От 24 до 26 октомври 2019г. в Несебър се проведе Петата научно-практическа конференция на БЛС. По традиция организацията й бе изпълнена с определяне на темите, водещите пленарни доклади и последващи постерни сесии. От резюметата, включени в материалите на конференцията станаха ясни и основните направления на тазгодишното издание на конференцията, а именно ” Деонтологични проблеми в медицинската практика” и “Предоперативната подготовка и ранното следоперативно възстановяване на пациентите”.
Пленарната сесия започна с приветствие от ръководството на БЛС, поднесено от неговия председател д-р Иван Маджаров. Той подчерта “Срещи като тази са изключително полезни за всеки от участниците, заради практическата им насоченост, чрез обмяна на реален опит от професионалното ни ежедневие“ както и заяви, че в отделните модули ще бъдат представени теми свързани с трудовата медицина и експертиза на работоспособността, правата на пациентите, превенция, качествата на атмосферния въздух и заболеваемостта и други. Тази наситена с много и значими проблеми програма на Петата научно-практическа конференция включва водещи имена в медицината като даде заявка, че този форум ще допринесе за повишаването на квалификацията на лекарите, споделянето и прилагането на добрите медицински практики, което е сред основните цели на БЛС.
Снимка: Ръководство на БЛС
Пленарният доклад на конференцията с тема, засягаща деонтологичните аспекти на трудовата медицина и експертизата на работоспособността се основава на дългогодишни проучвания в областта на трудовата медицина и комплексни разработки на едноименната катедра през 10-годишното й съществуване при Факултета по обществено здраве София. Националният експертен специализиран лекарски борд по трудова медицина към БЛС посочи за важни с общомедицинско значение деонтологичните аспекти на трудовата медицина и експертизата на работоспособността. Председателят на Българското академично дружество по трудова медицина, основател на катедрата проф. д-р Невена Цачева, дмн, представи деонтологичните характеристики на тази специфична област на профилактиката и необходимостта да се познават нейната теория, методология и практика. Дейностите по трудова медицина обхващат широк кръг от превантивната медицина, конструктивната и първичната профилактика, извършвани в съответствие с най-високите професионални стандарти и етични принципи. В доклада проф. Цачева даде и някои решения за преодоляване на негативни прояви при осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Посочи също важните за работещите саногенни фактори, които все повече трябва да се търсят от работодателите, от работещите, от контролните органи и академичните среди. Затова е необходимо да се разбере, подчерта тя, че разликата в начина на мислене между здравния мениджър и лекаря е важна и зависи от познанията в областта на новото обществено здравеопазване, разработени от проф. дмн д-р Цекомир Воденичаров, създател на Факултета по обществено здраве и на школата за обучение и наука, а именно лекарят е формиран да мисли индивидуално, а мениджърът е формиран да мисли глобално. В този аспект подробно докладът визира предизвикателствата и деонтологичните проблеми в работата на трудовите медици. Конкретно засегна наболялата тема за профилактиката на свързаните с труда заболявания, както и възможностите на модерната трудова медицина с експертиза на работоспособността като взаимносвързани страни на промоцията за опазване, укрепване и увеличаване здравето на работещите хора.
Снимка: проф. Цачева
Постерните сесии в панела за здравна профилактика, обединиха модулите по “Трудова медицина и експертиза на работоспособността” и “Превантивна медицина” и излязоха с ясни послания от образователната школа на ФОЗ, МУ София като основа за иновативни практики в доклада на проф. д-р Каролина Любомирова, дм и проф. д-р Невена Цачева, дмн. Посочиха се важните цели за бъдещо стратегическо развитие и взаимовръзки на всички заинтересовани от въвеждане на иновативните практики за обучение по трудова медицина и работоспособност. С доклада на Сдружение по трудова медицина и Борда към БЛС авторите д-р Владимир Паскалев и д-р Тодор Иванов поставиха темата за съвременен модел за проактивна трудово – медицинска практика, с която обосновават необходимостта от въвеждането на стандарт за дейността на СТМ с основна цел – подобряване качеството на дейността и удовлетворяване нуждите на работодатели, работници и служители , както и на цялото общество.
