Тя подобрява физическия капацитет на пациентите, но не се заплаща от НЗОК
Антонио Янкулски е завършил бакалавърска степен по кинезитерапия в Медицински университет – София и в момента се обучава за магистърска степен – специализира нервни болести. Преминал е също курс на обучение по кардиологична рехабилитация в болница „Сан Рафаеле“ в Милано, Италия. Основните му професионални интереси са в рехабилитацията на неврологични и на кардиологични заболявания. Практикува в Медицински център по сърдечно-съдови заболявания в София.
– Г-н Янкулски, какво е особеното на кардиологичната рехабилитация?
– Особеното е големият риск от усложнения за пациента, ако кардиорехабилитацията се провежда от недостатъчно квалифициран персонал. По време на рехабилитацията трябва да се извършва постоянен ЕКГ-мониторинг и да се използва апаратура, позволяваща прецизно дозиране на натоварването. След прекарани сърдечно-съдови инциденти или при каквито и да е хронични сърдечно-съдови заболявания всяка разлика от оптималното натоварване може да бъде критична.
– Колко време след лечението на сърдечно-съдов инцидент или след друга кардиологична интервенция трябва да се започне рехабилитация?
– Зависи от патологията. Например при навременно хваната хемодинамично значима коронарна стеноза, с последващо стентиране, рехабилитацията може да започне веднага след извършените интервенции, при оптимизирана медикаментозна терапия. От друга страна при пациенти с реализиран миокарден инфаркт, трябва да има период на изчакване, за да се даде възможност на миокарда да се възстанови до степен, позволяваща натоварване. В зависимост от тежестта на самия инфаркт периодът може да варира от 1-2 седмици до месец след инцидента.
– С каква апаратура и уреди се провежда кардиорехабилитацията?
– Използваме медицински клас велоергометър или пътека, при които може да се дозира натоварването във ватове или други единици. След като преценим здравословното състояние на пациента, прилагаме натоварването много по-прецизно, отколкото при използването на обикновен велоергометър във фитнеса.
Другата част от апаратурата е ЕКГ-мониторът, който позволява да наблюдаваме функцията на сърцето в реално време и при нужда да реагираме.
– Колко време трябва да се прави рехабилитация, за да се възстанови човек от инфаркт?
– За всяко кардиологично заболяване следваме различни протоколи за рехабилитация и конкретна дозировка на натоварванията. Специално за възстановяване от инфаркт стандартният протокол трае три месеца, като пациентите идват за физическо натоварване три пъти седмично.
Освен терапията в кабинета, ние упражняваме и контрол върху вредните навици – пушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и т.н. Това е също толкова важно, колкото и натоварванията, тъй като нездравословният начин на живот възпрепятства оптималното възстановяване.
– При кои кардиологични заболявания е необходима рехабилитация?
– При всички сърдечно-съдови патологии може и е препоръчително да се прави рехабилитация, но при едно условие – пациентите да са преминали лечение при кардиолог, който да стабилизира състоянието им, и да са изпълнени необходимите интервенции по спешност или в планов порядък, ако се налагат такива. На рехабилитация подлежат пациенти с клапни проблеми, миокарден инфаркт, вродени аномалии, след стентиране и др. Важното е кардиологичните пациенти да бъдат предварително стабилизирани. Изследванията доказват, че при всяка патология кардиологичната рехабилитация дава отлични резултати.
– Дайте примери как ваши пациенти са се възстановили след рехабилитация?
– Най-тежката патология, с която съм работил, е миокардният инфаркт. Той все пак варира по тежест при различните пациенти, но когато те започнат своевременно рехабилитация, показват завидни резултати още на втория месец. Функционалният им капацитет става дори по-добър от този преди инфаркта. Тоест функцията на сърцето и възможностите на тялото се подобряват значително над базовото ниво.
При пациенти след стентиране целта ни не е да възстановим миокарда (сърдечния мускул), тъй като не е реализиран такъв. Целта ни вече е да превентираме бъдещи сърдечно-съдови усложнения.
Ще дам един забележителен пример с моя 71-годишна пациентка, която дойде на профилактичен преглед, тъй като се готвеше да направи трекинг до базов лагер на Еверест. Направихме стрес-тест, за да оценим функционалния капацитет на дамата, и се проявиха притеснителни отклонения. Прегледът установи нарушения в сърдечния ритъм. Затова се наложи рехабилитация под наблюдение. През първия месец от рехабилитацията отклоненията се наблюдаваха доста често, докато през втория месец тя успя да ги преодолее. Разбира се, рехабилитацията бе съпътствана от медикаментозната терапия. В края на третия месец постигнахме целта – жената вече имаше достатъчно физически капацитет да направи изкачването до базовия лагер на най-високия връх на земята. Трябва да се знае, че можем да изчислим необходимото натоварване за конкретния маршрут и географска ширина, а след това да го дозираме на нашата апаратура.
В крайна сметка нашата пациентка отиде на този трекинг в Непал и се върна без усложнения. След това тя сподели, че на моменти й е било трудно в рамките на нормалното поради естественото на маршрута. Но е факт, че рехабилитацията изпълни предназначението си.
– Каква е разликата между системата на рехабилитация в Италия и в България?
– В Италия пациентите са наясно какво трябва да се прави след извършени кардиологични интервенции и самата система го изисква и осигурява. Там концепцията за рехабилитация е ясна и абсолютно всички пациенти, завършили лечение на острата фаза на заболяването си, се насочват за долекуване, за да може да се възстановят оптимално.
За съжаление, в нашите географски ширини концепцията за кардиологична рехабилитация е недооценена и неясна. В България проблемът е в липсата на колаборация между лекаря специалист, физиотерапевта и останалия медицински персонал. След проведеното болнично лечение пациентите обикновено не се насочват за продължаващо извънболнично долекуване. Това до голяма степен пречи на оптималното им възстановяване.
Голямата разлика е, че в Италия всички дейности по рехабилитацията са поети от здравни фондове, докато в България пациентът е обременен финансово за своето по-нататъшно лечение. Поради тази причина голяма част от пациентите не успяват да се възстановят напълно.
– Какъв съвет ще дадете на хората със сърдечно-съдови заболявания?
Не се страхувайте да се натоварвате физически. Движението е здраве. За да имаме здраво сърце, трябва да се движим.
Мара Калчева, Портал на пациента
