Проф. Асена Сербезова, д.ф. е председател на Българския фармацевтичен съюз от февруари 2020 г. Завършва фармация 1996 г. в Медицински университет – София, през 1998 г. придобива специалност мениджмънт в ТУ – София, има и специализации по „Организация и икономика на аптечната и дистрибуторската практика“, както и „Организация и икономика на фармацевтичното производство“. Преди да оглави Българския фармацевтичен съюз проф. Сербезова е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) в продължение на 4 години. В момента преподава във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет – София.

Разговаряме с нея по повод Световната седмица (18 – 24 ноември 2020 г.), посветена на осведомеността за антимикробната резистентност и връзката ѝ с пандемията от COVID-19.

– Проф. Сербезова, какво представлява антимикробната резистентност и каква е заплахата, която тя създава?

Антимикробната резистентност (AМР) е способността на микроорганизмите, например бактерии, да стават резистентни към антимикробно средство, към което по-рано са били чувствителни. Или с други думи, антибиотиците, които са действали преди, вече не действат ефективно. Както всеки жив организъм, бактериите и другите микроорганизми мутират и се приспособяват, стават по-силни и изграждат устойчивост (резистентност) срещу лекарствата, които сме създали, за да се борим с тях.

Приблизително 25 000 души умират всяка година в Европейския съюз от резистентни инфекции — голяма част от тях са вътреболнични инфекции. По данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията всяка година в ЕС възникват над 4 милиона случаи на инфектирани в здравните заведения, дължащи се на антимикробна резистентност. В световен мащаб 700 хиляди души са загубили живота си в резултат на резистентни инфекции. Ако тенденцията се запази, това би довело до милиони смъртни случаи през 2050 г., а икономическите загуби се изчисляват на милиард и половина евро годишно. 

Антимикробната резистентност е естествено биологично явление, което се засилва допълнително от неправилното използване на антимикробните лекарства в хуманната и ветеринарната медицина. Със задълбочаването на антимикробната резистентност често срещаните инфекции може да се превърнат във фатални. Резистентните организми се разпространяват през границите чрез хората, животните и храните. Отговорното поведение и отговорната употреба на антимикробни средства в България има отражение върху разпространението на резистентни инфекции в други държави. Ето защо Световната здравна организация, Европейският съюз и държавите си подават ръце за справяне със заплахата от антимикробна резистентност.

– Какви са причините за антимикробната резистентност? Специално в България кои лоши практики довеждат до антимикробна резистентност? 

Има много фактори, които обуславят антимикробната резистентност, но най-същественият е неправилната употреба на антимикробни средства. Проучвания на лекарствената употреба в ЕС показват, че често на децата се предписват антибиотици, без това да е необходимо, като по този начин се увеличава рискът от антимикробна резистентност в ранна възраст. Всеки един медицински специалист трябва да преразгледа практиката си на предписване на антимикробни средства, за да бъде сигурен, че не предписва повече, отколкото е необходимо, както и да използва всички налични ефективни начини и средства за профилактика на микробните инфекции. 

В България невинаги лекарите назначават антибиотик след микробиологично изследване. Трябва да бъде намален натискът за използване на антимикробни средства, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на резистентността и да се запази способността на човечеството за борба с микробните инфекции. Необходима е система за надзор и наблюдение на употребата на антимикробни средства, която да установи и впоследствие елиминира порочните практики, които водят до неправилна употреба, включително свръхупотреба на антимикробни средства.
50% от гражданите на ЕС продължават да вярват, че антибиотиците са ефикасни срещу вируси и често ги прилагат неправилно. Всяка неправилна употреба на антимикробни средства може да доведе до развиването на антимикробна резистентност. Рискът от това се увеличава, ако антимикробните средства се употребяват не по предназначение, например за масово лечение или употреба върху невъзприемчиви микроорганизми, в субтерапевтични дози (антибиотикът се взема само два или три дни, вместо пет или седем дни, както е предписан), употребява се многократно или за неподходящ период от време. 

– В условията на пандемия от COVID-19 масово се използват антибиотици. Кога това е оправдано и кога не? Какви са последиците?

