Над 26 000 души по света губят живота си от рак всеки ден, а 20,6 милиона души умират годишно. Ако не се вземат необходимите мерки, през 2050 г. от рак ще умират 35 милиона, което е два пъти повече. За тревожната тенденция предупреждава СЗО в новия си Глобален доклад за рака през 2026 г., изготвен заедно с Международната агенция за изследване на рака (IARC).
В днешно време ракът е втората водеща причина за смърт в света след сърдечно-съдовите заболявания. Само през 2024 г. са регистрирани близо 10 милиона смъртни случая. Според доклада на СЗО петгодишната преживяемост при рак на гърдата е 87%, но в държавите с високи доходи, докато е само 42% в държавите с ниски доходи. Причината е в достъпа до навременна диагностика и лечение.
Ракът на белия дроб остава водещата причина за смърт от онкологично заболяване в световен мащаб. При мъжете най-често срещани са ракът на белия дроб, на простатата и колоректалният карцином, а при жените – ракът на гърдата, на белия дроб и колоректалният карцином.
Възможната профилактика
Четири от всеки десет случая на рак са свързани с рискови фактори, които могат да бъдат контролирани. Сред тях са:
- инфекции с HPV (човешки папиломен вирус), хепатит B и C, и хеликобактер пилори (контролът става чрез ваксини);
- употребата на алкохол и тютюн;
- наднормено тегло и затлъстяване;
- недостатъчна физическа активност.
Употребата на тютюн е спаднала с 27% от 2010 г. досега, което е довело до намаляване на случаите и смъртността от рак на белия дроб в някои региони. „Профилактиката на рака трябва да стане политически приоритет. Защото борбата със затлъстяването, обездвижването, нездравословното хранене и замърсяването на въздуха все повече оформят профила на заболяването“, заявява д-р Елизабет Вайдерпас – директор на Международната агенция за изследване на рака (IARC).
Напредък и пропуски
Докладът на СЗО отчита, че 82% от държавите имат национални планове за контрол на рака, спрямо 50% през 2010 г. В държавите с високи доходи ранната диагностика хваща повечето случаи на рак на гърдата, а 74% от жените са преминали скрининг за рак на шийката на матката. Броят на регистрираните клинични изпитвания расте с 7,3% годишно от 2005 до 2021 г., което е знак за ускорени иновации в онкологията.
Въпреки това достъпът до онкологични лекарства остава неравностоен: наличността на 20-те приоритетни онкологични медикамента варира между 9% и 54% в държавите с ниски и по-ниски средни доходи, спрямо 68–94% в богатите страни.
Първото по рода си проучване на СЗО сред хора, засегнати от рак, показва, че поне 45% от пациентите изпитват финансови затруднения, над половината съобщават за проблеми с менталното си здраве, а при почти всички болногледачи има значително натоварване – от неплатени грижи за техните близки до социална изолация.
Препоръките на СЗО
СЗО посочва три стратегически промени, благодарение на които да се постигне по-хуманен и ефективен модел на грижа:
- Интегриране на онкологичните грижи в универсалното здравно покритие и инвестиции в човешки капитал;
- По-добра защита – поставяне на хората в центъра на системите и укрепване на социалната закрила;
- Насочване на научните изследвания и иновациите към реалните обществени нужди и осигуряване на равен достъп до лечение.
Инвестициите в профилактика, ранна диагностика на рак, равен достъп до лечение и грижа, съобразена с нуждите на пациента, ще определят колко хора ще оцелеят през следващите десетилетия. Бъдещето на онкологичното лечение зависи от тези политически решения и те може да започнат още сега.
На хората се препоръчва да проявят лична отговорност, като провеждат редовни профилактични прегледи; информират се за рисковите фактори и правят нужните промени в начина си на живот, за да ги избегнат; консултират се с онколог при всеки симптом.
Източник: СЗО (who.int)
