Проф. д-р Красимир Антонов, дмн, е сред най-изтъкнатите хепатолози в България. Придобива специалност „Вътрешни болести“ през 1995 г. и „Гастроентерология и диететика“ през 2000 г. Председател е на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография.
Проф. д-р Антонов е началник на отделение “Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация” към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ “Св. Иван Рилски” в София.
Разговаряме с проф. д-р Красимир Антонов по повод предстоящия национален форум „Къде е България по пътя на изпълнение на глобалните здравни цели за елиминиране на вирусните хепатити до 2030 г.?“
– Проф. д-р Антонов, СЗО е приела план за елиминиране на хепатит B и С до 2030 г.? Къде е България по пътя на изпълнението на този план?
Трудно е да се каже къде сме в изпълнението по простата причина, че броят на инфектираните с хепатит В и С българи не е уточнен. Само предполагаме, че около 200 000 български граждани са инфектирани с хепатит В и близо 80 000 са със хепатит С. Досега сме лекували близо 6000 пациенти от хепатит С, за който терапията е почти 100% ефективна. При положение, че инфектираните са общо 80 000, България е много далече от изпълнението на директивата на СЗО.
При хепатит В ситуацията е особена, тъй като не всички инфектирани се нуждаят от постоянна терапия. Значителна част от тях (17 – 19%) могат да изчистят вируса от само себе си. Също е важно да се уточни колко от пациентите са с увреден черен дроб. Така че, от една страна, положението с хепатит В е по-лошо, но от друга страна, хората, които се нуждаят от терапия, не са 200 000, а към 60 000 души. Но трябва първо да открием тези хора. Радвам се, че във връзка с Програмата за превенция и лечение на вирусните хепатити беше променена Наредба №8 за профилактичните прегледи. Това даде възможност на личните лекари да изследват с бързи тестове за хепатит В и С хората, навършили 40-, 45-, 50-, 55-, 60-годишна възраст. Така само за няколко месеца броят на новооткритите пациенти, насочени за лечение към нашата клиника, значително нарасна. Изглежда този скрининг на здравноосигуреното население дава своите резултати.
– Какви са резултатите от Националната програма за вирусните хепатити две години след приемането ѝ?
Поради ковид-пандемията броят на лекуваните пациенти с хепатит С бележи спад. Надявам се, след отпадането на епидемиологичната обстановка и с въвеждането на профилактичните тестове за хепатит В и С да увеличим бройката на лекуваните пациенти. Но това още не е факт.
Доста се направи за подобряване на нормативната уредба, защото промените в Наредба №8 от август 2022 г. бяха ключови за увеличаване на диагностицираните и лекуваните пациенти. Благодарение на възможността да правим изследвания и в местата за лишени от свобода, значителна група от тези хора бяха изследвани. Правим също всичко възможно те да получат своята терапия.
– Започна ли вече да се осигурява лечение и за здравнонеосигурените граждани, както предвиждаше Националната програма за вирусните хепатити?
Това е голям социален проблем, тъй като значителна част от здравнонеосигурените граждани са инфектирани от хепатитни вируси. Но лечението на здравнонеосигурените трябва да се регламентира с промени в Закона за здравето от страна на Народното събрание. Тъй като в момента нямаме действащ Парламент, тези законови промени със сигурност ще се забавят. Но се надявам, че Министерството на здравеопазването ще подготви необходимите документи и ще ги предостави на следващото Народно събрание.
– Имат ли яснота личните лекари какво да правят, ако открият положителен за хепатит В или С пациент?
Според Наредба №8 далите положителен резултат за хепатит В или С се насочват към гастроентеролози. Задачата на личните лекари е да свържат пациентите с гастроентеролозите. От своя страна, гастроентерологът трябва да насочи новодиагностицирания към някой от съществуващите в страната 16 специализирани центъра за лечение на вирусни хепатити. Те са известни, но според мен е необходимо да се издаде допълнителна наредба, която да уточнява насочването към точно определените места. Помолих по този повод министъра на здравеопазването да организира работна група от специалисти, за да можем да напишем допълнителната наредба за диагностика и лечение на хепатит В и С.
– Реално как се случва в момента лечението на хората с хепатит B и С? Отговаря ли то на съвременните препоръки?
Терапията, с която разполагаме в България, се прилага в целия свят. За хепатит С разполагаме с най-добрите и най-широко използвани медикаменти, поемани от Здравната каса. Същото е и за хепатит В. Имаме и подготвени специалисти в 16 специализирани центрове. Така че от гледна точка на специалисти и терапия сме на световно ниво. Все още проблем са неосъвременените критерии на Здравната каса по изписването на тези медикаменти. Тези критерии отговарят на един вече отминал етап в диагностиката и лечението на вирусните хепатити и се налага да бъдат коригирани. Нужни са нови критерии, които да отговарят на световните стандарти.
– Биопсията на черния дроб ли имате предвид като остарял критерий?
Биопсията на черен дроб още е задължителна при пациенти с хепатит В. Това е инвазивен метод за изследване степента на фиброза на черния дроб. Но може вече да се прави както с кръвни показатели, така и с ехографски апарати. Така може да се избегне чернодробната биопсия. Това се налага и защото пациентите, които сега диагностицираме с хепатит В, обикновено имат придружаващо заболяване – онкологично, хематологично, сърдечно и т.н., което прави извършването на чернодробна биопсия рисково или най-малкото нежелателно. За щастие чернодробната биопсия беше вече премахната от критериите за започване на лечение при хепатит С. Тук проблемът е друг. Изисква се след установяването на инфекция от хепатит С при липса на чернодробно увреждане или цироза пациентите да се проследяват шест месеца, вместо да започнат да се лекуват веднага. Това изискване го няма никъде по света и е във вреда на пациентите, особено на лишените от свобода. Проблемът от такова изчакване е, че пациентът бива прехвърлен в друг затвор или освободен, което проваля цялото лечение.
– Според стратегия на СЗО е много важно да се прави скрининг и лечение на лицата, лишени от свобода, за да се спре разпространението на вирусите. Каква е ситуацията в България със скрининга на лишените от свобода?
Преди години имахме възможност да влезем в затворите за извършване на скрининг. Но тогава нещата бяха сложни, защото лечението на хепатит С се извършваше със старите медикаменти – продължително и с тежки странични ефекти. Новата терапия за хепатит С се оказа доста ефективна и кратковременна. Това позволи да се направи по-лесно скрининг на желаещите във всички затвори на България. На инфектираните беше предложено лечение. Но заради остарелите изисквания на Касата терапията да започне шест месеца след диагностицирането малко от затворниците успяха да започнат и да завършат лечението си.
– Какво очаквате от националния форум на 16 февруари, който организирате заедно с ХепАктив и СЗО под надслов „Къде е България по пътя на изпълнение на глобалните здравни цели за елиминиране на вирусните хепатити до 2030 г.“?
Това събитие е необходимо, защото ще даде публичност на това какво се прави в България за елиминирането на вирусните хепатити – какво сме постигнали, какви са проблемите, към какво трябва да се стремим. Ние имаме добра диагностика, но достигането до терапия е проблем поради остарели изисквания на Националната здравноосигурителна каса, които въобще не отговарят на развитието на съвременната медицина в тази област.