Пандемията от COVID-19 поставя проблематиката с антимикробна резистентност в нова плоскост. Сега още повече е необходимо да разберем сложната връзка между вирусните и бактериалните инфекции. Някои симптоми на COVID-19 имитират бактериална инфекция. Само 8% от хоспитализираните пациенти с COVID-19 обаче имат бактериална или гъбична инфекция, но 72% от тези пациенти получават антибиотично лечение. Тази практика не само ще доведе до повишена неподходяща употреба на антибиотици в световен мащаб, но и ще доведе до по-нататъшно развитие на антимикробна резистентност. Само пациенти с тежък COVID-19 и клинични симптоми на бактериална инфекция трябва да получат антибиотично лечение.

– Лесно ли се създава нов антибиотик?

Фармацевтичната индустрия разработва малък брой нови антибиотици. А тези, които са способни да се борят с резистентни щамове и се намират в напреднал етап на разработка, са още по-малко. Това още повече задълбочава проблема с антибиотичната резистентност. Има резолюция на ООН, с която всички държави членки е желателно да инвестират в правилна антибиотична политика и в намиране на нови антибиотици. Разработването на нови антибиотици не е лека задача. Една от причините за това е сложната структура на бактериите, срещу които се създават антибиотици.

Бактериите имат високоефективни защитни механизми, които им дават възможност да мутират във времето и да стават резистентни към много от наличните лекарства. Предизвикателство е и провеждането на клинични изпитвания за доказване на ефикасността на новите антибиотици, тъй като тя трябва да се докаже при бактериални инфекции. Намирането на пациенти с определени инфекции може да бъде много трудно. Два експертни доклада разкриват ниска резултатност на разработването на нови антимикробни агенти, съобщи СЗО в началото на годината. 60-те продукти с този профил, които са в процес на разработка  – 50 антибиотици и 10 биологични препарата, имат твърде малка полза в сравнение с употребяваните в момента лекарства и в много ниска степен могат да лекуват с успех най-силно резистентните бактерии – грам-отрицателните.  Ето защо е още по-необходимо да се предприеме поредица от инициативи за намаляване на резистентността. Държавите и фармацевтичната индустрия трябва да се активизират и да допринесат с устойчиво финансиране и иновативни нови лекарства за справяне с резистентните инфекции.

– С колко и какви антибиотици разполага аптечната мрежа в България? Има ли недостиг и какво го поражда? Какво е решението на проблема от гледна точка на фармацевтите?

На българския пазар има над 400 лекарствени продукта, които са антибиотици, но разбира се от различни групи и с различни показания.

Недостигът на антибиотици се отнася за конкретни лекарствени продукти, тъй като в даден момент може да има повишено потребление, производствени проблеми, логистични проблеми или притежателят на разрешение за употреба просто да реши да изтегли лекарствения продукт от българския пазар.

По мнение на председателя на Българската генерична фармацевтична асоциация (сдружение, обединяващо 16 производители на генерични лекарства) г-н Николай Хаджидончев – има повишено потребление и свръхзапасяване с антибиотици, като наскоро той потвърди в ефир, че количества, обичайно достатъчни за повече от половин година, са се изчерпали за няколко дни. Той увери, че организациите, които са членове на дружеството, полагат усилия да нормализиране на обстановката. Така или иначе на системата ѝ трябват устойчиви във времето решения за преодоляване на недостига. Едно от тях е генеричното предписване на лекарствени продукти – т.е. лекарите да предписват не по търговско наименование, а по генерично такова, което ще даде възможност на фармацевтите и пациентите заедно да изберат подходящото лекарство след наличните продукти с различни търговски наименования, съдържащи едно и също лекарствено вещество.

Друга възможност е генеричната замяна. При генеричната замяна фармацевтите заменят един предписан продукт с друг лекарствен продукт със същото международно непатентно наименование (лекарствено вещество). Те са същите като предписаната лекарствена форма и като количество в дозова единица. Това на практика е спазване на предписаното лечение и не се подменя волята на лекаря. Генеричното заместване е обичайна практика в другите държави. То води до спестяване на значителни публични ресурси, а в условията на пандемията може да помогне да се ограничат максимално контактите на пациентите, като се избегнат повторни посещения при медицински специалисти или аптека в търсене на предписания лекарствен продукт.