Д-р Тасков, кои са причините за намаляване на зрението с възрастта?
България е на едно от челните места по застаряване на населението не само в Европа, но и в световен мащаб. Хората над 65 години са повече от 20%. Най-честите заболяванията, които могат да доведат до намаляване на зрението и започват да се развиват над 50 – 55 г., са катаракта, глаукома, макулна дегенерация, свързана с възрастта, и диабетна ретинопатия. Някои от тези заболявания са напълно лечими като катарактата. А за постигане на най-добри резултати при други, като макулната дегенерация, свързана с възрастта, се изисква навременно лечение, с точен план за поставяне на медикамент, на определени интервали от време.
Какви са рисковите фактори и симптомите при макулна дегенерация, свързана с възрастта?
Това е едно от социално значимите заболявания, при които основен рисков фактор е възрастта (над 50 г.). Другите рискови фактори са европейската раса, фамилна обремененост с някои генетични варианти, тютюнопушене, проникване на ултравиолетови лъчи до макулата, артериална хипертония, висок холестерол, наднормено тегло. Заболяването засяга централното зрение, но много рядко води до пълна слепота, защото периферното зрение остава незасегнато. Основните симптоми са замъглено или затъмнено централно зрение, разкривяване на линии, намаляване на наситеността на цветовете. Макулната дегенерация, свързана с възрастта, е две форми – суха и влажна. Сухата е по-честа (около 80%) и се свързва с абнормно натрупване на продукти от обмяната на веществата, наречени друзи, и постепеннa атрофия на някои от слоевете на ретината. Всичко това води до намалена зрителна острота. Заболяването не е лечимо, но намаляването на рисковите фактори и балансираното хранене с прием на антиоксиданти, вит. А, C и Е, цинк, мед, лутеин и зеаксантин, омега 3 и 6 мастни киселини, води до забавяне на прогресията му.
Влажната форма е по-рядка, но по-сериозна. Представлява прорастване на абнормни съдове под ретината, което води до отделяне на кръвни елементи или плазма. Понякога може сериозно да се наруши целостта на съдовата стена и да доведе до излив и оток на ретината. Тогава намалението на зрението настъпва много по-бързо, отколкото при сухата форма. Често пациентите разбират за заболяването, когато зрението е силно намалено. Затова се препоръчват редовни прегледи след 50 г. – веднъж годишно.
Как се поставя диагнозата?
Съвременната апаратура ни дава възможност за по-ранно диагностициране и оценка на лечението на болните. Все по-широко се използва неинвазивното изследване ОСТ, или оптична кохерентна томография, с която получаваме информация за локализацията на абнормните съдове, точните параметри на отока и ефективно ли е лечението, т.е. спада ли отокът и с какви темпове. Друго важно диагностично изследване е флуоресцеиновата ангиография, позната като цветна снимка на ретината, при която се инжектира контрастно вещество във вена на ръката и при снимка със специална камера се онагледяват нормалните кръвоносни съдове, както и абнормните.
Как се лекува влажната форма на макулна дегенерация?
Голям прогрес в лечението на влажната форма на макулна дегенерация настъпи с навлизането и използването на Anti-VEGF терапията. Представлява медикамент, който се поставя в окото, блокира сигналите за прорастване на абнормни съдове и води до обратно развитие на вече съществуващите. При спазване на лечебните схеми с поставянето на медикамента на определени интервали, това лечение води до подобряване на анатомичните и функционални резултати при много пациенти.
Достъпна ли е тази терапия за българските пациенти?
От 1 април 2020 г. лечението на здравноосигурените пациенти с такъв медикамент се реимбурсира 100%. Преди това пациентите доплащаха около 350 лева само на един флакон. Освен за лечение на влажна форма на макулна дегенерация, свързана с възрастта, Anti–VEGF-терапията се използва и се реимбурсира също и за лечение на диабетен макулен едем. Диабетът, ако няма добър контрол на кръвната захар и при давност на заболяването над 10 години, може да доведе до диабетна ретинопатия. В крайните нелекувани стадии може да се стигне до вътрешен кръвоизлив в окото – хемофталм. Съществува и опасност от отлепване на ретината.
С каква периодичност трябва да се правят профилактични прегледи при очен лекар, за да се открива заболяването навреме?
Като препоръка бих посъветвал хората след 45 г. да правят веднъж годишно преглед, при който лекуващият офталмолог да извършва скрининг за най-честите заболявания свързани с възрастта – катаракта, макулна дегенерация, свързана с възрастта, глаукома, диабетна ретинопатия. При нужда е необходимо да се направят специализирани изследвания за потвърждаване или отхвърляне на заболяването. Не забравяйте, че навременното лечение е най-важният фактор за добри резултати. Прекомерното изчакване и неглижирането на тези заболявания може да доведе до трайно намалено зрение или слепота!
Източник: в-к Трета възраст, брой 28, 15-21.07.2020 г.- д-р Тасков
