Ани Стоянова е основател и заместник-директор на Фондация „Даная“. Нейният съвместен проект „След бурята“ заедно с Лидия Витанова от Сдружение „Заедно срещу саркома“ бе отличен и получи финансиране по Дарителската програма на TEVA „Заедно за здраве’2025“. Програмата е създадена да помага на неправителствени организации, които подобряват живота на пациентите отвъд лечението. Проектът „След бурята“ ще оказва психологическа подкрепа за родители, загубили дете, за да им създаде устойчива общност и ги извади от социалната изолация.
Снимка: от ляво Боян Йович ,Ани Стоянова ,Лидия Витанова, личен архив PR Care
Г-жо Стоянова, какво представлява проектът „След бурята“?
Проектът „След бурята“ е насочен изцяло към родители, загубили деца вследствие на заболяване или по друга причина. Много често тези хора остават встрани от живота, от обществото. Те сякаш потъват в себе си и живеят „на пауза“. Но тези хора трябва да се върнат в обществото, защото са много ценни. Когато човек мине през такава трагедия, той става много ценен, защото се е сблъскал с една засега непробиваема стена, в която непрекъснато си удряме главите.
По нашия проект създаваме групи за взаимопомощ и психологическа подкрепа, които се водят от страхотни специалисти – клиничният психолог и психотерапевт – д-р Маргарита Тарейн, и психологът и социален работник в центъра за психологична помощ на тежко болни пациенти и техните близки – Александър Миланов. Те от години работят по тези проблеми и прекрасно знаят как да помогнат на хората, които са загубили най-ценното си. Сигурна съм, че водените от д-р Тарейн и Александър Миланов групи ще бъдат много полезни.
Какво точно се случва с родителите, загубили деца? Самото общество ли ги маргинализира?
Да, защото смъртта все още е табу в обществото поради многовековното й неправилно представяне. Смъртта обаче е част от живота, един от циклите на земния живот на човека. За съжаление, болката, мъката, скръбта от загубата на дете са непреодолими. Някои просто отказват да продължат напред.
След такава трагедия имаш няколко избора. Единият е да потънеш надолу и докогато изкараш, докато издържи сърцето ти. Вторият е да държиш едно равно ниво и да си в режим на оцеляване. Третият е да направиш крачка напред, да се опиташ да вдигнеш глава над водата, за да си поемеш въздух, и да намериш смисъл. Третият избор направих аз. Лично за себе си не искам и няма да приема, че смъртта на едно дете е просто статистика, че е поредната нелепа детска смърт. Трябва да има някакъв смисъл от тази смърт. Тя трябва да е двигател на нещо полезно за цялото ни общество. И вече три години търся този смисъл. Понякога го намирам, понякога – не. Но много ми се иска хората с моята съдба да разберат, че този е правилният начин да продължим живота си. Може да прозвучи егоистично, но когато сме активни и работим за общественото благо, по някакъв начин успяваме да замразим своята огромна болка. Тя не изчезва, но става по-поносима.
С каква цел създадохте Фондация „Даная“?
Основната цел на Фондация „Даная“ е да се подобри детското здравеопазване. Ние работим по много и различни дейности. Но усилията ни са насочени главно към това да се случи цялостна промяна на детското здравеопазване.
Освен това организираме благотворителни лични каузи – само за едно дете, за две или за три деца. Правим и палиативна грижа за деца. Помагаме на самотни родители.
Създадохме единствения център за подкрепа на деца пациенти с тежки заболявания в България, през който минават между 150 и 250 деца годишно. Помагаме им също в борбата с институциите, които често им отказват достъп до нормална медицинска грижа. Но голямата ни цел е повече да не се налага да избираме на кое дете да помогнем днес, а да може за всички да има осигурена адекватна здравна грижа.
За тези почти три години от съществуването на Фондация „Даная“ се убедихме, че живеем в свят, в който деца умират. Много ни се иска да подадем ръка на техните родители, които остават в забвение. Обществото не е узряло достатъчно и не знае как да се отнася към тях, не знае как да ги приобщи.
Гледайте видеото, за да чуете тази история от първо лице.
Защото подкрепата започва с разбиране. А промяната – със споделяне. 
Мара Калчева, Портал на пациента
