Най-важното за заболяването атопичен дерматит – причини, симптоми, диагноза и фактори, които влошават или подобряват състоянието

Автор: Д-р Венцеслав Гаров, дерматолог

Какво е атопичен дерматит и как се проявява заболяването?

Атопичният дерматит е хронично заболяване, което причинява възпаление, сърбеж и сухота на кожата. То е една от най-често срещаните и най-тежки форми на екзема, която обикновено започва в детството, но може да се появи и на всяка възраст. Атопичният дерматит не е заразен, така че не може да се предава от човек на човек.

Силният сърбеж по кожата води до разчесване, което причинява по-нататъшно зачервяване, подуване, напукване и секретиране на лезиите, образуване на корички и лющене. Има периоди, когато заболяването се влошава – т.нар. екзацербации (обостряния), последвани от периоди, когато кожата се подобрява или се изчиства напълно, наречени ремисии.

Атопичният дерматит е не само обрив или сърбеж по кожата. Заболяването има множество симптоми, които могат да окажат значително неблагоприятно влияние върху ежедневието.

Симптоми

Симптомите на атопичния дерматит варират по тежест и местоположение.

• Сърбеж. Интензивен сърбеж, който може да бъде особено силен през нощта.
• Суха кожа. Кожата става суха, лющеща се и груба.
• Зачервяване и обриви. Червени петна, които могат да се появят на различни части на тялото, особено лицето, ръцете, краката и гънките на лактите и коленете.
• Мехурчета и корички. В някои случаи могат да се образуват мехури, които се пукат и оставят корички.

Колко често се среща заболяването?

Атопичният дерматит е често срещано заболяване, което засяга хора от всички възрасти по целия свят. От 70-те години на миналия век честотата му се е повишила два до три пъти в индустриализираните държави по света.

Обикновено се проявява в ранна детска възраст. Проучвания са установили, че атопичният дерматит засяга 15-20% от всички деца, което го прави най-честото кожно заболяване при деца в световен мащаб.

При много деца атопичният дерматит изчезва преди тийнейджърските години. Въпреки това някои деца, които развиват атопичен дерматит, продължават да имат симптоми като тийнейджъри и възрастни. В някои случаи заболяването се появява за първи път в зряла възраст. Около 1-3% от възрастните в световен мащаб са засегнати от заболяването. Около 20% от възрастните с атопичен дерматит обаче страдат от умерена до тежка форма на заболяването.

При 85% от хората с атопичен дерматит заболяването се появява преди навършване на 5-годишна възраст. При много от тези хора то отшумява с напредването на възрастта. При някои хора обаче може да продължи и в зряла възраст.

Медицинските специалисти раздепят хората с атопичен дерматит в отделни групи според хода на тяхното заболяване. Чрез различни проучвания и анализи са установени най-малко 6 различни вида начало на атопичен дерматит.

Вид начало на атопичния дерматит	Времева рамка	Особености
Много ранно	< 2 г.	60%-80% от всички форми на атопичен дерматитПри значителен % от децата може да настъпи пълна ремисия преди 2-годишна възрастПри 40% от децата заболяването продължава за дълъг период от време; тази група деца са с най-висок риск от атопичен марш
Ранно	2 г. – 6 г.	Висок риск от хронично заболяване
Детска възраст	6 г. – 14 г.	~ 10%, при които ходът на атопичния дерматит не е ясно проучен
Юношеска възраст	14 г. – 18 г.	< 10% с ограничени данни за хода на атопичния дерматит
Зряла възраст	20 г. – 60 г.	Проявява се след 20-тата година и има периоди на обостряне и затишие.
Много късно	> 60 г.	2 подгрупи: хора с атопичен дерматит в миналото (дълъг период на ремисия) и хора с нововъзникнало заболяване в късна възрастТежка форма на заболяване с високи нива на общ IgE (имуноглобулин Е)

Причини за поява на атопичен дерматит

Въпреки че не е съвсем ясна точната причина за поява на атопичен дерматит, е установено, че промените в защитния слой на кожата водят до загуба на влага. Изсушаването, от своя страна, води до увреждане и възпаление на кожата. Ново изследване предполага, че възпалението директно предизвиква усещане за сърбеж, което води до разчесване и допълнително увреждане на кожата, както и до повишен риск от бактериални инфекции.

