Не е ясна причината за тези реформи и каква цел се преследва
Пет пациентски организации поискаха спешна среща с министър-председателя Румен Радев и министъра на здравеопазването Катя Ивкова заради подготвяните и вече започнали промени в здравната система. Общата им позиция е, че реформите не трябва да се разглеждат като отделни административни действия, а през целия път на пациента – от профилактиката и диагностиката до лечението, медицинската експертиза, рехабилитацията и последващата грижа.
- „Проблемът започва тогава, когато системата е организирана около институциите, а не около човека, който трябва да премине през тях“, е основното послание на писмото. В него се настоява пациентските организации да бъдат включвани още при планирането на реформите, а не едва след вземането на решенията.
По този повод разговаряме с адвокат Христина Николова – председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели, една от организациите, подписала писмото.
– Адв. Николова, какво ви притеснява в заявените от министър Ивкова намерения за реформи в здравеопазването?
– Каченият на сайта на МЗ проект за реформи не е обсъждан с нито един експерт в здравната сфера – нито с лекари, нито с представители на пациентски организации, нито с представители на фармацевтичните компании, които също са пряко потърпевши от желанието да се закрие Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП). Взето е решение за основна реформа, за закриване на основни структури в здравната система, без въобще да има допитване до потребителите на тези услуги.
Второ, за да се направи такава реформа, се изисква по-задълбочен анализ. Но такъв анализ не е представен никъде до момента, за да видим на базата на какви изводи се стига до това да се премахват административни органи, включително и за преструктурирането на регионалните здравни инспекции.
Трето, доста водещи експерти предупредиха, че закриването на едни органи и включването им в Министерство на здравеопазването означава свръхцентрализиране, което ще доведе до монополизация и затрудняване работата на регионалните структури. Защото колкото по-големи са възможностите за свобода на местните структури да вземат решения, толкова по-добре функционират те. Всяка държава се стреми да дава власт на местните структури и на общините, защото това е по-ефективният модел, а в България правим точно обратното, което е връщане назад към стари, отживели времето си практики.
Четвърто, в тези структури работят вече изградени експерти, постигнали ниво на образование и развитие. Това се отнася особено за Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Експертите в Съвета са участвали в международни експертни групи и са обучени. Затова е неприемливо тяхната дейност да се върши от хора в министерството, които нямат представа за какво става въпрос. Това означава пълно объркване на дейността на системата.
Много добре си спомням 2010 г., когато обществените поръчки за скъпоструващите медикаменти се организираха от МЗ. Тогава всеки декември липсваше имуносупресивна терапия за трансплантираните пациенти и излизахме на протест пред министерството. И това ставаше, защото Министерството не може да се справи с този огромен обем от дейности, а пациентите не можеха да си получат терапията навреме.
Основно ме притеснява, че замисленото директно ще рефлектира върху пациентите, и то неблагоприятно. МЗ разполага със структура и служители, които не са така добре специализирани в дейността на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, както и в дейността на районните здравни инспекции и другите звена, които смятат да премахнат или преструктурират.
– Какви са по-належащите според вас проблеми, с разрешаването на които МЗ трябва да се заеме?
– Ние като Асоциация, защитаваща интересите на хората с бъбречни заболявания, сме изненадани, че в намеренията на МЗ няма нито дума за диагностика и превенция на хроничното бъбречно заболяване. А още през март 2025 г. СЗО го обяви за основно незаразно хронично заболяване, което задължава абсолютно държавата ни като членка на ЕС незабавно да акцентира върху него и да предприеме действия за навременна диагностика, лечение и проследяване. Защото се очаква през 2040 г. хроничното бъбречно заболяване ще се превърне в петата причина за смърт сред населението на света, включително и в България.
Няма нито дума също за подобряването на донорството и трансплантациите в България в намеренията на МЗ. Вместо решаване на наболелите проблеми в здравеопазването, се планират промени и реформи за преструктуриране на РЗИ, НСЦРЛП и т.н., без да е ясна причината за тези промени и без да е ясна каква цел се преследва. Няма анализ и мотиви, за да се съгласим, че това е най-разумното решение, което може да се вземе. Същевременно наболелите проблеми изобщо не се споменават.
Всяко решение на административен орган, какъвто е МЗ, трябва да почива на основни принципи, най-вече законосъобразност и целеобразност, да не се уврежда общественият интерес. Според мен със заявените промени се засяга повече обществения интерес, отколкото да се постигне афишираната цел – спиране реекспорта на лекарствата и прекратяване недостига на лекарства. Защото Съветът по цени и реимбурсиране на лекарствени средства оценява здравни технологии на нови терапии и няма нищо общо с реекспорта на лекарства. И това г-жа Ивкова като министър на здравеопазването трябва да знае много добре.
Ако г-жа Ивкова централизира цялата дейност, като я прехвърли в МЗ, и започне да разписва документите за всеки нов медикамент, ще настъпи пълен бъг на системата. Става въпрос за хиляди документи и преписки, при това не само на Съвета по цени и реимбурсиране, а на всички структури, които иска да централизира. На практика ще се получи монопол, който само ще затрудни системата.
– Какъв ще е вашият отговор, ако все пак се направи централизация на тези структури?
При всички случаи ще предприемем активни действия, защото няма как да допуснем пълния монопол на МЗ върху сектора здравеопазване, без да се допитва до експертите, за да се намери най-разумното решение на проблемите. Не става въпрос просто за закриване на един или друг орган, а за съдбата на пациентите. Много добре помним какво се случи, когато се закри Агенцията по трансплантации и я направиха дирекция към държавна агенция. Тогава трансплантациите в България почти приключиха. Няма как да допуснем това да се случи отново, защото става въпрос за живота на пациентите.
Мара Калчева, Портал на пациента
