Д-р Грозева: Съчетанието захарен диабет тип 2 и COVID-19 не е неочаквано
Пациентите с диабет да се ваксинират срещу COVID, препоръча тя
„За ендокринолозите не е неочаквано съчетанието на захарен диабет тип 2 и COVID-19“. Това заяви пред БНР ендокринологът д-р Ваня Грозева от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
„Говорим за висока скрита заболеваемост на COVID, но още по-висока и по-скрита е заболеваемостта от захарен диабет“, каза специалистът. Тя поясни, че лечението на коронавирусната инфекция с кортикостероиди може да предизвика диабет тип 2, но за повечето пациенти той е преходен.
Предразположени към диабет като пост-COVID синдром са хората с наднормено тегло и затлъстяване, допълни д-р Грозева.
„COVID-19 може да провокира първа изява на захарен диабет. Това не е негова характерна особеност – това го „могат“ всички инфекциозни причинители: било то бактерии, вируси, гъби, които причиняват възпалителни процеси в човешкия организъм. Сам по себе си COVID-19 не е диабетогенен вирус. В случая той се явява стресов, отключващ, провокиращ фактор, който може да изяви захарен диабет и то при определени хора, при пациенти, които имат други предразполагащи фактори за диабет“, каза ендокринологът.
Кортикостероидите имат своята значима роля в процеса на проявяване на диабет при пациентите с COVID-19, но те имат също така и животосъхраняващ ефект в лечението на коронавирусната инфекция, обясни тя.
„Повишаването на кръвната захар при пациентите с COVID-19 обаче не е противопоказание за прилагането на кортикостероиди“, категорична бе д-р Грозева.
По думите й е очакван страничният ефект – повишаване на кръвната захар и по тази причина този показател се изследва ежедневно, дори и по няколко пъти на ден.
„Това е страничен ефект при кортикостероидното лечение, но то е съществено важно при лечението на COVID инфекцията. Ние го прилагаме, съответно коригираме високата кръвна захар“, конкретизира д-р Грозева.
Тя допълни, че всички пациенти, реагирали с висока кръвна захар вследствие на стероидното лечение (т.нар. стероиден диабет), или са реагирали със стресова хипергликемия в хода на COVID инфекцията, остават във високорискова група за отключване на захарен диабет тип 2 в бъдеще.
Съветът на д-р Грозева е в тези случаи да се проверява кръвната захар поне три-четири пъти годишно. Според нея е въпрос на време ендокринолозите да си изяснят при каква част от пациентите този диабет ще остане траен. В същото време д-р Грозева предупреди, че инфекцията в немалко случаи е повод за откриване на вече наличен захарен диабет тип 2.
Тя сподели впечатлението си, че българинът масово не знае, че има висока захар, не знае, че има високо кръвно налягане.
„Може и да го е имало години преди това и COVID да е станал повод за откриването му. Това са болести, които не болят. Нашата народопсихология обикновено на българите е, че когато не ни боли, ние не се преглеждаме, не ходим на лекар. Тези заболявания – артериална хипертония, захарен диабет протичат скрито, подмолно, години наред, докато нямаме някакъв повод да ги открием“, каза д-р Грозева и категорично препоръчва на пациентите с диабет да се ваксинират срещу COVID.
Източник: zdrave.net
Източник снимка: uchealth.org
Д-р Тодор Тасков: Навременното лечение спасява зрението
Д-р Тасков, кои са причините за намаляване на зрението с възрастта?
България е на едно от челните места по застаряване на населението не само в Европа, но и в световен мащаб. Хората над 65 години са повече от 20%. Най-честите заболяванията, които могат да доведат до намаляване на зрението и започват да се развиват над 50 – 55 г., са катаракта, глаукома, макулна дегенерация, свързана с възрастта, и диабетна ретинопатия. Някои от тези заболявания са напълно лечими като катарактата. А за постигане на най-добри резултати при други, като макулната дегенерация, свързана с възрастта, се изисква навременно лечение, с точен план за поставяне на медикамент, на определени интервали от време.