Заболяването се дължи на сложни взаимодействия между генетични фактори и фактори на околната среда, които предизвикват неконтролиран имунен отговор, водещ до силен сърбеж и болезнен обрив:

• Генетика – заболяването се развива в поколенията на семейството, тоест предразположението към атопичен дерматит се унаследява. Някои хора с атопичен дерматит имат мутация на гена, отговорен за производството на белтъка филагрин в кожата. Този дефект е причина за нарушена кожна бариера.
• Имунна система – хората с атопичен дерматит имат свръхактивна имунна система, която реагира необичайно на определени тригери, което води до възпаление и увреждане на кожата.
• Фактори на околната среда – излагането на иританти (дразнители), като сапуни, перилни препарати, силни химикали, тютюнев дим, може да предизвика или влоши симптомите на атопичен дерматит. Излагането на определени алергени, като прах,  акари и полени, също може да предизвика състоянието.

Клинично заболяването значително се различава при различните хора. Протичането му е от леко и средно до тежко и трудно за контрол, със значителна хетерогенност по отношение на разпространението, морфологията, интензивността и хода във времето.

В зависимост от тежестта и локализацията на симптомите животът с атопичен дерматит може да бъде изключително труден. Лечението може да помогне за контролиране на симптомите. При много хора състоянието се подобрява в зряла възраст, но при някои атопичният дерматит може да остане заболяване за цял живот.

Някои външни и вътрешни фактори повишават (рискови фактори) или намаляват (протективни фактори) вероятността за възникване на атопичен дерматит. Освен това някои фактори (например контакта с домашни любимци) може да са както рисков фактор, така и протективен фактор, в зависимост от конкретните обстоятелства.

Рискови фактори

Въпреки че най-важните рискови фактори за атопичен дерматит са семейна и лична анамнеза и специфични генетични мутации, други фактори също имат принос за възникване на заболяването.

• Фамилна анамнеза – фамилната анамнеза за атопия е единият от двата основни рискови фактори за поява на атопичен дерматит. Фамилната анамнеза за екзема, астма или сенна хрема увеличава риска от развитие на атопичен дерматит. Проучвания при близнаци са установили, че състоянието възниква при 25% от двуяйчните близнаци и при 75% от еднояйчните (монозиготни) близнаци. Допълнителни данни, подкрепящи ролята на фамилната анамнеза за появата на заболяването, са следните – атопичен дерматит възниква при 60% от децата с един родител с този вид екзема и при 80% от децата с двама засегнати от заболяването родители.
• Генетични фактори – мутации, водещи до загуба на функция в гена, кодиращ филагрин, е вторият основен рисков фактор за поява на атопичен дерматит.
• Дисфункция на имунната система – хората със свръхактивна имунна система или отслабена имунна система са по-податливи на развитие на екзема.
• Фактори на средата – излагането на определени фактори на околната среда като алергени, дразнители или екстремни температури може да предизвика или влоши симптомите на атопична екзема. Факторите на средата, които могат да повишат риска от поява на атопичен дерматит, са климат (ниски външни температури), градска (спрямо селска) среда, късно отбиване от кърмене, замърсяване, тютюнев дим, антибиотици (които могат да променят състава и разнообразието на микробиома на кожата и червата), високо излагане на ендотоксини през първата година от живота и кожни дразнители (например вълна, ланолин, агресивни перилни препарати).
• Стрес – емоционалният стрес може да изостри симптомите на атопичен дерматит.
• Възраст и пол – атопичният дерматит е най-често срещан при кърмачета и малки деца, но може да се появи на всяка възраст. Женският пол е с по-висок риск.
• Фактори, свързани с начина на живот – нездравословното хранене, липсата на физическа активност,  наднорменото тегло и тютюнопушенето също увеличават риска от развитие на атопична екзема.

