Радка Аргирова завършва ВМИ-София през 1969 г. През 1973 г. придобива научна степен „Кандидат на медицинските науки“ в Института по вирусология „Ивановски” в Москва след защита на дисертация в областта на животинските ретровируси. През 1987 г. е избрана за доцент по вирусология към Института по обща и сравнителна патология на БАН. От 1994 г. е доктор на медицинските науки, а от 1997 г. – професор по вирусология.
Проф. Аргирова има дългогодишен научен и практически стаж като вирусолог в областта на HIV, ретровирусите и онкогенните вируси. Международен експерт по въпросите на СПИН в проведени мисии в Република Конго и Филипините. От 1987 г. до 2012 г. проф. Аргирова е завеждащ последователно Централна лаборатория по СПИН, Лаборатория по ретровируси и Лаборатория по херпесни и онкогенни вируси в Националния център по заразни и паразитни болести. Била е заместник-министър на здравеопазването, както и главен държавен санитарен инспектор в периода 1995–1997 г. Понастоящем работи като вирусолог в Клинична лаборатория на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Притежава специализации в Германия и САЩ. Под нейно ръководство са защитени 7 дисертации и 13 дипломни работи по вирусология. Автор е на над 100 научни статии.
От 2001 г. до момента е председател на Българското дружество по медицинска вирусология. Член е на Международното дружество за СПИН (International AIDS Society), на Европейската клинична асоциация по СПИН (European AIDS Clinical Society) и редица други.
От началото на пандемията проф. Аргирова е включена в състава на Медицинския експертен съвет по COVID-19 към Министерския съвет на РБългария.
Проф. Аргирова, ефективни ли бяха мерките, които бяха предприети за ограничаване на пандемията от COVID-19 по време на отделните вълни?
За съжаление, не винаги мерките бяха навременни, а следователно – и ефективни. До края на четвъртата вълна (2021 г.) не бяха поставяни ясно цели на предприетите мерки, защото някак се копираше от другите страни, не се отчитаха резултатите от тези мерки, не беше взимано предвид, че у нас събитията се движеха с поне 2-месечно закъснение. До началото на 2022 г. нямаше ясен план с определени количествени критерии, за да има предвидимост и предварителна подготовка. Всичко това всяваше хаос, несигурност и неизвестност сред обществеността. Години наред кризата не беше ръководена от специалисти и експерти, а от политици и винаги ръководството й бе съобразявано с техните интереси. Във всички страни, вкл. и у нас, където на първо място бяха зачитани политическия натиск и интерес, а не професионализмът, ситуацията бе сходна с тази в България.
Навременна и достоверна ли беше диагностиката на заболяването по време на пандемичната криза? Каква част от българите към момента реално са боледували от COVID?
Диагностиката, с малки изключения като тук имам предвид началната дейност на новосформираните лаборатории, беше достоверна, но не и навременна. Последното все пак зависи от това кога болният се явява на преглед и за взимане на проба. Все още не можем да се избавим от лошия си навик да чакаме до последната възможност без да ходим на лекар. Не е известно точно каква част от българите към момента реално са боледували от COVID, защото към днешна дата знаем броя на заболелите, оздравелите и починалите, но не знаем броя на лицата, прекарали асимптомно инфекцията. Затова, според мен, броят на прекаралите инфекцията в различни форми в България най-вероятно е около 2,5 милиона души.
Каква е вашата оценка за справянето на страната ни с извънредната обстановка в сравнение с другите европейски страни?
Оценката ми е най-слабата възможна – мерките просто не се спазваха.
Смятате ли за уместно премахването на всички задължителни противоепидемични мерки у нас?
Точно в този момент – да, уместно е. Все пак, на закрито, в публичния транспорт, в медицинските заведения е препоръчително да се носят маски, защото все още се откриват нови болни.
Каква е заболеваемостта в момента и как стои въпросът с диагностицирането в условията на липсата на мерки?
В момента заболеваемостта е много ниска. Диагностицирането продължава, но е доста ограничено, защото редица лаборатории не работят.
Кой е златният стандарт за диагностициране на COVID?
Най-добрата диагностика на COVID е PCR тестът.
Грешка ли е отпадането на безплатен PCR тест, назначаван от общопрактикуващите лекари?
Да, грешка е. Колкото по-малко тестове се правят, толкова по-малко положителни проби се откриват. На практика, не сме сигурни дали съобщаваните бройки отразяват действителната ситуация или я омекотяват. А това означава, че не знаем точния ход на пандемията в момента.
Какво е вашето мнение относно поставянето на бустерни дози на хора без придружаващи заболявания?
Препоръчвам и на лицата без придружаващи заболявания да се поставят бустерни дози, защото всеки следващ вирусен вариант все повече „заобикаля“ имунната система и образуваните от нея антитела към предшестващите варианти.
Да очакваме ли нова пандемична вълна и готови ли сме за нея?
Да, през есента! Вече опознахме динамиката на еволюцията на пандемичните вълни, поради което можем да очакваме следващата такава не въобще, а в определено време. В България трябва да сме особено внимателни, защото „нашата“ вълна ще дойде около 2 месеца след западноевропейската, а може и новият вирусен вариант да се прояви като по-инфекциозен, поради наличието на възприемчиво неимунизирано население. Тези данни са известни в МЗ и вече тече подготовка за нова вълна. Надявам се да не бъдем изненадани от нея.
Изоточник: Zdrave.net