Какви са рисковите фактори и симптомите при макулна дегенерация, свързана с възрастта?
Това е едно от социално значимите заболявания, при които основен рисков фактор е възрастта (над 50 г.). Другите рискови фактори са европейската раса, фамилна обремененост с някои генетични варианти, тютюнопушене, проникване на ултравиолетови лъчи до макулата, артериална хипертония, висок холестерол, наднормено тегло. Заболяването засяга централното зрение, но много рядко води до пълна слепота, защото периферното зрение остава незасегнато. Основните симптоми са замъглено или затъмнено централно зрение, разкривяване на линии, намаляване на наситеността на цветовете. Макулната дегенерация, свързана с възрастта, е две форми – суха и влажна. Сухата е по-честа (около 80%) и се свързва с абнормно натрупване на продукти от обмяната на веществата, наречени друзи, и постепеннa атрофия на някои от слоевете на ретината. Всичко това води до намалена зрителна острота. Заболяването не е лечимо, но намаляването на рисковите фактори и балансираното хранене с прием на антиоксиданти, вит. А, C и Е, цинк, мед, лутеин и зеаксантин, омега 3 и 6 мастни киселини, води до забавяне на прогресията му.
Влажната форма е по-рядка, но по-сериозна. Представлява прорастване на абнормни съдове под ретината, което води до отделяне на кръвни елементи или плазма. Понякога може сериозно да се наруши целостта на съдовата стена и да доведе до излив и оток на ретината. Тогава намалението на зрението настъпва много по-бързо, отколкото при сухата форма. Често пациентите разбират за заболяването, когато зрението е силно намалено. Затова се препоръчват редовни прегледи след 50 г. – веднъж годишно.
Как се поставя диагнозата?
Съвременната апаратура ни дава възможност за по-ранно диагностициране и оценка на лечението на болните. Все по-широко се използва неинвазивното изследване ОСТ, или оптична кохерентна томография, с която получаваме информация за локализацията на абнормните съдове, точните параметри на отока и ефективно ли е лечението, т.е. спада ли отокът и с какви темпове. Друго важно диагностично изследване е флуоресцеиновата ангиография, позната като цветна снимка на ретината, при която се инжектира контрастно вещество във вена на ръката и при снимка със специална камера се онагледяват нормалните кръвоносни съдове, както и абнормните.
Как се лекува влажната форма на макулна дегенерация?
Голям прогрес в лечението на влажната форма на макулна дегенерация настъпи с навлизането и използването на Anti-VEGF терапията. Представлява медикамент, който се поставя в окото, блокира сигналите за прорастване на абнормни съдове и води до обратно развитие на вече съществуващите. При спазване на лечебните схеми с поставянето на медикамента на определени интервали, това лечение води до подобряване на анатомичните и функционални резултати при много пациенти.
Достъпна ли е тази терапия за българските пациенти?
От 1 април 2020 г. лечението на здравноосигурените пациенти с такъв медикамент се реимбурсира 100%. Преди това пациентите доплащаха около 350 лева само на един флакон. Освен за лечение на влажна форма на макулна дегенерация, свързана с възрастта, Anti–VEGF-терапията се използва и се реимбурсира също и за лечение на диабетен макулен едем. Диабетът, ако няма добър контрол на кръвната захар и при давност на заболяването над 10 години, може да доведе до диабетна ретинопатия. В крайните нелекувани стадии може да се стигне до вътрешен кръвоизлив в окото – хемофталм. Съществува и опасност от отлепване на ретината.
С каква периодичност трябва да се правят профилактични прегледи при очен лекар, за да се открива заболяването навреме?
