В нашия център сме провели над 60 курса по български език
Украинката Юлиана Кулюкина е родена в Днепър. През 2015 г. се омъжва за българин, от когото има дъщеричка. Семейството идва в България преди 8 години. Юлияна е сред доброволците, които оказват помощ на бягащите от войната в Украйна и тяхното социализиране у нас. Кулюкина е съосновател на най-голямата социална група Допомога українським біженцям в Болгарії/Помощ за украинските бежанци, в която членуват над 91 000 души. Тя е още координатор в образователно-интеграционния център „Украински кошер“ в София Тех Парк.
Госпожо Кулюкина, какво се промени в живота Ви след започването на войната в Украйна през февруари 2023 г.?
Не можех да стоя безучастно и започнах да помагам на своите сънародници, първо, да пристигнат в България, и после – да намерят жилище, дрехи, храна. С други доброволци направихме доста неща за спасяването на хора от Украйна, основно майки с деца и самотни възрастни хора. В един момент реших, че трябва да направим център, който да помага за образованието и интеграцията на украинските бежанци в България. Така създадохме в София образователно-интеграционния център „Украински кошер“. Ние работим с „деца“ от 0 до 100 години. Организираме курсове по български език за деца, за тийнейджъри и за възрастни. Направили сме и детска градина, където малките се обучават и на украински, и на български език. Доста е натоварващо, но децата се справят. Имаме и предучилищни групи, в които децата също се обучават по двете програми – украинската и българската. Работим много с тийнейджърите, защото за тяхното психично здраве е важно да общуват с връстници, да намерят приятели. За тази цел направихме клубове за тийнейджъри. Провеждаме също арттерапия, ползваме услугите на психолози, които помагат на деца и на възрастни. Има доста записвания за психологическа подкрепа. Организираме занятия и за стари хора, които са сами, защото роднините им работят и не могат да поемат грижата за тях през деня. Така и старите хора могат да общуват помежду си, да споделят своите проблеми.
Голяма е групата ни за деца със специални образователни потребности. Тези деца са най-уязвими, защото са свикнали на определен режим и са били включени в специализирани програми в Украйна. А тук родителите им не знаят езика и не знаят към кого да се обърнат за помощ. Но ние осигурихме специалисти логопеди, ерготерапевти, детски психолози, които се занимават с децата със специални потребности. Тези деца вече участват в различните наши активности и стават по-социални. Освен това помагаме и на родителите им, защото и те са в стрес.
Какви бяха проблемите на украинските бежанци в началото и какви са сега?
В началото хората бягаха от големия хаос на войната, гонени от страх, защото всеки ден умираха невинни в Украйна. Нямаше и яснота какво ще се случи със самата държава и с хората в нея. Тогава основните потребности на бежанците бяха от храна, дрехи, настаняване, пари, медицинска помощ. Сега нещата се попромениха. Хората разбраха, че тази война няма да свърши бързо, и изходите са два – или да се върнат под бомбите в Украйна, или да се интегрират в държавата, в която са намерили убежище. Затова сега бежанците повече търсят работа, образование за децата си. Имат също нужда от пари за наем на апартаменти, защото вече не действат програмите за настаняване и те трябва да си поемат всички разходи.
Къде успяват да си намерят работа украинските бежанци и за кои професии е най-трудно?
Тук идват доста специалисти – юристи, лекари и много други. Но те не могат да работят в България по своята специалност, защото не знаят езика. Пазарът на труда предлага на чужденци само места за чистачки, готвачки и други професии, за които не е нужно познаване на езика. Но все пак има украински бежанци, които се стараят да научат езика. Досега с помощта на доброволци организирахме над 60 курса по български език. Изкаралите тези курсове успяват да си намерят по-квалифицирана работа и изкарват достатъчно, че да живеят под наем. Проблемът е, че повечето бежанци са майки с деца, които освен плащане на наем и режийни за жилището, трябва да хранят и обличат тези деца, да им купуват пособия за училище. Много от тях вече се справят добре с езика и работят като продавачки, което им осигурява повече средства, отколкото ако работеха като чистачки.
