Адв. д-р Мария Петрова:
- Лекар, адвокат, сертифициран медиатор
- Основател на първата специализирана кантора по здравно, фармацевтично и медицинско право
- Богат опит в дела за защита правата на пациентите, “лекарски грешки”, лечение в чужбина и достъп до лечение, оспорване на експертизи ТЕЛК/НЕЛК
Всеки здравноосигурен гражданин има личен лекар, дори да не си го е избирал сам, тоест да не е подавал лично заявление за това. Някои хора живеят със заблуждението, че нямат личен лекар. Но реално имат. Просто той им е опреден служебно от съответната Регионална здравноосигурителна каса.
Кога и как може да сменим личния си лекар?
Обичайната практика е да сменим личния си лекар в два периода на една календарна година – от 1 до 30 юни и от 1 до 31 декември. Тогава всеки от нас може да попълни регистрационна форма за избор на личен лекар на сайта на НЗОК в секцията „Граждани“ и нашият избор ще се регистрира от системата. След това вече може да ползваме услугите на лекаря, когото сме избрали.
Съществуват няколко изключения, при които може да се направи „извънредна“ смяна на личен лекар, извън регламентираните два периода – от 1 до 30 юни и от 1 до 31 декември. Националната здравноосигурителна каса дава възможност да сменим личния си лекар извънредно, изтъквайки конкретни причини. Например, ако не живеем на адреса си за повече от един месец, тъй като сме на гости на наши близки, или сме избрали да се лекуваме в по-голям град, това също може да е предпоставка за „извънредна“ смяна на личния лекар.
Как обаче да избираме, ако не знаем кои са личните лекари, имат ли допълнителна квалификация (например специалност педиатрия, кардиология, вътрешни болести) и къде се намират техните практики?
За да разберем повече, може да ползваме регистрите, публикувани на сайтовете на районните здравни инспекции (РЗИ) и на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
Обикновено хората се ръководят при избора си от локацията – да им е най-близо до дома. Но това не е най-добрият критерий. Личният лекар трябва да бъде избиран преди всичко според възможностите му да поеме грижа за още пациенти. Защото колкото по-търсен е един лекар, толкова е по-претоварен с бумащина и толкова по-малко време му остава да обръща внимание на своите пациенти.
Много трудно е също да се открие личен лекар, който да записва деца. Причината е в дефицита на педиатри, които да работят като общопрактикуващи лекари. Втората причина е финансовата – защото НЗОК не заплаща направленията за деца. Това е част от държавната политика за безплатно детско здравеопазване.
Трябва да имаме предвид, че колкото личните лекари имат задължение да се грижат за нашето здраве, толкова и ние, пациентите, имаме задължение да си следим профилактичните прегледи, да бъдем коректни в предаването на здравна информация. Така например, когато сме били в болница, трябва да получим две копия от епикризи. При това не след една седмица или три дни, а веднага след изписването ни. Логиката на това е, че епикризата отразява състоянието ни, както и лечението, което ни е проведено. Ако имаме нужда от последващата медицинска консултация, можем да предоставим епикризата като информация за нашето здравословно състояние, както и информация за лечението, на което сме били подложени. Наше задължение е единият екземпляр от епикризата да занесем на личния си лекар, който ще я съхранява в нашето здравно досие.
Може ли болничен или направление по телефона?
Голям проблем на личните лекари създаде псевдо-електронното здравеопазване в България. Част от пациентите останаха с впечатление, че могат да вдигнат телефона или да изпратят съобщение с искане личният лекар да им издаде електронна рецепта, направление или болничен. Само че не си дават сметка, че тези документи се издават на базата на преглед и че е незаконно лекарят да пише рецепта, без да е прегледал пациента. Затова не можем да се сърдим на личните лекари, че ни отказват. Личните лекари не са длъжни също да се превръщат в спешен педиатър или в отдушник на притеснените родители или роднини.
За какво са „длъжни“ личните лекари?
Много хора смятат, че общопрактикуващите лекари са им длъжни за всичко. Факт е, че Националният рамков договор пази повече пациента и изисква от лекаря грижа 24 часа, седем дни в седмицата. Това, разбира се, е невъзможно. Затова личните лекари сключват договори с други лечебни заведения да обслужват пациентите им в почивните дни или през нощта. Всеки от нас трябва да се запознае с правилата, по които нашият личен лекар извършва домашни амбулаторни прегледи. Никой няма право да заставя или да задължава личния си лекар да дойде в конкретен ден и час да го прегледа. Тук водещо не е просто нашето желание като пациенти, но и възможността на лекаря, който трябва да се съобрази с нуждите ни и графика си. Всичко това е въпрос на договорка между страните, а не пациентът да изисква: „Докторе, искам да дойдете в сряда в три часа.“
Може ли общопрактикуващ лекар да откаже пациент?
Един от най-големите проблеми на общопрактикуващите лекари е, че не могат да се откажат от пациенти, които не спазват правилата, не се грижат за здравето си, а имат постоянни едностранни претенции, че даже ангажират контролните органи с ненужни проверки. Ще дам пример с конкретен казус – пациент пуска жалби и сигнали срещу личния си лекар до всякакви институции, вследствие на което лекарят бива подложен на проверки, губено му е времето да пише обяснения. Не са констатирани нарушения, но месец или два по-късно пациентът, който е „тормозил“ лекаря с неоснователни жалби, отново се явява в кабинета за преглед и иска направление, сякаш нищо не се е случило.
В новия Национален рамков договор ще се опитваме да прокараме промяна, която дава право на личния лекар в подобни случаи да се откаже от пациент. На този етап единственият начин личният лекар да се откаже от пациент е, като докаже, че връзката на доверие с пациента е разрушена.
Важно е да знаем, че не можем да злоупотребяваме с търпението на своите общопрактикуващи лекари и да им губим времето. Лечението е двустранен процес – изисква взаимно уважение и ценене на времето и ресурсите.
