Боряна Ботева е председател на Сдружението за развитие на българското здравеопазване, както и на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания. Самата тя е пациент с анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев) и с астма. Разговаряме с г-жа Ботева по повод Световния ден на астмата, който се отбеляза за първи път в България на 7 май 2024 г.
Г-жо Ботева, защо Сдружение за развитие на българското здравеопазване се ангажира с отбелязване на Световния ден на астмата в България?
Самата аз съм с астма и имам личен мотив за това. Но също така установих, че има много съвременни лечения за тежка астма, за които пациентите не знаят. Точно това е една от причините Сдружението за развитие на българското здравеопазване да обърне внимание на това заболяване и на новостите в неговото лечение. А когато пациентите знаят за тези новости, могат да изискват от своите лекари да им се приложи адекватна съвременна терапия. Говорих с пациентка, чиято астма се е влошила, и започнала често да влиза в болница. Там й прилагали само кортикостероидна терапия. Знаем, че колкото и бързо да облекчава пристъпите, кортикостероидната терапия има много странични ефекти. Затова не е добре да се прилага дългосрочно. Лекуващият лекар на тази пациентка обаче е предложил нова биологична терапия. И докато преди жената едва е можела да направи четири крачки, сега се чувства толкова добре, че ходи на работа, справя се с домакинството си и разхожда редовно своето куче. Жената изпитва огромна благодарност към своята лекарка, че й е предложила съвременно лечение и така й е върнала живота. Разбира се, не всеки пациент е показан за биологична терапия. Има критерии, на които болните от астма трябва да отговарят, за да им се изпише такава терапия.
Смисълът на отбелязването на Световния ден на астмата е точно в това – хората да имат информация за заболяването и за неговото лечение, да се повиши осведомеността в обществото. Такава е идеята и на Глобалната инициатива за астма (GINA), която инициира отбелязването на Световния ден на астмата всяка година на 7 май. През 2024 г. слоганът е „Информираността за астма дава възможности“, с което се акцентира върху нуждата от образоване на пациентите, за да могат да управляват заболяването си и да знаят кога да потърсят медицинска помощ. Когато ти знаеш, нещата са в твои ръце.
С какви инициативи ще отбележите Световния ден на астмата?
Тъй като информирането на пациентите е важно, ще направим подкаст на 21 май на тема астма с лекар и с пациент. Специалистът алерголог ще говори за симптомите и за лечението, а пациентът ще разкаже своята история с болестта. Записът ще остане и хората ще могат да го гледат след това в нашия ютюб канал и във фейсбук страницата на Сдружението.
Подготвяме и отделни кратки филмчета с пациент и лекар, които ще излъчваме през целия месец май в социалните мрежи. Така всеки нов пациент ще може да насочим да гледа тези кратки образователни филмчета за астмата, които отговарят на въпроси, които всеки пациент си задава.
И понеже астмата е сериозно заболяване, което в тежките си форми води и до смърт, ми се иска да ни чуят институциите и за да започнат да работят по-бързо в полза на пациентите.
Колко души в България и по света са с астма?
По данни на научните дружества около 400 000 души са хората с астма в България, като с тежка астма са 10% от тях. Астмата е от най-честите хронични заболявания в света и засяга над 260 милиона души. От нея умират над 450 000 души всяка година, като повечето от тези смъртни случаи може да се предотвратят. Проблемите са в нередовната употреба на противовъзпалителни инхалатори с кортикостероиди и прекомерната употреба на инхалатори за спешни случаи с краткодействащ бета2-агонист, както и неразпознаването на много от пациентите с тежка астма, които е наложително да започнат биологична терапия.
Колко съвременни биологични терапии са достъпни за българските пациенти?
В България са одобрени четири биологични терапии. Но вече има и нова – Anti-TSLP биологична терапия, влязла в реимбурсния списък на НЗОК за лечение на астма. Тази терапия обаче все още не се заплаща от Здравната каса, защото не са готови изискванията за нейното изписване.
До момента това е първата и единствена биологична терапия за тежка астма, независимо от фенотипа на астмата и нивата на биомаркерите на пациентите. Защото при другите биологични терапии се изисква болните да са с повишени биомаркери и определен фенотип на заболяването. Докато Anti-TSLP е с по-широко приложение – подходяща е за всички пациенти, които нямат адекватен контрол над заболяването си, включително и за тези, при които другите биологични терапии не дават задоволителен отговор.
Кога в обозримо бъдеще биха могли да се променят критериите, за да може да се изписва Anti-TSLP?
Процедурата е следната: първо експертите изработват критериите, след това те се гласуват от БЛС и следва приемането им от Надзорния съвет на Здравната каса. В момента първите две условия са изпълнени. Но не се знае кога ще бъдат гласувани от Надзорния съвет, защото в дейността на НЗОК не са определени срокове за приемане. От същия проблем страдат и чакат прекалено дълго за съвременно лечение и пациентите с други заболявания, дори да става дума само за приемането на нова индикация на вече реимбурсирано от НЗОК лекарство. За съжаление са принудени да чакат с месеци хора в тежко състояние, които не могат да дишат и често се налага да бъдат хоспитализирани.
Понякога много бързо състоянието на хората с астма се влошава. Не знам дали няма да ми се случи и на мен. Никой не знае кога ще му се наложи да мине на нова терапия. Но след като тези възможности за лечение са налични по света, редно е да бъдат достъпни навреме и за българските пациенти.
