Адв. Калина Михайлова:
- Oсновател на адвокатско дружество Михайлова
- Квалифициран медиатор
- Експертни услуги в областта на фармацевтичното и медицинското право
- Притежава богат опит в дела за увреда от диагностични пропуски или проведено лечение
В последните седмици общественото внимание бе насочено към случаи на влошено здраве на почти дузина жени след естетични процедури, провеждани от лице без квалификация. Това поставя въпрос от изключително значение – как пациентът да си избере медицински специалист. Характерът на заболяването, степента на увреждането, териториалната отдалеченост и други фактори влияят на кого пациентът да гласува доверие.
Следва да сме по-критични към съдържанието в социалните мрежи (Facebook, Instagram, TikTok и др.), въпреки силното им влияние в ежедневието ни. Спонсорираните реклами също повлияват избора ни. В сферата на здравеопазването обаче това е свързано с голям риск. Изборът на лекар, независимо от неговата специалност, не следва да е воден от брой последователи, лъскави видеа или популярни лица. Все по-често медицински специалисти или лечебни заведения представят в социалните мрежи широка кръг от популярни лица за техни пациенти. Зад тези закачливи видеа и пленяващо луксозни сторита обаче стои прагматичен двустранен договор. Инфлуенсърът извършва услуга – публикуване на пост, видео, стори, срещу заплащане.
Само че Законът за здравето ясно постановявя, че медицинските специалисти, както и лечебните заведения, не могат да използват за своята дейност търговска реклама (чл. 190, ал. 2 от Закона за здравето). Предвидена е и санкция от 500 до 2000 лв. Същевременно има оскъдна административно наказателна практика на Медицинския надзор и РЗИ. Здравните органи не упражняват контрол върху съдържанието в социалните мрежи.
Съгласно Кодекса за професионална етика на лекарите в България, лекарите трябва да следят стриктно използваните начини за информиране на пациентите и населението и да не допускат името, квалификацията и уменията им да се използват с рекламна цел (чл. 14). Въпреки изричната забрана, рекламата е навсякъде около нас – билбордове, списания, радиореклами и социални мрежи. Пациентът трябва да подходи с критичност преди да гласува доверие на някой специалист.
Кой може да упражнява медицинска професия
Съгласно действащото законодателство, медицинска професия се упражнява от лица, които притежават диплома по професионално направление „Медицина“ или „Дентална медицина“ и съответна специалност. Всички лекари, които упражняват професията си, членуват в Български лекарски съюз (БЛС) или в Български зъболекарски съюз (БЗС).
Когато лекарят е специализант, той е в процес по придобиване на специалност в сферата на здравеопазването. Той може да упражнява дейност като лекар специализант само в лечебното заведение, което притежава акредитация за обучаване на специализанти и е база за неговото обучение. Само там той носи отговорност за извършваната от него дейност в съответствие с действащите медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Извън базата за обучение няма право да упражнява съответната медицинска дейност.
Ако лекарят специализира Кардиология в болнично лечебно заведение, но провежда прегледи в медицински център например, пациенти се оплакват, че прегледът им е извършен от един лекар, а предоставения им документ съдържа име и подпис на друго лице. Това често се случва, защото прегледи се извършват от лекари без придобита специалност, извън обучаващото ги лечебно заведение.
Има възможност и чужденци да упражняват медицинска професия в България, но при строго определен ред и критерии. В случай че чуждестранният лекар е гражданин на ЕС или на Европейското икономическо пространство и Швейцария, то може да му се признае професионалната квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. В случай че лицето е гражданин на трета страна, има други изисквания, ясно очертани в Закона за здравето. След военния конфликт у нас дойдоха много лекари от Украйна, както и от Русия. Спрямо тях изискванията на закона са същите.
Във всички случаи обаче след признаване на образованието по предвидения ред, лицето трябва да стане член в Българския лекарски съюз или Българския зъболекарски съюз. А дали лекарят е вписан в регистъра на БЛС или БЗС, може да разберете чрез справка в публичните регистри на съсловните организации.
