Работим за превенция на насилието над деца в училище
Наталия Еллис е председател на Фондация „Подкрепа и възстановяване на Украйна“. Родена е в Днепропетровск преди 47 години, омъжена за българо-украинец, от 8 години живее със семейството си в Пловдив и развива бизнес. Телефонът на Наталия е общодостъпен и тя е готова да помогне на всеки бежанец, който има нужда от информация и подкрепа. В изоставената Белодробна болница фондацията на Наталия Еллис организира временен пункт за настаняване на украински бежанци, а в две други сгради направи центрове за работа с деца.
Г-жо Еллис, кога и как се озовахте в България? И как започна да работи вашата фондация „Подкрепа и възстановяване на Украйна“?
Съпругът ми е роден в Пловдив, майка му е българка, а баща му е украинец. По-голямата част от живота му е минала в Украйна. През 2015 г. с него решихме да се преместим с децата в България. Преместихме и бизнеса си заедно със служителите – като една голяма общност. Избрахме Пловдив не само защото е роден град на съпруга ми, а и защото е в центъра на страната, с летище, с добри комуникации, подходящи за бизнес.
В първите дни на войната в Украйна започнахме да работим като доброволци. Всички наши познати започнаха да ни носят помощи за хората в Украйна и за пристигащите украински бежанци. А и започнаха да насочват бежанците към нашия офис. Вратите на офиса ни бяха отворени от 6 ч сутринта до полунощ. Първата седмица изпратихме тир с 22 тона помощи – медицински консумативи, лекарства и храна – за Украйна. Направихме го с подкрепата на общината, на дарители и на фондации. Но разбрахме, че за да работим легално, трябва да основем наша фондация. Така през април 2023 г. регистрирахме фондация „Подкрепа и възстановяване на Украйна“.
Какви са основните цели на фондацията?
Преди всичко цел на фондацията е да оказва помощ на пристигащите в България украински бежанци и да помага на хората, живеещи в условията на война в Украйна. Манол Пейков е също един от учредителите на фондацията и с него закарахме генератори в Украйна, а с подкрепата на дарители и други фондации изпратихме храна и лекарства. Същевременно успяхме да помогнем на повече от 50 000 украински бежанци не само в Пловдив, но и в цяла България – по населени места в черноморското крайбрежие, в планински градчета и села. Моят телефонен номер е на разположение и на украинци в други страни, които имат намерение да се преместят в Пловдив и в България като цяло. Те търсят информация и подкрепа.
От какво най-много се нуждаят украинските бежанци, когато пристигнат?
В началото се нуждаят най-много от емоционална и психологическа подкрепа, за да усетят, че не са сами. От това се нуждаят в първите дни след пристигането си, даже и преди да пристигнат. Те са основно жени с деца, които още преди да тръгнат, знаят, че има поне един човек в България, на който може да се обядят и да разчитат при всякакви проблеми. Второто, което бежанците търсят, е подслон и работа.
В началото на войната проблемът с подслона и работата не беше никак уреден. Сега как стоят нещата?
Поне в Пловдив и региона всички институции още от първите дни на войната съдействаха активно. Предишният областен управител събра кризисен щаб, включващ ръководителите на всички институции – КАТ, Полиция, Отдел Миграция, Община Пловдив и нейната Социална служба, Бюро по труда, а също БЧК и още много други организации. Нямаше институция, която да не беше представена в кризисния щаб, който заседаваше всяка седмица в продължение на 3 – 4 месеца. Участвахме и ние, доброволците украинци и почетният консул на Украйна в Пловдив. Така заедно изградихме в Пловдив чудесно работеща схема, чрез която всеки новопристигнал бежанец може да се обърне към социалните служби, към бюрото по труда, към Каритас (милосърдна организация на Софийско-Пловдивската епархия на Католическата църква в България), към нашата фондация, към БЧК и всички помагаме по всички въпроси, от А до Я, включително с превод, с писане на заявления и всякакви необходими документи. Когато някой от бежанците нещо не разбира при посещение в институция, просто ми се обажда, превеждам и обяснявам.
Как стои въпросът с медицинската помощ?