Като препоръка бих посъветвал хората след 45 г. да правят веднъж годишно преглед, при който лекуващият офталмолог да извършва скрининг за най-честите заболявания свързани с възрастта – катаракта, макулна дегенерация, свързана с възрастта, глаукома, диабетна ретинопатия. При нужда е необходимо да се направят специализирани изследвания за потвърждаване или отхвърляне на заболяването. Не забравяйте, че навременното лечение е най-важният фактор за добри резултати. Прекомерното изчакване и неглижирането на тези заболявания може да доведе до трайно намалено зрение или слепота!
Източник: в-к Трета възраст, брой 28, 15-21.07.2020 г.- д-р Тасков
Прочети повечеДоц. д-р Христина Видинова, дм: Зеленчуци, плодове и риби са полезни за зрението
Хората над 50 години на 2 -3 години е задължително да минават на очен преглед
Доц. Видинова, кои са полезните храни за зрението?
Обикновено това са свежите зеленчуци и плодове в различни ярки цветове. Защото те са основен източник на пигменти, които от своя страна са важни за натрупване на пигменти в макулата. Тези пигментни вещества са основно лутеин и зеаксантин, които ни предпазват от развитие на макулна дегенерация. На тях са богати преди всичко морковите и листните зеленчуци – спанак, броколи, салати, марули и др.
Рибите също са полезни за очите, тъй като са източник на омега-3 ненаситени мастни киселини. Те спомагат развитието на макулата у децата и поддържат здрава макулата у възрастните. Богата на омега-3 риба е сьомгата, а също риба тон, скумрия, скариди и др. Всички храни, богати на витамин А, също са важни за зрението. Нормалната функция на фоторецепторите зависи от този витамин. Съдържат го яйчният жълтък, червените чушки, телешкият и гъши дроб. Бобовите култури и орехите пък са богати на цинк, който спомага усвояването на витамин А.За добро зрение и при възрастни, и при деца се препоръчват боровинките, защото съдържат освен антиоксиданти и пигменти, и омега-3. Този плод е една оптимална комбинация от полезни вещества за очите.
Каква е ролята на антиоксидантите за очите?
Антиоксидантите се съдържат във всички плодове и зеленчуци. Тяхната роля е да предпазват от свободните радикали, от синята светлина и от всички увреждащи фактори за макулата – тази най-фина част от ретина, която е отговорна за прецизното зрение. Затова се смята, че ако приемаме навреме храни, съдържащи антиоксиданти, ще се забави процесът на стареене в тъканите на ретината и ще им осигури нормално функциониране за дълги години. Антиоксидантите са важни за всички тъкани, но най-вече за макулата, защото нейните клетки са най-чувствителни и податливи на увреждане. Макулата е вид нервна тъкан, изнесена напред от черепната кутия.
Каква е ролята на хранителните добавки за очи?
Организмът не може сам да синтезира пигментите, участващи в метаболизма на клетките на макулата. Ние трябва да си ги добавим отвън с храната. Но понякога храната не е достатъчна и се налага да приемаме хранителни добавки.
Кога най-рано може да се установи процес на дегенерация на макулата и какво може да се направи за превенция?
Дегенерацията на макулата е често срещано заболяване. Още на 60-, а дори и на 50-годишна възраст може да се появят началните признаци на възрастово обусловената макулна дегенерация. Тези признаци са дискретни и човек рядко им обръща внимание. Най-често това са мътнини пред едното око. Само че ние гледаме с двете очи и тогава тези мътнини трудно се забелязват, защото здравото око компенсира проблема на другото. Ако лекар не му каже, пациентът никога не си затваря едното око, за да тества зрението на другото. Не е лошо обаче човек да си прави такива тестове. По този начин може да установи дали вижда еднакво добре със всяко око поотделно.
