Портал на Пациента

НЕ СИ САМ!

Проф. д-р Развигор Дърленски, дмн: Ново лекарство спира сърбежа при тежък атопичен дерматит

При двама родители с атопия, рискът за детето е 70%

Проф. д-р Развигор Дърленски завършва с отличие Медицински Университет – София през 2005 г. През 2010 г. придобива специалност по дерматология и венерология и защитава дисертация на тема „Клинико-експериментални проучвания за ролята на епидермалната бариера при контактната свръхчувствителност и иритация на кожата”, като става „доктор по медицина“, а през 2020 г. придобива и научна степен „доктор на науките“ с дисертационния труд „Структурна и функционална адаптация на епидермалната бариера след раждането и в детството“. От 2011 г. работи в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Професионалните му интереси са в областта на алергичните кожни реакции и заболявания, екземите, атопичния дерматит, синдрома на чувствителната кожа, кожните прояви при вътрешни болести, лекарствените кожни реакции и нежеланите реакции от козметика. Разговаряме с проф. Дърленски за рисковите фактори и лечението на атопичния дерматит.

 

Проф. Дърленски, какво представлява атопичният дерматит като заболяване?

Атопичният дерматит е многолико заболяване, което дори през 21 век остава енигма за специалистите в тази област. То е много повече от кожно заболяване, защото, освен характерните екземни прояви (възпалителна реакция на кожата), включва и други елементи на атопия – астма, алергичен риноконюнктивит, еозинофилен езофагит. Съществуват и характерни психо-социални особености на хората, които страдат от това заболяване.

Доскоро атопичният дерматит беше доста подценяван с оглед на добрата прогноза. Това е много честа болест в детска възраст, като 60 – 70% от децата успяват да израстат този проблем. При възрастни атопичният дерматит е доста по-рядко заболяване. Ако в България всяко пето дете се ражда с атопичен дерматит, то заболяването засяга между 1% и 5% от възрастните. Това са не само пациенти с тежки форми на атопичен дерматит, които изискват системно лечение, а също със средно тежки и леки форми, които в повечето случаи успешно се повлияват от локално лечение.

Има ли рискови фактори, които отключват атопичния дерматит?

Най-високият рисков фактор за възникване на атопичен дерматит е фамилната обремененост – роднина до първа съребрена линия да е с атопичен дерматит или заболяване от спектъра на атопията – сенна хрема, астма и еозинофилен езофагит. Ако единия родител е с атопичен дерматит, вероятността детето да има същото заболяване е 30%. Ако и двамата родители имат заболявания от спектъра на атопията, то рискът за детето нараства до 70%.

Но има и редица външни фактори, които провокират заболяването, като замърсяването и влажността на въздуха, твърдостта на водата, сезонът. Атопичният дерматит се влошава през студените месеци на годината. Дерматологът трябва да обясни на пациента кои са възможните провокатори на заболяването и така да се стигне до успешен план за неговото менажиране.

Какви са симптомите? Какво усещат пациентите?

Основните два симптома са сърбеж и сухота на кожата, защото първичният проблем при атопичен дерматит е нарушената бариерна функция на кожата. При половината от случаите тя се дължи на генетичен дефект – липсва белтъкът филагрин, който е структурен за най-външния рогов слой на кожата и изгражда водно-липидната защитна мантия. При нарушена бариерна функция кожата губи лесно вода и става суха, а сухата кожа е сърбяща.

При различните възрастови групи обривите се появяват на различни места. Най-често началото на заболяването е между третия и деветия месец на новороденото. Тогава обривите засягат симетрично лицето и скалпа. Впоследствие се засягат също външните части на крайниците, коремът и гърбът. Във възрастта между 3 и 7 години обривите са предимно в зоните на сгъвките на врата, лакетните стави, гривнените стави, задколенните ямки и глезенните стави. При възрастните в голяма част от случаите екземата е върху кожата на дланите и големите сгъвки, по-рядко се появява върху клепачите и устните.

Как атопичният дерматит влияе на качеството на живот на пациентите със средна и тежка форма?

