Учени от Бостънския университет са идентифицирали ген, който увеличава един и половина пъти риска от болестта на Алцхаймер, чрез мащабно проучване на мозъците на хора с потвърдена при аутопсия болест на Алцхаймер (основно афроамериканци). Тъканта е взета от префронталния кортекс, особено засегнат от болестта на Алцхаймер. Там учените са успели да визуализират всеки ген и неговото ниво на активност. В
В новия епизод на Подкаст за пациента: След хапчето говорим за новите възможности при медикаментозно-резистентна бепилепсия. Елена Цонева-Папуджиева разговаря с невролога доц. д-р Петя Димова, д.м. и неврохирурга проф. д-р Красимир Минкин, д.м. от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София, и с Антоанета Витева, майка на дете с резистентна епилепсия. Гледайте, за да научите: Подкаст за пациента: След хапчето е
10 000 са хората у нас, на които може да се приложи вагусов нерв стимулатор 1% от населението на света страда от епилепсия. Това е заболяване, което отключва внезапни и неконтролируеми електрически разряди в мозъка, водещи до неочаквани моменти на загуба на контрол – т.нар. пристъпи, които оставят отпечатък върху всеки аспект от ежедневието на човека. Терапията при епилепсия е
С поставянето на вагусов стимулатор (ВНС) се цели да се модифицират и намалят мозъчните импулси, свързани с възникването на епилептичните пристъпи, казва неврологът доц. д-р Петя Димова. Стимулацията на левия вагусов нерв е най-популярният и широко прилаган в момента метод на хронична електрична стимулация като лечение на епилепсия. Първата имплантация при човек е извършена през 1988 (Penry et Dean 1990).
“Жулиета израсна, стана по-осъзната, по-усмихната, по енергична, има нужда от по-малко сън, подобрява се и напредва с всеки изминал ден”. Как ВНС стимулацията подобрява живота на детето ѝ, във видеото разказва Митка Василева, майка на 23-годишно момиче с резистентна епилепсия. “При нея подобрението е драстично”, споделя доц. Петя Димова, невролог от УМБАЛ “Св. Иван Рилски”. Видеото е част от информационна
Центърът по функционална и епилептична хирургия към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ отново ще подаде документи пред НЗОК за включване на интратекалната баклофенова терапия и гръбначно-мозъчната стимулация в списъка на реимбурсираните интервенции. Баклофеновата терапия може значително да подобри състоянието при пациенти с тежък, болезнен спастицитет (мускулен спазъм): -деца със средна и тежка форма на церебрална парализ -възрастни с множествена склероза (МС)
Оперирани са 250 пациенти, при над 70% от тях е постигнат пълен контрол над епилептичните пристъпи Eдинственият в България специализиран център по хирургия на епилепсията функционира от 2008 г. в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”-София. В центъра се извършва диагностика и хирургично лечение на неповлияващи се от медикаменти (рефрактерни) епилепсии. Диагностиката на пациентите се извършва от епилептолога