Има и плюсове, има и минуси. Здравната система в Украйна е по-различна и затова за някои неща хората се оплакват, а за други – са доволни. Нашите хора получиха с установяването си в България право на безплатна спешна помощ и безплатно лечение на онкологични и други животозастрашаващи заболявания. Но за да се получи медицинска помощ при хронични заболявания, са необходими здравни осигуровки и самоусигуряване на неработещите хора. За съжаление и майките с бебета също влизат в тази категория. Голям проблем има и при оказването на медицинска помощ за хора с увреждания, които все още не са минали през ТЕЛК и които още не са пенсионери, а трябва да плащат здравни вноски. Само така те биха имали достъп до медицински грижи.
Голям проблем е също, че украинските бежанци трудно си намират личен лекар. Като цяло има дефицит на лични лекари в България – те са 4000, а са нужни 5200. Тоест липсват 25% лични лекари за българите, а какво остава за нашите украинци. Напливът на бежанците отвори и направи по-видими всички проблемни точки на здравеопазването, а също и на образователната система.
Какви са проблемите в образованието?
Например тормозът на децата в училище. За съжаление, родителите възприемат този тормоз като норма: „Какво искате? И нашите деца са тормозени“. Отговарям им: „Приятели, това не е нормално. Не е нормално също баща да крещи като полудял пред зам.-директора на училището, все едно е на пазара. В Украйна такова поведение е недопустимо. Ако родител там си позволи да говори с такъв тон на учители и ръководители, той губи достъп до училището. Остава му възможност да говори с учител само писмено, чрез официални писма.“
В България като цяло търпимостта към насилието е много голяма и това е много учудващо за нас, украинците. Това обяснява защо повече от три милиона млади хора са напуснали България в последните 30 години. Родители ги тормозят, учители ги тормозят и те търсят по-спокойно място.
Как опитвате да се справяте със случаите на насилие над деца?
С помощта на нашите психолози изработихме документ за превенция за насилието в училище и този документ важи не само за украинските деца, а и за всички деца. Изнасяме многократно лекции пред украински родители за превенция на насилието. Най-трудно е не да откриеш ситуация, в която дете е тормозено, а да убедиш майката да напише оплакване. Защото родителите много се притесняват, че след като напишат официално оплакване, децата им ще са подложени на още по-голям тормоз. Само че реално се случва обратното – много бързо се решава проблемът. Ако родителят само се оплаче на класната ръководителка, тя не обръща внимание. Но след официално оплакване до директора на училището или до Полицията, всички реагират. Трябва да убедим и българските родители, че е крайно време да престанат да се страхуват за оценките на децата си, че е по-важно да се страхуват за психичното състояние на своите деца – дали не са подложени на тормоз. За съжаление, родителите поставят оценките на по-високо място от собствените си деца. Нашата задача с подкрепата на УНИЦЕФ и на други международни организации е да обърнем внимание на този казус и по отношение на бежанците, и по отношение на българските деца.
Лесно ли стана приобщаването на украинските деца към българската образователна система?
Още в началото Община Пловдив реши всяка детска градина и всяко училище да взема по две деца от Украйна във всяка група или клас, независимо от броя на децата в класа. Големи късметлии сме в Пловдив, че общината отвори всички институции за пристигащите бежанци. Има възможности и за работа, и за настаняване. Успяхме да преустроим бившата Белодробна болница и в нея вече постоянно живеят 120 – 130 човека, в зависимост от пристигащите и заминаващите. За цяла година през този временен пунк за настаняване минаха повече от 700 души преди да си намерят постоянен дом и работа. Когато си намерят работа, хората излизат от този център за настаняване и идват следващите. И тази „въртележка“ перфектно се върти.
Осигурени ли са безплатни уроци по български език за бежанците?
Да, БЧК прави такива курсове от самото начало на войната досега. Общината и консулството също организираха езикови курсове. През 2024 г. вероятно ще останат да функционират само езиковите курсове към БЧК и Каритас, тъй като намаляват европейските средства, които се отпускат за тази дейност.
През нашата фондация върви помощта от социални работници, подпомагането в търсене на работа, в намиране на подслон, психологическата подкрепа, медицинската грижа, училищните дейности. Разпределили сме си задълженията с идеята да ги изпълняваме максимално добре. Пловдив е мултикултурен, многонационален град и за всички бежанци този град е наистина спасение. Тук всеки, който търси подслон, работа и нормален живот, успява да ги намери. Защото хората в Пловдив са по-толерантни към различните националности и традиции и помагат безкористно. Това е причината за успеха на всякакви благотворителни дейности – не само на нашата фондация, но и на БЧК, и на Каритас, и на ФАР. Тук живеят много добри хора и общината е отворена към всички.
Автор: Портал на пациента