Хроничният сърбеж при тези пациенти води до психо-емоционални проблеми и затруднява социалното им общуване. На първо място страда сънят на тези болни, съответно те стават неработоспособни, а в училище трудно се съсредоточават. Имат нужда от болнични и това води до увеличаване на разходите на здравната система. Големи са и разходите от джоба на пациентите. Наши проучвания отпреди 2 години показват, че в България годишните разходи на пациент само за локално лечение с емолиенти (средства, които хидратират и възстановяват нарушената бариерна функция) излиза между 2000 и 3000 лева на година. При това данните са отпреди голямата инфлация и покачването на цените, и че са разходи на всеки пациент с атопичен дерматит, независимо дали е в лека, средно тежка или тежка форма на заболяването. Прилагането на каквото и да е друго лечение не изключва, а напротив се допълва задължително от прилагането на емолиенти.

Как се лекува атопичният дерматит?

Независимо от тежестта на заболяването, има две стъпки, които фигурират задължително. Първата включва емолиентите, а втората – терапевтичното обучение на пациентите от страна на дерматолозите, за да ги мотивират да изпълняват предписаното лечение. Защото често се случва пациентите да прилагат лечението само една седмица преди да отидат на преглед, а през останалото време да не изпълняват терапията. Изключително важно е, особено при хронично заболяване като атопичен дерматит, пациентът да иска и да участва в лечението.

При леките форми на заболяването използваме най-често различни противовъзпалителни средства – локални стероиди и локални калцийневринови инхибитори. Наши проучвания отпреди осем години показаха, че две трети от майките на деца с атопичен дерматит отказват да прилагат локални стероиди. Това е феномен, който се дължи на социалните медии и на много погрешни концепции, които се споделят в интернет за този клас лекарства. Добрата новина е, че алтирнатива на локалното лечение на атопичен дерматит има и че пациентите трябва да се обърнат към своя дерматолог за информация по въпроса.

Ако пациентът не се повлиява от локално лечение и има тежка и средно тежка форма на заболяването, освен локалните лекарства използваме и други терапии като например фототерапия, която има добър лечебен ефект върху екземата.

Каква е терапията на хората с най-тежка форма на заболяването? Има ли новости в тази област?

Ако заболяването засяга от 1% до 5% от възрастните в България, то от всички тях само 1% до 3% имат нужда от системно лечение. Това са най-тежките случаи. Системната терапия включва кортикостероиди и други имуномодулатори като азатиоприн, циклоспорин и новите медикаменти, които навлязоха в последната година и които НЗОК вече ще заплаща – янускиназните инхибитори или JAK-инхибитори. На пациентите трябва да е ясно, че това не са бонбонки, които струват 2000 лева на месец, а лекарства със сериозен профил на безопасност. Вече сме наясно какво се случва с болните, които приемат пет години янускиназен инхибитор, но още не знаем какво ще стане след десет години. Този ефект тепърва предстои да се оцени.

Все пак бъдещето за пациентите с тежка форма на атопичен дерматит е светло, тъй като има и много нови лекарства, които са във фаза на поучване, включително и биологични медикаменти. Те представляват моноклонални антитела срещу интерлевкините, участващи в патогенезата на атопичния дерматит. Засега в България не е регистриран биологичен медикамент за атопичен дерматит.

Какъв е ефектът на янускиназния инхибитор, който вече се поема от Здравната каса?

Това е лекарство, което има бърз ефект в отстраняването на сърбежа и върху възпалителните прояви на екземата. Но приложението му не изключва ежедневното използване на емолиенти, които да възстановяват бариерната функция на кожата. Освен това лекарството има ефект докато се взема. В момента, в който пациентът преустанови приема му, заболяването се завръща. С оглед на това еуфорията у пациентите около новите медикаменти трябва да бъде укротена. Тук е ролята на специалиста дерматолог, който да прецени кой е подходящ за такова лечение и кой не. Употребата е смислена само ако ползите надвишават рисковете. От това лечение не могат да се възползват бременни, кърмачки, пациенти с онкологични заболявания и с висок сърдечен риск от инфаркти и инсулти. При тези хора рискът надвишава ползата от тези лекарства.

Повечето пациенти обаче са с лека и средно тежка форма. При тях разковничето е в стриктното изпълнение на локалното лечение, предписано от дерматолога.

Автор: Портал на пациента

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