Имаме случай на една много амбициозна жена адвокат, която научи български и изучи законодателството на България, като така успя да легализира своята диплома и вече практикува тук професията си. Така че, който иска, може да се справи със всичко.
А реши ли се проблемът с практикуването на лекарите украинци?
Още от първите дни на войната водим преговори с Министерство на здравеопазването да се улесни практикуването на украинците лекари, да се включат в българската здравна система. Само че и досега продължават да липсват улеснения за лекарите. Напротив – те трябва да минат пет или шест изпита – първо, изпит по български език, а след това и изпити по медицинската специалност. При това много скъпо струва преводът и легализирането на документите. Цените вървят от 200 лева и нагоре, достигат 3000 лева. Познавам само един украински лекар, който потвърди своята диплома и вече практикува професията си в Пловдив.
В държави като Полша, Литва, Латвия, Чехия обаче веднага направиха по-лесен вариант за признаване на дипломите на лекарите от Украйна, за да могат да започнат по-бързо работа в съответната страна. Обикновено те асистират на свои колеги, които лекуват украински бежанци, помагат им в общуването с пациентите и самите те постепенно навлизат в терминологията на чуждия език.
При положение че в България има голям недостиг на лекари, особено на джипита, не се направи нищо, за да се включат украинци в тукашната здравна система. Затова доста украински лекари си тръгнаха от България и заминаха за други европейски страни.
Украинските бежанци избягаха от насилието на войната, а тук сблъскват ли се с насилие? Има ли случаи на тормоз в училище над украински деца?
Да, има доста случаи на тормоз в училище. За да се превентира тормоза в училище, доста неправителствени организации работят в училищата като ментори, общуват с ученици, с родители и с директори на учебни заведения и това дава ефект.
Неприятни са и някои изказвания от страна на българи. Чуват се упреци, че бежанците са пристигнали в България със скъпи коли, а търсят помощи. Но не се има предвид, че тези хора са загубили домовете си, покъщнината си, всички притежания. Те просто се опитват да намерят дом и да заживеят нормално. Всъщност доста бизнеси от Украйна се преместиха в България, а това е от голяма полза за страната, защото се подпомага българската икономика.
Предполагам, че хората, които проявяват вербална агресия към украинските бежанци, обичат Русия и затова правят негативни изказвания. Когато имаше програми за парично подпомагане на украинските бежанци с 356 лева, отделни служители от социалните служби проявяваха своето негативно отношение. Но това е израз на лично отношение, а не позиция на самите институции.
Имате ли проблеми с институциите?
Проблем е, че когато излизат нови заповеди от министерствата или промени в регламентите, засягащи украинците, тази информация не стига своевременно до бежанците. Това им създаде например много затруднения в получаването на медицинска помощ. Не всички знаеха, че имат право само на три месеца безплатни здравни осигуровки, след което вече трябваше сами да си внасят пари, за да получават медицинска помощ.
Имаше добра програма за подкрепа от държавата на българския бизнес, който осигурява работни места за украинци. Това беше програма на Европейския съюз, чрез която държавата подкрепяше бизнеса с осигуряване на минимална заплата на служителите украинци. За съжаление, имаше и случаи на измами.
В момента водим преговори с Министерство на образованието и науката, с Министерство на здравеопазването и с Министерство на труда и социалната политика за въвеждане на цялостна програма за интеграция на украинските бежанци и за реална оценка на нуждите на всеки от тях. Трябва да се диференцира помощта. Парите са еднакви за всички, но например инвалидите и хората с тежки хронични заболявания имат нужда от по-голяма помощ.
Аз лично не одобрявам настаняването на бежанци в черноморски хотели, защото тази програма не им дава възможност да се интегрират в обществото. Те си живеят в своята общност, не работят и само се възползват от парите на Европейския съюз. Според мен трябва да се подкрепят бежанците, които намериха дом във вътрешността на страната, които работят, които са предприемчиви и правят всичко възможно да се адаптират и интегрират към тукашното общество.
Източник: Портал на пациента
