Много болести се оказаха свързани и преосмислихме терапевтичните стратегии
Доц. д-р Жана Казанджиева е специалист по дерматология и венерология. Практикува в УМБАЛ „Александровска“ и в Клиника ЕвроДерма. Доц. Казанджиева е и председател на Секцията по дерматоалергология към Българското дерматологично дружество. Има над 300 публикации в областта на дерматологията, които засягат диагностиката и лечението на екземите, уртикарията, псориазиса, медикаментозните алергии, хемангиомите, лазертерапията, алергиите от козметични средства, различните видове алопеция и др. Разговаряме с доц. Казанджиева по повод XIV Конференция по дерматоалергология „Ин и Ян в дерматологията“, която се състоя от 9 до 11 юни 2023 г. в Поморие.
Доц. Казанджиева, защо нарекохте XIV Конференция по дерматоалергология „Ин и Ян в дерматологията“?
Ин и Ян са противоположностите, които много често се сливат. В медицината и в частност в дерматологията имаше поляризиране на болестите – псориазис и атопичен дерматит, контактен дерматит и атопичен дерматит, витилиго и алопеция ареата. Сега обаче се оказа, че всички тези заболявания са свързани под една „шапка“, че всички те са имуномедиирани възпалителни заболявания. Колкото повече науката разкрива секретите на тези заболявания и техните причини, толкова повече се оказва, че не сме прави да ги разграничаваме, че те са точно както Ин и Ян – не могат едно без друго и често пъти се преливат. С времето се убедихме, че много хора с атопичен дерматит имат и контактен дерматит. И това е логично, защото при атопичния дерматит е нарушена кожната бариера и тя пропуска повече дразнители, алергени и бактерии. Така пациентите с атопичен дерматит често развиват свръхчувствителност към алергени, иритативни дерматити и бактериални и вирусни инфекции по кожата. В дерматоалергологията много от заболяванията влязоха в групата на имуномедиираните възпалителни дерматози, което наложи да преосмислим цялостната си терапевтична стратегия.
Какви бяха водещите теми на Конференцията?
Нашата секция по дерматоалергология се занимава със всичко, което е приоритет на специалистите дерматолози в областта на алергичните кожни заболявания. Това означава диагностика и лечение на атопичен дерматит, контактен дерматит, екзема на ръцете, уртикария, лекарствени реакции. Има много интересни подтеми, като алергията към козметични средства, контактната уртикария, новите хоризонти, които се откриха в терапията на атопичния дерматит.
На Конференцията направихме обучение за скалите, по които се изчислява тежестта на атопичния дерматити; за методите на диагностика на лекарствените алергии; за диагностиката на контактния дерматит; за различните козметични средства (емолиенти), които се ползват за атопичен дерматит, защото щандовете в аптеките са пълни с такива препарати и един специалист трябва да знае какво точно да препоръча на пациентите си.
Колко са участниците в Конференцията?
Над 120 бяха тази година. Обикновено сме по-малко, защото това е високоспециализирана конференция от типа мастерклас. Това не е форум за млади специализанти, не е за първи стъпки в дерматоалергологията. За тази цел са училищата, които организираме на 2 – 3 години. Тази конференция е за специалисти, които работят върху водещите документи, определящи насоката, която тази част от българската медицина ще следва в предстоящите няколко години. Тази година обаче много колеги от страната проявиха интерес към новите терапевтични средства и стратегии, които разисквахме.
Какво представлява Стандартът за медицински грижи при пациенти с атопичен дерматит?
На всяка от досегашните 14 конференции по дерматоалергология се събираме всички дерматоалерголози в страната и приемаме един или два големи документа. На тази конференция приехме за пръв път Стандарт за медицински грижи при пациенти с атопичен дерматит. Направихме обсъждане с излагане на всякакви идеи и забележки, докато се оформи крайният документ. Той ще служи на всички лекари, които се занимават с това заболяване.
Стандартът е направен, за да улесни колегите. Няма нужда да четат 20 – 30 страници на Консенсуса, когато имат пациент с атопичен дерматит. Стандартът е удобен, с приложени таблици със скалите за оценяване тежестта на заболяването. Стандартът дава възможност на лекаря да направи справка в рамките на 10 минути и да направи избор на лечение съобразно препоръките на европейската и на българската алергодерматология. Освен това много лесна е справката за показанията и противопоказанията на всеки един от новите медикаменти, които са представени кратко и ясно.
На тази конференция приехме и новия Консенсус (гайдлайн) за контактния дерматит, тъй като минаха вече десет години от приемането на предишния Консенсус и той се нуждаеше от осъвременяване. Има интересни научни постижения в диагностиката и лечението на контактния дерматит, които бяха включени в новия документ.
Имаше ли обучение за това при какви пациенти да се изписват съвременните терапии в дерматоалергологията?
Разбира се. Всеки ден се провеждаха по две практически курса – за скалите за изчисляване на тежестта на атопичния дерматит, за начините на тестуване при алергодерматози, за текстурата на емолиентите. Голяма част от програмата беше посветена на новите лекарствени средства – биологични средства и малки молекули.
Какво ново прави гилдията на дерматоалерголозите за пациентите с атопичен дерматит?
За тези пациенти правим много неща от доста години. Сега просто направихме поредната стъпка.
От 2000 г. организираме училища за атопичен дерматит в два формата – единият е за родители, другият е за самите деца. А от десет години на Белмекен Клиниката по дерматология в Болница „Токуда“ организира високопланинско лечение за атопичен дерматит. Дори в ерата на КОВИД правехме онлайн училища за пациенти с това заболяване. Преди две години издадохме образователна книжка за атопичния дерматит, чийто тираж се изчерпа и се налага да направим ново издание. Първата част на книжката е за пациентите, а втората дава осъвременена достоверна информация за атопичния дерматит, предназначена за общопрактикуващи лекари и педиатри.
Всяка година в края на ноември и началото на декември правим национални кампании за безплатно тестуване за контактна алергия и атопичен дерматит. Ние имаме дерматоалергологична мрежа, обващаща големите градове на страната, в която работят подготвени специалисти. През кампанията една седмица те тестуват безплатно пациентите, защото тези тестове не се заплащат от Здравната каса и не всеки може да си ги позволи. Благодарение на дарените средства от фармацевтичните фирми ние закупуваме Стандартни европейски серии за епикутанно тестуване, които разпределяме за центровете по дерматоалергология в София и страната.
През 2011 г. приехме първия Консенсус за лечение на атопичен дерматит в България. След това написахме Бялата книга за това заболяване, което е „застрашен вид“ не защото изчезва, а защото страшно много се увеличава. Ако средната му честота през 70-те години в детска възраст беше между 5% и 8%, то сега тя се вдигна до 20% – 30%, което на практика означава, че всяко четвърто дете е с атопичен дерматит. Това е болест на цивилизацията и на новите алергени, които ни заобикалят; на различният свят, в който протича детството на новите поколения. Хубавото е, че една част от децата с атопичен дерматит израстват заболяването. Но до 30% от тях продължават да страдат от него през целия си живот.
Автор: Портал на пациента
Автор: Портал на пациента
