Д-р Благовест Стоименов завършва Медицински университет София през 2015 г., специалност Кардиология придобива през 2020 г., а през 2022 г. – докторска степен по кардиология.
От 2016 г. д-р Стоименов работи в Клиника по пропедевтика на вътрешните болести към УМБАЛ Александровска. Преподава в Медицински университет София. Развива и индивидуална практика, а също е част от екипа на ДКЦ Конвекс в София.
Разговаряме с д-р Стоименов за сърдечната недостатъчност и нейното съвременно лечение.
– Д-р Стоименов, какво заболяване е сърдечната недостатъчност?
– Сърдечната недостатъчност е синдром, свързан с множество други заболявания, които преди това са увредили сърцето. Така че сърдечната недостатъчност е генерализирана изява на тези предишни увреждания.
– Кои са заболяванията, които водят до сърдечна недостатъчност?
– Това са артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето, клапната сърдечна болест, аритмиите (най-честата от тях е предсърдното мъждене), миокардитите (които се получават вследствие на инфекции или по автоимунен механизъм). Затлъстяването и диабетът също допринасят за развитието на сърдечна недостатъчност. В някои случаи има генетична предразположеност – обикновено при дилатативните кардиомиопатии. Така че много пътища водят до сърдечна недостатъчност.
Тя има много типове и подтипове – с леко намалена помпена функция; с намалена помпена функция и със запазена помпена функция. Само сърдечната недостатъчност със запазена помпена функция има седем подтипа и за всеки от тях съществува различно лечение.
– Каква е честотата на заболяването?
– 6% до 10% от хората над 65 години в Европа страдат от сърдечна недостатъчност, като с възрастта честотата на заболяването се покачва. Близо всеки четвърти човек би развил сърдечна недостатъчност някога в живота си. Това е огромна кохорта от пациенти, които изискват медицински грижи.
– Има ли характерни симптоми?
– Ограничава се физическият капацитет. В началото настъпва лесна умора при по-големи от обичайното физически усилия, а с времето умората и задухът идват и при леко физическо натоварване.
- В тежките случаи има задух дори при покой. Всичко това се отнася най-вече за лявокамерната сърдечна недостатъчност. При дяснокамерната сърдечна недостатъчност липсва задух, но се наблюдават отоци по долните крайници и корема.
По-неспецифични симптоми са задух при навеждане и наддаване на тегло. Някои белези не са показателни за сърдечна недостатъчност, но служат като знаци, по които да контролираме развитието на това заболяване.
– Какво беше лечението на сърдечна недостатъчност преди 10 години и какво е то сега?
– Допреди десетина години сърдечната недостатъчност се лекуваше основно с диуретици – отводняващи препарати, които намаляваха задръжката на течности в организма. След това в клиничната практика навлязоха изключително много нови лекарства, които допринесоха не само за подобряване състоянието на пациентите, но и най-важното – за подобряване качеството и продължителността на живота им.
Вече разполагаме с препарати, които са специфични за лечение на сърдечна недостатъчност с редуцирана фракция, също и за лечение на заболяването със запазена фракция на изтласкване на кръвта от сърцето.
- Тъй като затлъстяването играе огромна роля за възникването на сърдечна недостатъчност, в последните години се наложи подходът да лекуваме затлъстяването с медикаменти, вследствие на което имаме и по-добра прогноза за пациентите със сърдечна недостатъчност.
Важно е да се знае обаче, че въпреки напредналото лечение сърдечната недостатъчност все още се свързва с голяма смъртност. Ето защо една от тенденциите е създаването на лекарства, които превентират сърдечната недостатъчност и намаляват смъртността. Например при пациенти, които имат съпътстващо хронично бъбречно заболяване или анемичен синдром. Пациентите обикновено са полиморбидни, тоест с много заболявания. Затова ние, кардиолозите, обръщаме внимание на целия организъм, стабилизираме цялостното им състояние, за да получим по-добри резултати от лечението на самата сърдечна недостатъчност.
– Какви са новостите в лечението, които сега са в етап на клинични проучвания или за тях се говори на конгресите по кардиология?
– Задават се медикаменти, които превентират развитието на сърдечна недостатъчност. Те може да се прилагат при пациенти, които базово са в риск – с неконтролирана хипертония, със захарен диабет, с предсърдно мъждене, с исхемична болест на сърцето. При тях съществуват индикации за развитие на сърдечна недостатъчност, но все още не са развили това заболяване.
Друга група пациенти имат съчетание на сърдечна недостатъчност с хронично бъбречно заболяване и при тях смъртността е много сериозна все още. При кардио-ренален метаболитен синдром сърцето и бъбреците действат синергично. Целта на новите медикаменти при тези пациенти е като лекуват сърдечната недостатъчност, да превентират спада на бъбречната функция. Тези лекарства са на ниво клинични изпитвания в последна III фаза.
– Какво ще посъветвате хората над 65 години?
– Моят съвет към тях е да бъдат бдителни за симптомите на сърдечна недостатъчност, за да се обръщат навреме към кардиолог. Когато заболяването се открие в по-ранни фази, можем да започнем подходящото лечение, да запазим качеството на живот на пациентите и да им осигурим много дълго време без спешни посещения в болница, без хоспитализации и без тежки интравенозни терапии. Това изисква също контрол на рисковите фактори.
Когато пациентът започне да усеща лимит на физическата си активност, е добре да потърси кардиолог. Невинаги лимитираната физическа активност е резултат само на сърдечна недостатъчност. Може да е от исхемична болест на сърцето и от други заболявания. Но кардиологът трябва да установи това.
Мара Калчева, Портал на пациента