На по-чувствителните пациенти в един момент им прави впечатление, че правите линии на предметите се разкривяват. Например рамката на телевизора или на картината започва да се криви леко. Това най-често ги мотивира да отидат на очен лекар. При тази консултация с необходимите изследвания може да се определи точната степен на макулна дегенерация. Разполагаме с оптична кохерентна томография – сравнително нова техника от последните 5 – 6 години, която дава възможност да се сканира ретината и се получи неин анатомичен срез. Така се откриват дори минимални промени в ретината, най-ранните етапи на дегенерация, които преди не можеше изобщо да се открият с просто око. На тази база сега е възможно да се предприеме лечение достатъчно рано. Колкото по-рано се хване всяко заболяване, особено макулната дегенерация, толкова по-ефективно е лечението и шансът да се спре развитието на увреждането. Ето защо, когато се усетят и най-дискретните симптоми, веднага трябва да се потърси консултация с офталмолог.
С каква регулярност хората над 50 години трябва да ходят на очен лекар, за да не се пропусне развитието на патологичен процес?
На 2 или 3 години е задължително да се минава на очен преглед. Така хората ще проверят дали имат нужда да им се смени диоптърът на очилата за четене, а също няма да се изпуснат някои заболявания, особено макулната дегенерация. Хора, които имат в рода близки с такова заболяване, е добре да се преглеждат на всеки 2 – 3 години. Същото се отнася и за хората, които са наследствено обременени с глаукома. При тях рискът да развият глаукома е осем пъти по-голям. Всяко намаляване на зрението, дори и плавно, след 50-годишна възраст трябва да води човека на преглед. Всеки сам трябва да пази своето зрение и да има здравната култура да ходи на профилактични прегледи.
Автор: в-к Трета възраст, брой 27, 08- 14.07.2020 г.,Доц. д-р Христина Видинова
Прочети повечеД-р Ирина Кунева, дм: Най-големият страх на диабетиците е слепотата. Диабетният макулен оток може да се контролира с упорито лечение
Във връзка с информационната кампания „Зрението е всичко. Прегледай се”, посветена на диабетния макулен едем и на влажната възрастово обусловена дегенерация на макулата , разговаряме с офталмологът д-р Ирина Кунева, дм.
Тя е завършила Медицинския университет в София през 1997 г. Специализира в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ” и придобива специалност „Офталмология” през 2004 г., а година по-късно защитава дисертация за присъждане на образоватена и научна степен „доктор по медицина”. Д-р Кунева има допълнителни квалификации за лечение на контузионни и проникващи очни травми, изгаряния на очите, пластични операции на клепачите, диабетна ретинопатия, глаукома, както и по флуоресцеинова ангиография на окото, лазертерапия при заболявания на очите, ултразвукова диагностика в офталмологията и оптична кохерентна томография (ОСТ). В момента извършва консултации и оперира в Специализираната очна болница „Зора”.
Д-р Кунева, как диабетът уврежда зрението и каква част от хората с диабет получават това усложнение?
Диабетът е най-масовото социалнозначимо заболяване, защото от него боледуват основно хора в активна възраст, работоспособно население между 35 и 64 години. 425 милиона души в света са болни от диабет, като се очаква до 2035 г. броят им да нарасне на 592 милиона. Около 480 000 са болните от диабет в България. При давност на заболяването над 20 години, повече от 75% от хората със захарен диабет развиват и диабетна ретинопатия.
Диабетът се характеризира с повишени нива на кръвната захар в резултат на нарушена секреция на инсулин или на нарушение в неговото действие. Първият тип диабет е автоимунен, с наследственост и се отключва в по-ранна възраст. Около 10% от пациентите са с диабет тип 1. Вторият тип диабет е неинсулинозависим, който обикновено се развива след 40-годишна възраст и от който са засегнати 90% от пациентите. За развитието му огромно значение има начинът на живот – неправилно хранене и липса на достатъчно движение в ежедневието.
С годините диабетът причинява микроангиопатия – увреждане на крайните разклонения на артериите в бъбреците, в мозъка, в очите. Диабетната ретинопатия е всъщност това микросъдово усложнение, запушване на малките кръвоносни съдове, което може да завърши със слепота. Според редица проучвания най-големият страх на диабетиците е от слепота.
