодично по преценка на офталмолога. Ако липсват данни за диабетна ретинопатия, контролни прегледи се правят веднъж годишно.
При пациентите с диабет тип 1 по правилата за добра медицинска практика първи преглед при очен лекар се извършва пет години след поставянето на диагнозата.
Причината за различията между двата типа диабет е дългият латентен период при втори тип. От практиката се знае, че трябва да минат 10 – 15 години от началото на диабета, за да се развият първите белези на диабетна ретинопатия. Намаленото зрение често е много късен симптом с лоша прогноза. Ранното установяване на диабетната ретинопатия позволява ранно, ефективно лечение на усложненията, запазване високо зрение и добро качество на живот на тези пациенти.
За профилактични очни прегледи хората с диабет трябва да бъдат насочвани от личните лекари и от ендокринолозите, за да се обхване максимално контингентът от тези пациенти. Профилактичните прегледи са основата на ранната диагностика на диабетната ретинопатия и на макулния едем.
– Само че много хора не знаят, че имат диабет…
Наистина е проблем, че диабетът в началото протича тихо, почти безсимптомно. Може да дава обща симптоматика като съхнене на устата, често уриниране, отслабване на тегло.
Личните лекари трябва ежегодно да назначават профилактични изследвания на кръвна захар и гликиран хемоглобин. Но ако те не правят това, пациентът би трябвало да вземе инициативата и да си пуска сам профилактични кръвни изследвания веднъж годишно.
По-информативно изследване от кръвната захар е гликираният хемоглобин. Единична стойност на кръвна захар не може да ни даде ясна представа за метаболизма на пациента. Гликираният хемоглобин дава представа за състоянието на метаболитите в организма ретроспективно, за три месеца назад. Това изследване ще даде информация дали има нужда от допълнителна консултация с ендокринолог за диагностициране на предиабет и диабет.
– С какви изследвания се установява диабетна ретинопатия и макулен едем?
За установяването на диабетна ретинопатия се извършват високоспециализирани изследвания, като фундоскопия и флуоресцинова ангиография. При флуоресцеиновата ангиография вкарваме контрастното вещество венозно и наблюдаваме кръвоснабдяването на ретината. По този начин уточняваме типа на промените – дали са свързани с влошено хранене (исхемия), или само с диабетен макулен едем като определяме и показанията за лазер терапия. Наличието на исхемия и/или прорастнали дефектни съдове в ретината е показание за лазер терапия.
В съвременната офталмология диабетният макулен едем се диагностицира и проследява основно с OСT – скенер на ретината, с който се установява задебеляването в централната й част – макулата. Ефективното лечение на макуления едем води до намаляване на задебеляването.
Автор: Puls.bg
Прочети повече
Здравен форум „Зрението е всичко“. Заболяванията на ретината – социално значим проблем
От името на онлайн платформата за социално значими заболявания Портал на пациента и Байер България, бихме искали официално да Ви поканим на Здравен форум „Зрението е всичко“, който ще се проведе на 26.11.2019 г. от 10.00 ч. до 12.00 ч. в Cosmos CoWorking Camp, ул. „Ангел Кънчев “ 3.
Теми:
• Заболяванията на ретината – социално значим проблем. Ранна диагностика, превенция и съвременно лечение на офталмологични заболявания, които често водят до загуба на зрението. Статистика и ситуацията в България.
• Възможност за създаване на национална програма за скрининг на социалнозначими заболявания на ретината.
• Пътят на пациента със заболяване на ретината.
• Стартиране на информационна кампания, посветена на влажна възрастово-обусловена дегенерация на макулата и диабетен макулен едем – „Зрението е всичко. Прегледай се!“.
Участници:
• Проф. д-р Ива Петкова, член на експертен съвет към Министерство на здравеопазването
• Доц. д-р Марин Ангелов Атанасов, председател на Българско дружество по офталмология
• Д-р Петя Стратиева, основател и председател на УС на Сдружение Ретина България, член на Консултативния съвет към Европейската референтна мрежа по очни болести
•Д-р Боряна Алексиева, директор дирекция „Договаряне на лекарствени продукти, медицински изделия и отстъпки“ в НЗОК
• Модератор – Елена Цонева-Папуджиева, Портал на пациента
Събитието се организира с подкрепата на Байер България.
За допълнителна информация:
Елена Цонева-Папуджиева, PR Care – 0878 865077
Росяна Сотирова, PR Care – 0897 921690
Имате ли диабетна рана на стъпалото?
Научете за нови терапии за диабетно стъпало в клинични проучвания
Напредването на захарния диабет води до нарушено кръвоснабдяване и образуването на малки атрофични ранички най-вече по крайниците (т.н. диабетно стъпало). Ако не се вземат своевременни и адекватни мерки, тези рани могат да прогресират и да се стигне дори до ампутация на засегнатия крайник или част от него. Съвременната наука активно се бори с проблема чрез провеждане на клинични изпитвания за по-ефективни лечения.
За допълнителна информация: тук
Прочети повече