Протективни (защитни) фактори

Протективните (защитни) фактори намаляват риска от развитие на атопичен дерматит или предотвратяват неговото обостряне.

• Избягване на отключващи фактори/дразнители, които могат да причинят или влошат атопичния дерматит, като агресивни сапуни, перилни препарати и алергени (полени и акари), може да помогне за предотвратяване на обострянията.
• Овлажняване на кожата – редовното прилагане на емолиенти, мехлеми или кремове върху кожата може да помогне за поддържане на бариерната функция на кожата и за предотвратяване на сухота, което намалява тежестта на атопичния дерматит.
• Пробиотици – пробиотиците са полезни бактерии, които помагат за подобряване здравето на червата. Модулиране на чревната микробиота (чрез пре- и пробиотици по време на пренаталния и/или постнаталния период) – прием на пробиотични добавки преди и след раждането или консумация на храни като кисело мляко и кефир, може да помогне за подобряване на здравето на червата и потенциално да намали риска от атопичен дерматит.
• Кърмене – доказано е, че кърменето намалява риска от атопичен дерматит. Кърмата съдържа имуностимулиращи фактори и може да помогне за подобряване на здравето на червата при кърмачета.
• Поддържане на добра хигиена. Къпането с хладка вода и използването на нежни почистващи средства подобрява състоянието на кожата.
• Слънцезащита – помага да се предотврати влошаването на атопичния дерматит. Използването на слънцезащитен крем, носенето на защитно облекло и избягването на обедното слънце защитава кожата.
• Управление на стреса/ Психологическа подкрепа. Стресът може да влоши симптомите на атопичен дерматит. Ето защо консултации с психолог и практикуването на техники за намаляване на стреса като медитация, йога или упражнения за дълбоко дишане помагат да се предотвратят обостряния на състоянието.

Като цяло, прилагането на тези защитни фактори в ежедневието помага да се предотврати или намали тежестта на симптомите на атопичния дерматит.

Как се диагностицира атопичния дерматит?

Лекарят поставя диагнозата чрез анамнеза, преглед и изследване на кожата, кожни тестове (с цел изключване на други кожни заболявания), както и чрез установяване на други заболявания, които в много случаи съпътстват атопичния дерматит. Лекарят търси характерните симптоми и задава въпроси относно семейната история и начина на живот на пациента.

Клинични критерии

1. Визуален преглед. Лекарят оглежда кожата за типичните признаци на атопичен дерматит, каточервени петна, сухота, лющене и сърбеж.

2. Локализация на обривите. Обривите при атопичен дерматит се появяват на специфични места като лицето, шията, ръцете, краката и гънките на лактите и коленете.

3. Характеристика на обривите. Обикновено обривите са сърбящи и могат да се променят по вид и тежест с времето.

В България диагнозата атопичен дерматит се поставя най-често от дерматолози, а в определени случаи от педиатри, алерголози и от общопрактикуващи лекари.

Един от методите за оценка на тежестта на атопичния дерматит се основава на оценка на степента и тежестта на сърбежа, на лезиите на екземата и на сухотата на кожата. Съществуват няколко инструмента (вкл. различни скали, въпросници) за измерване тежестта на заболяването. Най-често срещаните са индексът на площта и тежестта на екземата (Eczema Area and Severity Index, EASI) и индексът на глобалната оценка на изследователя (Investigator Global Assessment, IGA).

Заключение

След като кожният лекарят събере цялата необходима информация, той поставя диагноза и предлага подходящо лечение. Важно е да следвате препоръките на дерматолога и да спазвате указанията за грижа на кожата, за да се контролират симптомите ви и да се подобри качеството на живот.

Източници:

1. https://emedicine.medscape.com/article/1049085-overview
2. https://www.uofmhealth.org/health-library/hw216104#hw216107
3. https://www.efanet.org/images/2018/EN_-_Itching_for_life_Quality_of_Life_and_costs_for_people_with_severe_atopic_eczema_in_Europe_.pdf