Представяме ви изказването на д-р Стойчо Кацаров – Председател на УС на ЦЗПЗ, изнесена на състоялата се дискусия по повод Световния ден за безопасност на пациента.
Проблем ли е безопасността на пациента, освен за тях самите, за здравните системи?
Според скорошно проучване в института Джон Хопкинс повече от 250 000 души в Съединените щати умират всяка година поради медицински грешки, което ги прави трета водеща причина за смърт след сърдечни заболявания и ракa – около 9,5% от всички смъртни случаи. Друго проучване сочи, че инфекциите, свързани с лечението (вътрешно болнични инфекции) струват на американската здравна система около 9,8 милиарда долара всяка година.
Как се подобрява безопасността на пациента?
Всека елемент от процеса на лечение съдържа риск за безопасността на болния.
Мерки за безопасност могат да бъдат приложени и се прилагат спрямо лекарствата, медицинските изделия, консумативите, болничната среда(сгради, осветление, бельо и пр.).
Дейността на медицинския персонал също може да бъде повлияна, за да се намали риска от увреда. За целта се изработват стандарти на поведение. Тази стандартизация на медицинските процеси няма нищо общо с нашите измишльотини, наречени медицински стандарти.
Можели пациентът, като субект на лечението, да участва в този процес на повишаване на безопасността?
Може, ако е информиран. Нямам предвид бланкетното информирано съгласие попълвано при постъпването за лечение. Въпросът е информиран ли е пациентът за възможностите и рисковете в отделните болници, преди да постъпи за лечение?
Какво знаем за лечебния процес в болницата?
Знаем ли колко са Вътреболничните инфекции във всяка една болница? Знаем ли колко са непланираните повторни операции? Знаем ли колко са непланираните повторни хоспитализации? Знаем ли колко са хирургически усложнения – вторично заздравяване на раните, ателектази, тромбози и пр.? Каква е смъртността в отделните болници и отделения?
Ние нямаме тази информация. Тя не се оповестява, а в много случаи дори се прикрива.
Да вземем за пример вътреболничните инфекции.
Многобройни проучвания показват, че в Европа честотата на разпространение на ВБИ варира от 4,6% до 9,3% и може да засегне от 9% до 37% от приетите в интензивни отделения.
В България те са 0.8%. Достоверна ли е тази информация? Колко ни струва лечението им?
Информацията у нас се крие, заради последиците. Признаването на грешка води най-малкото до глоба, а в много случаи и до наказателно преследване. Так вместо да изучаваме грешките, ние ги крием. А те са източник на знание, предпоставка за развитие. Ето защо, нормативното уреждане на този въпрос не само ще подобри информираността ни, но ще повиши безопасността и качеството на лечебния процес, най-малкото като се избегне повтаряне на едни и същи грешки.
Информирането на пациента е само предпоставка за участието му в процесите. Това участие ще е ефективно, сако ако пациентът бъде овластен или ако предпочитате поставен в центъра на системата.
Пациента ще бъде в центъра, ако може да избира – лекар, ЛЗ и осигурител и ако плащането зависи и от това дали е доволен или не от лечението.
Компетентен ли е пациентът да прецени?
В повечето случаи не. Но ние не сме компетентни и при избора на компютър, смартфон, автомобил или телевизор. Трябва ли да се лишим от информация за тези стоки?
Пациентите имат едно предимство при избора на доставчик, а то е, че в този избор освен сравнителна информация, могат да бъдат подпомогнати от своя осигурител. Осигурителят, обаче ще прави това само, ако е под пазарен натиск и в риск да загуби осигурени. Ето защо демонополизацията на здравното осигуряване е важна и за безопасността на пациентите.
Източник: Czpz.org
