Проблем е, че децата инхалират химикали, за да постигнат удовлетворение
Никотиновото пътешествие към небитието стартира обикновено след 15-годишна възраст
Д-р Александър Симидчиев завършва медицина в МУ-София през 1988 г. със златен медал. Специализира белодробни болести в Германия и Франция. Автор е на първия в страната онлайн курс по дигитална медицина. Има активна позиция по темата за опазване на околната среда, като председател на сдружение „Въздух за здраве“ и като член на неформалната мултиекспертна група за климатични промени.
Избиран е за народен представител в седем парламента. Зам.-председател е на Комисията по здравеопазване към 51-вото Народно събрание.
Разговаряме с д-р Симидчиев по повод поредица от инциденти с деца, пострадали след пушене на вейпове с химични субстанции, едно от децата пада от седмия етаж и загива, след като непосредствено преди това е пушило вейп с психоактивно вещество.
Д-р Симидчиев, пушенето на традиционните цигари по-вредно ли е от пушенето на устройства като вейповете?
Няма по-безвредно или по-здравословно. Всичко, което е различно от въздуха и се вдишва, реално нанася щети. Тези щети може да настъпят бързо и веднага да се видят, но може да бъдат отложени и във времето. Това се установи при цигарите. За разлика от новите устройства за пушене, които са на пазара от 2019 г., цигарите са на пазара от 250 години, но едва от 60 – 70 години започнахме активно да регистрираме техните неблагоприятни ефекти върху общественото здраве. Първо, защото цигари се пушеха масово, и второ, защото се изискваше време, за да се прояви вредата им.
В медицината сме предпазливи и разглеждаме всяко нещо, от което няма полза, като вредно. Така например, ако прилагаме лекарство, което не е показано за дадено заболяване, значи то е противопоказано. Ако няма полза от него, то има основно вреда. Същото важи за всички средства, с които инхалираме всякакви вещества в белия си дроб, било то с вкус на шоколад, ягоди, череши, или предизвикващи емоционални преживявания или усещане за удовлетворение. Всички средства, с които се въвежда никотин в нашето тяло, предизвикват допаминов отговор, който имитира усещането за успех. Когато спечелим състезание, се отделят същите химикали. Но с инхалирането ние по изкуствен начин си предизвикваме удовлетворение и с времето се нуждаем от все по-високи дози, за да предизвикаме положителна емоция. В този случай вредното е, че използваме химия, за да си получим емоцията, а не използваме реалния интересен и разнообразен живот, за да я получим.
Хора на каква възраст най-много употребяват вейпове и подобни устройства?
Имам данни от държави, които са погледнали на този проблем много по-задълбочено, защото са осъзнали колко вредно е това. Младежите след 15-годишна възраст започват да се еманципират от семейната среда и външната среда става по-важна за тях от семейната. Децата и подрастващите между 15 и 26 години започват да решават сами какво да правят и как, а социумът оказва по-голямо влияние на техните решения. И когато околната среда е настроена към това да се пробва някакъв вид химия, подрастващите се поддават на тези настроения. След 15 години е рисковата възраст. Данните от Австралия показват, че двама от трима в тази възрастова група започват да ползват никотин под формата на електронни цигари/вейпове, вместо класическите цигари. Стартът на никотиновото пътешествие към небитието е малко след 15-годишна възраст, основно с вейпове в два от три случая.
Как ще коментирате нещастните случаи с деца, инхалиращи нелегални вещества? И ще се реши ли проблемът със забраната на вейповете и електронните цигари?
Нещастните случаи са свързани с нелегални вещества, което показва дълбочината и сложността на този проблем. Затова в Здравната комисия към Народното събрание ще направим специална подкомисия на тази тема, за да чуем всички гледни точки и да приоритизираме решенията. Този проблем не може да се реши просто с една забрана. Ние сме част от общото икономическо пространство на Европейския съюз, а след влизането ни в Шенген вече нямаме граници и стоките пътуват безпрепятствено между държавите, без да са митнически контролирани. Ако забраним легалното производство, ще избуи нелегалното. Трябва много неща да се съобразят, за да сме сигурни, че ще се намали употребата бързо, категорично и безалтернативно и че ще ограничим възможността да се разрушава бъдещето на нашето младо поколение.
Като въвеждаме в белия дроб деривати на канабиса или екстракти на никотин, или самото растение тютюн, всички те вредят на мозъка, на социалното интегриране и на здравето на младите хора. При традиционните цигари, за да се реализира вредата, са необходими 20 – 30 години. Понеже настъпва изразена зависимост към тези вещества, съвсем малък процент от хората успяват да се откажат от пушенето. Останалите продължават със своето пътешествие към небитието и стават зависими от инхалирането на вреда в белия си дроб, а оттам – във всички органи и системи на човешкото тяло.
Ако искаме да решим този проблем, трябва да действаме систематично, настоятелно и дългосрочно. Не може да стане с еднократна забрана, тъй като видяхме, че забраната не сработи за спиране употребата на райски газ. Забранихме напълно продажбата му на физически лица, но това не повлия особено на търговията с райски газ. Тя продължава заради липсата на контрол и заради безхаберието на много хора, които разглеждат държавата като досадна пречка, която трябва да заобиколят.
Ние трябва да обединим обществото ни – от върха на властовата пирамида, тоест от законодателната власт, през изпълнителната власт, местната власт, училищната власт чак до семействата. При това трябва да работим координирано и хармонично, за да можем да решим този проблем. Това не е бърз и лесен процес, което не означава, че не трябва да се мобилизираме и да предприемем бързи действия, за да не загиват повече деца. Така че имаме нужда и от бързи мерки, и от ясна посока, която да следваме поне десетина години напред, за да решим кардинално този проблем. За тази цел имаме нужда от експертизата на много хора – които се занимават с тютюневата индустрия; с контрола на престъпността; на нелегалните канали и на митниците. Нужни са ни и хора, запознати с европейското правоприлагане; национални експерти по правни въпроси, както и хора, увредени от този проблем – семейства и деца, минали по този път и убедени колко вредни и неприятни са крайните ефекти.
Всички мерки, които предприемаме, трябва да са част от обща дългосрочна стратегия, която да натисне индустрията, целяща да зариби и да увреди нашите деца.
Вие като пулмолог с какво може да мотивирате едно дете изобщо да не започне да ползва електронни цигари или вейпове?
Лекарите не можем ефективно да мотивираме младежите, които са преобладаващо здрави и не разчитат на мнението на лекаря. Ще дам пример с основното послание на една английска програма срещу тютюнопушенето: „Да се целуваш с пушач е все едно да ближеш пепелник“. В това послание няма нищо медицинско, но е силно емоционално и засяга директно областта на разцъфващото интимно общуване у младежите.
Затова не мисля, че медицинските основания ще подействат в тази възрастова група. Медицинските основания обаче трябва да направляват политиката на държавата. Трябва да намерим най-въздействащите послания, за да може нашите деца да не опитват да си доставят удоволствие с химия, а да си доставят удоволствие с общуване, с игри, с постижения в спорта, в изкуствата… Трябва да ги ангажираме да намират удоволствие в нещата, които ги развиват като личности и от които се развива обществото ни като цяло.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
