Аутизъм
Някои родители на деца с аутизъм се тревожат, че причината за заболяването на техните деца се крие във ваксините. Притесненията им са в три аспекта: 1) комбинираната ваксина морбили-паротит-рубеола (МПР); 2) тиомерзалът – живак-съдържащ консервант, съдържащ се преди в състава на няколко ваксини и 3) схващането, че бебетата приемат твърде много ваксини за твърде кратък период от време.
Въпрос: Кои са симптомите на аутизма?
Отговор: Симптоми, които обикновено се появяват през първите няколко години от живота и включват поведенчески промени, затруднени умения и социална комуникация.
Често децата с аутизъм имат затруднения в общуването с родителите си, роднините си и останалите хора; трудно приемат промените и предпочитат рутината; извършват повтарящи се действия, като размахване на ръцете и полюляване; страдат от повишена чувствителност към шум и звуци. Уврежданията при аутизъм варират, в зависимост от вида и тежестта на симптомите, което означава, че две деца с аутизъм ще бъдат поразени по различен начин от заболяването (Bauman, 1999).
Въпрос: Коя е причината за аутизма?
Отговор: Специфичната причина за аутизма при децата не е открита. Но едно нещо е сигурно: нарушенията при аутизма са генетично обусловени. Това е научно установено чрез изследвания сред близнаци. Според проучванията, когато при единия еднояйчен близнак се открие аутизъм, вероятността болестта да се прояви и при втория близнак е над 90%. Но когато единият двуяйчен близнак е с аутизъм, вероятността вторият близнак да развие болестта е по-ниска от 10%. Заради факта, че еднояйчните близнаци имат еднакви гени, а двуяйчните – не, тези проучвания доказват генетичната предиспозиция при аутизма. Съвсем наскоро учените успешно откриха някои от специфичните гени, отговорни за аутизма.
Някои родители допускат, че факторите на околната среда – дефинирани като нещо, различно от генетичните фактори – могат да причинят аутизъм. Това е възможно.
Пример в тази насока е откритието на учените, че талидомидът (седатив) може да предизвика аутизъм у новороденото, ако е използван от майката по време на ранната й бременност.
Също така, ако бременната жена се зарази с рубеолния вирус отново по време на ранната си бременност, е много вероятно бебето да има аутизъм (Bailey, et al, 1995).
Въпрос: Може ли ваксината МПР да причини аутизъм?
Отговор: Не. През 1998, британският учен Andrew Wakefield развива теорията, че ваксината МПР може да предизвика аутизъм. В своя статия за медицинското списание The Lancet той описва осем случая на аутизъм и интенстинални проблеми, възникнали при деца, имунизирани наскоро с ваксината МПР.
Провеждат се серия от проучвания, в които учените целят да установят дали теорията на Wakefield е вярна: в тези проучвания стотици хиляди деца, получили ваксина МПР са сравнени със стотици хиляди деца, които никога не са били имунизирани с тази ваксина. Установено е, че рискът от аутизъм е един и същи и при двете групи проучвани деца. Така се доказва, че ваксината МПР не е причина за аутизма. Нещо повече – установява се също, че интенстиналните смущения не са по-чести при децата с аутизъм в сравнение с другите деца (Deer, 2011; IOM, 2011).
Въпрос: Причинява ли тиомерзалът аутизъм?
Отговор: Не. Много проучвания са показали, че томерзалът не предизвиква аутизъм.
Тиомерзалът е живак-съдържащ консервант, който се използва в състава на някои ваксини.
През 1999 г. професионални групи изискват отстраняването на тиомерзала от ваксините, като профилактична мярка. За съжаление, прибързаното отстраняване на тиомерзала от някои многодозови ваксини срещу грип плаши част от родителите. Лекарите също са объркани от препоръката. От момента на премахването на тиомерзала от състава на ваксините започват проучвания, за да се установи причинява ли тиомерзалът аутизъм. Стотици хиляди деца, имунизирани с тиомерзал-съдържащи ваксини са сравнени със стотици хиляди деца, имунизирани със същите ваксини, но без тиомерзал в състава си. Резултатите са ясни: рискът от аутизъм е еднакъв и при двете групи проучвани деца (Gerber and Offit, 2009; Andrews, et al, 2004; Heron and Golding, 2004; Madsen, et al, 2003).
Източник: Д-р Христиана Бацелова- блог
Специални благодарности на д-р Кремена Пармакова, началник на отдел „Надзор на заразните болести“ в МЗ