В постерната сесия на този модул се представиха интересни съобщения, резултат от докторски разработки в катедра: “Трудова медицина” или работа по настоящи проекти при ФОЗ София от различните области на здравето и безопасността при работа. Постерите, представени от гл. асистент д-р Лидия Христова,дм и екип касаят една нова за нашата страна трудова рискова дейност за: ” Наноматериалите – новите професионални рискове в здравеопазването”. Те представляват интерес за всички ключови дейности в медицинската практика и бъдещото й развитие вкл. деонтологичните аспекти при извършване на диагностични и терапевтични процедури.
За прилагане на новото законодателство за хората с увреждания, д-р Христова представи основните изисквания на Закона за хората с увреждания и даде практически насоки за приспособяване на работните места към специфичните трудови потребности на такива работещи.
Асистент д-р Марина Самунева – Желябова, дм от катедрата по трудова медицина представи зависимостта между упражнена агресия и психосоциални рискови фактори вкл. моралните аспекти сред работещи в спешна медицинска помощ. Дисертационният й труд, който наскоро успешно защити, показва, че водещото място от 70.5%. е резултат от работата на смени, нощен труд, насилие, стрес, междуличностни конфликти. От анкетираните 468 работещи в два областни центъра за спешна помощ за периода декември 2017 – януари 2018 г. жертвите на агресия сред тях са 40.1%, като на физическа агресия са подлагани 23.1% и на психическа /вербална/ – 57%. Важни резултати от този дисертационен труд са и изследваните рисковите фактори от работната среда и трудовия процес и предложението за прекатегоризация на работещите в системата на спешна медицинска помощ.
Постерът на доц. д-р Ружа Николова, дм и колектив от катедрата на тема: “Конструктивна и първична профилактика с изследване и детерминиране на вегетативната сърдечно-съдова регулация – механизъм за идентификация на ранни асимптоматични форми на сърдечно-съдови заболявания” насочва вниманието към високо рисковите професии на лекари, медицински сестри, военен персонал и други служители. Докладвано бе, че провеждането на адекватен скрининг, включващ физиологично изследване на вегетативната сърдечно-съдова регулация способства за ранна детекция на стрес-индуцирани сърдечно-съдови заболявания. Определянето на рисковите фактори на които са експонирани работещите в системите на здравеопазването, отбраната, публичната администрация засягат механизмите на централна и вегетативна сърдечно-съдова регулация като е изяснена етиологичната роля на професионалния стрес при предизвикване на ранни асимптоматични форми на сърдечно-съдовите заболявания. Докладвания функционален модел способства за реализиране на профилактиката на тези заболявания в качеството им на значим дял от социално-значимите болести, водеща причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб, както и в нашата страна. Докладваните резултати са част от проучване към проект , финансиран от Съвета по медицинска наука на МУ София.
В модул “Превантивна медицина” се докладваха резултати на проведени проучвания от едноименната катедра към ФОЗ София. Проф. д-р Жени Стайкова, дмн запозна присъстващите и с развитието на един важен за град София проблем – качествата на атмосферния въздух и заболяемостта като се потвърдиха високите честоти на заболели в дните, а и след тях, на превишения от фини прахови частици. Многогодишният опит на проф. Стайкова в програма СИНДИ насочи и към деонтологичното значение на влиянието на замърсения въздух върху здравето особено при деца и подрастващи. За превенция на социално значимата заболяемост и тази от въздействието на жизнени фактори на околната среда има значение и задълбочаване на изследванията и обобщаване на резултати от редица проучвания в тази област на профилактиката.
След представяне на докладите и постерите се проведе оживена дискусия, както по проблемите за спешната медицинска помощ, така и за здравословните и безопасните условия на труд като се подчерта значението на моралните ценности на работещите , на трудови медици, нивото на техните знания, умения и професионално поведение.
Модулите по трудова медицина и експертиза на работоспособността и превантивна медицина в рамките на Петата научно-практическа конференция на БЛС, 24-26.10.2019 завършиха с обща снимка с участниците и с пожелания за постигане целите на БЛС за висок морал и отговорност при изпълнение на лекарската професия.
Автор: проф. д-р Невена Цачева, дмн- председател на Българско академично дружество по трудова медицина