Две са причините за намалено зрение при диабетиците. Едната е пролиферативната диабетна ретинопатия, а втората е диабетният макулен оток. Около една трета от пациентите с диабетна ретинопатия получават след време и диабетен макулен оток.
Какво представлява диабетният макулен оток?
Това е късната фаза на развитие на диабетната ретинопатия, която настъпва, когато пациентът не е контролирал добре заболяването си. Важно е да се знае, че диабетният макулен оток може да бъде предотвратен. Но това увреждане може да настъпи и в началния етап на диабета, ако не е лекуван и контролиран. Даже при пациенти с диабет тип 2, които са пропуснали първоначалните симптоми на захарния диабет – постоянна жажда, често уриниране, необяснима загуба на тегло и др., често се случва да бъдат диагностицирани с диабетен макулен оток по повод намаленото им зрение.
Като патология диабетният макулен едем представлява натрупване на течност в централната част на ретината – макулата. То е вследствие на предхождащата капиляропатия и нарушаване на кръвно-ретинната бариера. Течността в макулата пречи образът да бъде възприеман ясно, нарушава зрителната острота.
Как се лекува диабетният макулен едем?
В последните 15 години в ежедневната практика на офталмолозите се използват анти-VEGF препарати. Те повлияват диабетния макулен едем благодарение на антисъдов ендотелен растежен фактор. Според световните препоръки това е първата линия на лечение на диабетния макулен едем. Втората линия са кортикостероиди. В определени случаи може да се използва и лазерно третиране на ретината в по-ниски дози. Но най-често и най-успешно лекуваме с анти-VEGF медикаменти.
Важно е пациентът да осъзнае, че както диабетната ретинопатия и макулният едем са се развивали много бавно, така и тяхното лечение не може да приключи за кратко време. Необходимо е търпение и постоянство. Резултатите невинаги се виждат още след първата инжекция с антисъдов ендотелен растежен фактор. По протокол се правят пет инжекции в очите, всеки месец по една. Това се нарича натоварваща доза, чийто ефект се оценява и едва тогава се пристъпва към допълнителни инжекции. Според всички проучвания през първата година освен тези пет са нужни още три инжекции, но те се поставят през по-голям интервал от време. Така че общо през първата година от лечението на макулния едем пациентите имат нужда от осем инжекции. През втората година инжекциите се свеждат до 3 – 4. А през третата и четвъртата година са една или две. Най-често след такова последователно лечение състоянието на пациентите с макулен едем се стабилизира. Според състоянието може да се прецени дали да се поставят още поддържащи дози, и то по-рядко.
Най-трудното за нас е да убедим диабетиците, че трябва постоянство в лечението. Без това постоянство ефектът не е гарантиран.
Само в това ли се състои лечението?
Много е важно, паралелно с лечението с анти-VEGF медикаменти, да се контролира добре и кръвната захар. За това е нужно да се следи гликираният хемоглобин, който показва не моментните стойности на кръвната захар, а нейната средна стойност за три месеца назад. Освен нормални стойности на гликирания хемоглобин и на серумните липиди, кръвното налягане също трябва да се контролира в нормални граници с подходящата медикаментозна терапия. Това се отнася за всички съпътстващи заболявания. Поддържането на добро общо състояние на организма е важно условие за лечението на диабетния макулен едем.
Автор: Портал на пациента
Прочети повечеД-р Даниела Митова: 100% от хората с диабет тип 1 развиват очни усложнения. Диабетният макулен едем (оток) е усложнение на диабетната ретинопатия
В края на 2019 г. стартира информационната кампания „Зрението е всичко. Прегледай се!”,посветена на влажната възрастовообусловена дегенерация на макулата и диабетен макулен едем. По този повод на тема диабетна ретинопатия и диабетен макулен едем разговаряме с д-р Даниела Митова, д.м. от Очна клиника „Света Петка” във Варна.
