Портал на Пациента

НЕ СИ САМ!

Доц. Иван Иванов: С 85% скочи консумацията на антибиотици у нас в пандемията

Годишно в света умират 700 000 души поради резистентност на микробите към антибиотично лечение

Доц. Иван Иванов е ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към Националния център по заразни и паразитни болести. Разговаряме с доц. Иванов по повод Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробната резистентност и COVID-19 (18 – 24 ноември 2021 г.).

Доц. Иванов, какви са последствията от антимикробната резистентност?

В световен мащаб се докладват над 700 000 смъртни случаи годишно, свързани с резистентност на микробите към антибиотично лечение. В Европа доказаните смъртни случаи са около 33 000. Смята се, че през 2030 – 2050 г. броят на починалите от инфекции с бактерии, които са резистентни на антибиотици, ще е съизмерим със смъртните случаи от рак и ще бъдат много повече от загиналите в пътнотранспортни произшествия.

В България нямаме ясна статистика за смъртността от антимикробна резистентност, защото този показател не се отчита. Например, докладва се смърт от сепсис, но не се изследва дали бактерията, причинила този сепсис, е резистентна на антибиотично лечение.

Със сигурност обаче в близките години можем да очакваме заради антимикробната резистентност да стане неефективно лечението на бактериални пневмонии; да се увеличат рецидивиращите инфекции от Хеликобактер пилори, каквато е язвената болест, защото вече 30% от щамовете на Хеликобактер са резистентни на антибиотици от групата на макролидите; трудно да се лекуват и да рецидивират сексуалнопредавани инфекции, салмонелози и кампилобактериози при децата. Така че проблемът с антимикробната резистентност е голям.

Как повлия пандемията от COVID-19 на употребата на антибиотици у нас?

В началото на пандемията се публикуваха едни грешни твърдения, че азитромицинът – антибиотик от групата на макролидите – има антивирусно действие. Два-три месеца след това тези твърдения бяха абсолютно опровергани в реномирани медицински списания. Бяха публикувани проучвания върху хиляди пациенти с COVID-19, от които стана ясно, че този антибиотик няма никакъв ефект върху заболяването. Даже когато е в комбинация с медикаменти като хидроксихлороквин, може да увеличи честотата на сърдечните смущения и да доведе до смърт. 

Какъв процент от хората с ковид-инфекция в България се лекуват с антибиотици?

Според социологически проучвания 59% от българите погрешно на научните доказателства смятат антибиотиците за ефективни срещу вирусни инфекции, а 53% вярват, че антибиотиците помагат срещу простудни заболявания и грип. Ето защо самолечението с антибиотици у нас е редовна практика на 43% от населението. От началото на COVID пандемията се наблюдава чувствително покачване на консумацията на антибиотици у нас с около 85%. Почти няма човек с COVID у нас, който да не е пил антибиотик. Някои приемат антибиотик дори само при положителен тест за SARS-CoV-2, без да имат и симптоми. При положителен тест директно се изписва антибиотик. Българските общопрактикуващи лекари очевидно не четат достатъчно и се презастраховат с предписването на антибиотици.

Грешка ли е решението на Министерство на здравеопазването да се изписва антибиотик в COVID-зоните към ДКЦ-тата?

Според мен е грешка, тъй като при леки и среднотежки случаи на ковид, според всички препоръки на Европейския център по контрол на заболяванията, СЗО и други организации не трябва да се използват антибиотици. Те не влияят на заболяването и не само че не помагат за лечението, но и вредят. Тежкоболните от COVID-19 страдат от вирусна пневмония, а не от бактериална. Доказано е, че само в 7% от случаите на тежко боледуване от COVID-19 има насложена бактериална върху вирусната инфекция. Единствено тогава има смисъл да се прилагат антибиотици, и то под лекарски контрол, в болница. В разрез със всички добри медицински практики е употребата на антибиотици за лечение и за профилактика на COVID-19. Профилактика има смисъл да се прави само с ваксина.

Какво трябва да се направи според вас, за да спре тази порочна практика да се изписват антибиотици за вирусна инфекция?

Смятам, че нещата може да се променят с въвеждането на електронни рецепти, за които има отчетност и се следят от Здравната каса. Само че повечето антибиотици не се реимбурсират от НЗОК и всеки лекар с лека ръка предписва антибиотик на хартиена рецепта, за която никой не му държи сметка. С такава хартиена рецепта пациентът може да си купи колкото иска опаковки. Ако се въведе електронна рецепта за антибиотиците, ще има проследимост и лекарите ще се замислят дали да ги изписват. Статистиката вече ще е ясна кой колко изписва, за колко време и дали е имало нужда от тях.

В Европа вече осъзнаха тежестта на проблема със свръхупотребата на антибиотици и взеха мерки. Така употребата на антибиотици като цяло там е спаднала с 18%. Докато в България като цяло се увеличи с 15%, същевременно употребата на широкоспектърни антибиотици от групата на макролидите с увеличи с 40% и специално употребата на азитромицин скочи 100%.

През 2019 г. мултирезистентните бактерии в България бяха 44,9%. Сега дори се страхувам да гадая колко процента от щамовете вече са носители на резистентност.

Спешно трябва да променим отношението си към употребата на антибиотици. Антимикробните продукти трябва да бъдат използвани разумно – само при нужда, в необходимата доза и продължителност на лечение, при доказана ефикасност след определяне на микробната чувствителност.

Източник: Портал на пациента

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