Кой има право да прилага неконвенционално лечение
Все повече хора се обръщат към неконвенционални методи на повлияване на здравето. В България неконвенционалните методи за въздействие върху здравето са изчерпателно изброени: хомеопатия, акупунктура и акупресура, използване на нелекарствени продукти от органичен произход или минерален произход (хранителни добавки), използване на нетрадиционни физикални методи; ирисови, пулсови и аурикуларни методи на изследване; диетика и лечебно гладуване. (Закон за здравето, Глава шеста; Наредба № 7 от 1 март 2005 г. за изискванията към дейността на лицата, които упражняват неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве)
Достъпна и широко разпространена практика е да се предоставят съвети за хранене, диетични режими, предписания за хранителни добавки от хора, които се представят за лайфкоуч, консултант по хранене, нутриционист. До този момент у нас подобни професии не са признати за годни да предоставят здравни съвети.
Изискванията към лицата, които имат право да практикуват неконвенционални методи, са магистърска степен по Медицина, Дентална медицина или Фармация; или да бъдат специалист или бакалавър по Здравни грижи; да са със завършено средно образование и свидетелство за успешно проведено обучение не по-малко от 4 семестъра във висше медицинско училище. Право да практикуват хомеопатия имат само лекари, завършили Медицина или Дентална медицина. Освен това практикуващите неконвенционални методи следва да са регистрирани в РЗИ и да притежават удостоверение. На практика обаче голяма част от лицата, предоставящи подобни услуги, не отговарят на законовите изисквания. Контролен орган за извършваната от тях дейност е РЗИ. Ефективен контрол обаче не се прави.
Често съвети за повлияване на здравето се предоставят чрез онлайн платформи от лица, които не са регистрирани по реда на Закона за здравето и приложимата наредба. Ето защо пациентите следва да подхождат много предпазливо към избора на лице, на чиито здравни съвети да се доверят.
Нужно ли е да се събират лични данни
Ползването на медицинска услуга е свързано със събиране, обработка и съхранение на лични данни на пациентите. „Лични данни“ означава всяка информация, по която физическо лице може да се идентифицира – име, идентификационен номер, лична карта, биометрични данни (пръстови отпечатъци, глас и др.) „Данни за здравословното състояние“ са лични данни, свързани с физическото или психическото здраве, включително за предоставените здравни услуги, както и информацията в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. Лечебните заведения обаче спазват редица изисквания за защита и обработка на лични данни. Предоставянето на лични данни е задължителна предпоставка за оказването на медицинската услуга и не предвижда изрично писмено съгласие от пациента. Отказът от предоставяне на лични данни осуетява възможността да се окаже медицинската услуга.
Извън предоставянето на медицинската услуга, лечебното заведение може да обработва лични данни и за други цели, за което е необходимо предварително изричното писмено съгласие на пациента. Това включва, но не само, снимки/видео заснемане на пациента за рекламни цели, за обучителни цели, видеозаснемане на територията на лечебното заведение за охранителни цели, изпращане на рекламни съобщения и други маркетинг способи.
Всеки пациент като субект на лични данни има право да получи информация от лечебното заведение какви лични ще бъдат събирани, целите, за които се обработват данните, мерките и гаранциите за защитата на обработваните данни, за какъв срок ще бъдат съхранявани, правата и начина, по който може да си упражни правата. Тази информация може да се намери в „Политика за защита на личните данни“ на сайта на съответното лечебно заведение.
Полезни връзки:
Регистър на всички лекари – https://blsbg.eu/bg/medics/search
Регистър на всички дентални лекари – https://bzs.bg/register/
Регистър на лечебни заведения – електронен, не изисква специализиран достъп в сайта на Националната здравноинформационна система – https://opendata.his.bg/lzibph/
Автор: адв.Калина Михайлова