– Д-р Митова, какво представлява диабетният макулен едем и каква е връзката му с диабета?
Заболеваемостта от диабет в световен мащаб е много висока. Между 4 и 10% от населението боледува от диабет, като честотата му в България е 8 – 9%. Говори се за диабетна епидемия. Все повече млади хора и деца развиват втори тип диабет поради затлъстяване и неправилен начин на живот. Диабетът дава тежки съдови и неврологични усложнения, като едно от тях е диабетната ретинопатия. Почти 100% от пациентите с диабет тип 1 и около 50% от тези с диабет тип 2 развиват очни усложнения. Диабетната ретинопатия може да бъде начална (непролиферативна) и напреднала (пролиферативна).
Диабетният макулен едем (оток) е усложнение на диабетната ретинопатия. Той е свързан пряко с увреда на кръвоносните съдове и пропускане на течност през съдовата стена, като тя се натрупва в централната част на ретината, наречена макула. Задебеляването на макулата води до намаление на зрителната острота. Диабетен макулен едем може да се развие както при начална, така и при напреднала диабетна ретинопатия. Оставено нелекувано, това усложнение води до трайно намаление на зрението и до слепота.
– Какво е лечението на диабетния макулен едем?
Лечението на диабетния макулен едем в съвременната офталмология се извършва с помощта на медикаменти, които се инжектират интраокуларно – вътре в окото или зад очната ябълка. Използват се два типа медикаменти. Едната група се нарича анти-VEGF (антисъдов ендотелен растежен фактор) и се прилагат вътреочно. Другата група са дългодействащи кортизонови препарати. Единственият регистриран у нас препарат от групата анти-VEGF от май 2019 г. е одобрен за частична реимбурсация от Здравната каса. Пациентите могат да кандидатстват за отпускането му с протокол, който се изготвя в определени центрове в страната. На базата на протокола личният лекар изписва медикамента, който може да бъде закупен на по-ниска цена и поставен вътреочно в съответните лечебни заведения. Манипулацията се извършва в операционна при стерилни условия. С първия протокол пациентите получават пет инжекции, като според нуждите на конкретния пациент тези протоколи може да бъдат удължавани. Медикаментът е много мощен и повлиява изключително добре макулния едем. По този начин подобрява зрението, стабилизира състоянието на ретината и намалява нуждата от лазерни процедури при тези пациенти.
Лечението на диабетния макулен едем изисква и комплексен подход – подобряване контрола на диабета, съдоукрепващи медикаменти, комбиниране на терапевтичните подходи (лазер на периферната ретина, лазер на макулата (грид, 2RT), кортизон в комбинация с антиVEGF.
– Кога пациентите с диабет трябва да си направят профилактичен очен преглед за макулен едем?
Веднага след диагностицирането на диабет втори тип пациентът трябва да направи консултация с очен лекар и след това да се проследява периодично по преценка на офталмолога. Ако липсват данни за диабетна ретинопатия, контролни прегледи се правят веднъж годишно.
При пациентите с диабет тип 1 по правилата за добра медицинска практика първи преглед при очен лекар се извършва пет години след поставянето на диагнозата.
Причината за различията между двата типа диабет е дългият латентен период при втори тип. От практиката се знае, че трябва да минат 10 – 15 години от началото на диабета, за да се развият първите белези на диабетна ретинопатия. Намаленото зрение често е много късен симптом с лоша прогноза. Ранното установяване на диабетната ретинопатия позволява ранно, ефективно лечение на усложненията, запазване високо зрение и добро качество на живот на тези пациенти.
За профилактични очни прегледи хората с диабет трябва да бъдат насочвани от личните лекари и от ендокринолозите, за да се обхване максимално контингентът от тези пациенти. Профилактичните прегледи са основата на ранната диагностика на диабетната ретинопатия и на макулния едем.
– Само че много хора не знаят, че имат диабет…
Наистина е проблем, че диабетът в началото протича тихо, почти безсимптомно. Може да дава обща симптоматика като съхнене на устата, често уриниране, отслабване на тегло.
Личните лекари трябва ежегодно да назначават профилактични изследвания на кръвна захар и гликиран хемоглобин. Но ако те не правят това, пациентът би трябвало да вземе инициативата и да си пуска сам профилактични кръвни изследвания веднъж годишно.
По-информативно изследване от кръвната захар е гликираният хемоглобин. Единична стойност на кръвна захар не може да ни даде ясна представа за метаболизма на пациента. Гликираният хемоглобин дава представа за състоянието на метаболитите в организма ретроспективно, за три месеца назад. Това изследване ще даде информация дали има нужда от допълнителна консултация с ендокринолог за диагностициране на предиабет и диабет.
– С какви изследвания се установява диабетна ретинопатия и макулен едем?
За установяването на диабетна ретинопатия се извършват високоспециализирани изследвания, като фундоскопия и флуоресцинова ангиография. При флуоресцеиновата ангиография вкарваме контрастното вещество венозно и наблюдаваме кръвоснабдяването на ретината. По този начин уточняваме типа на промените – дали са свързани с влошено хранене (исхемия), или само с диабетен макулен едем като определяме и показанията за лазер терапия. Наличието на исхемия и/или прорастнали дефектни съдове в ретината е показание за лазер терапия.
В съвременната офталмология диабетният макулен едем се диагностицира и проследява основно с OСT – скенер на ретината, с който се установява задебеляването в централната й част – макулата. Ефективното лечение на макуления едем води до намаляване на задебеляването.
Автор: Puls.bg
Прочети повече
Здравен форум „Зрението е всичко“. Заболяванията на ретината – социално значим проблем
От името на онлайн платформата за социално значими заболявания Портал на пациента и Байер България, бихме искали официално да Ви поканим на Здравен форум „Зрението е всичко“, който ще се проведе на 26.11.2019 г. от 10.00 ч. до 12.00 ч. в Cosmos CoWorking Camp, ул. „Ангел Кънчев “ 3.
Теми:
• Заболяванията на ретината – социално значим проблем. Ранна диагностика, превенция и съвременно лечение на офталмологични заболявания, които често водят до загуба на зрението. Статистика и ситуацията в България.
• Възможност за създаване на национална програма за скрининг на социалнозначими заболявания на ретината.
• Пътят на пациента със заболяване на ретината.
• Стартиране на информационна кампания, посветена на влажна възрастово-обусловена дегенерация на макулата и диабетен макулен едем – „Зрението е всичко. Прегледай се!“.
Участници:
• Проф. д-р Ива Петкова, член на експертен съвет към Министерство на здравеопазването
• Доц. д-р Марин Ангелов Атанасов, председател на Българско дружество по офталмология
• Д-р Петя Стратиева, основател и председател на УС на Сдружение Ретина България, член на Консултативния съвет към Европейската референтна мрежа по очни болести
•Д-р Боряна Алексиева, директор дирекция „Договаряне на лекарствени продукти, медицински изделия и отстъпки“ в НЗОК
• Модератор – Елена Цонева-Папуджиева, Портал на пациента
Събитието се организира с подкрепата на Байер България.
За допълнителна информация:
Елена Цонева-Папуджиева, PR Care – 0878 865077
Росяна Сотирова, PR Care – 0897 921690
Имате ли диабетна рана на стъпалото?
Научете за нови терапии за диабетно стъпало в клинични проучвания
Напредването на захарния диабет води до нарушено кръвоснабдяване и образуването на малки атрофични ранички най-вече по крайниците (т.н. диабетно стъпало). Ако не се вземат своевременни и адекватни мерки, тези рани могат да прогресират и да се стигне дори до ампутация на засегнатия крайник или част от него. Съвременната наука активно се бори с проблема чрез провеждане на клинични изпитвания за по-ефективни лечения.
За допълнителна информация: тук
Прочети повече