Проф. д-р Горан Милашинович – Директор на Центъра за пейсмейкър терапия, Клиничен кардиологичен център на Сърбия
Какво се прави в Сърбия за предотвратяването на внезапната сърдечна смърт?
На първо място се работи по повишаване на информираността на обществеността относно внезапната сърдечна смърт като причина No. 1 за смъртност чрез медиите, интервюта и популярни лекции от експерти – кардиолози и медицински специалисти. Популяризират се рисковите фактори за сърдечно-съдовите заболявания като тютюнопушене, затлъстяване, диабет, повишено кръвно налягане и като основна причина за внезапната сърдечна смърт. Хората трябва да са добре информирани и относно здравословния начин на живот като здравословна храна, физическа активност, умствена и физическа релаксация. В Сърбия се работи активно и с медицинските специалисти относно първичната и вторичната превенция на внезапната сърдечна смърт чрез увеличаване на броя на имплантируемите кардио вертер дефибрилатори (ИКД) при пациенти със съответните показания. Особено важно е медицинските специалисти да са запознати с първите два „златни“ часа между началото на инфаркта на миокарда (типична болка в гърдите и потвърдена диагноза) и спешното стентиране на запушения коронарен кръвоносен съд. Важен е и досапът до автоматични външни дефибрилатори (АВД) на обществени места, на които има голяма концентрация на хора с повишен тонус на симпатиковата нервна система (летища, стадиони и др.)
Каква е действащата система за оказване на първа помощ на обществени места или вкъщи? Кои институции са ангажирани в решаването на проблема?
Всяка линейка за интензивни медицински грижи е снабдена с преносими външни дефибрилатори и оборудване за кардиопулмонална ресусцитация. В Белград спешната медицинска помощ е разпределена така, че да достигне всяка точка на града в рамките на по-малко от 15 минути.
Кои са рисковите фактори за внезапна сърдечна смърт? Кои пациенти са най-застрашени?
Пациентите с исхемична болест на сърцето в остра и хронична фаза са с максимален риск от внезапна сърдена смърт вследствие на вентрикуларна тахикардия и вентрикуларна фибрилация. Основният маркер за внезапна сърдена смърт e левокамерна дисфункция (фракция на изтласкване под 35%), която понякога се диагностицира в неисхемичен контекст (напр. дилатационна кардиомиопатия). Рандомизираните контролни клинични изпитвания при тези групи пациенти показват ясна повишена преживяемост)при пациентите с имплантиран ИКД и отсъствие на полза при пациентите, които са лекувани само с медикаменти.
Какви са критериите, за да се постави устройство за регистриране на патологичен сърдечен ритъм, което при нужда автоматично да възстановява нормалната работа на сърцето? Тези устройства заплащат ли се от здравните осигуровки или пациентите си ги заплащат?
ИКД са показани при всички пациенти, преживели внезапна сърдечна смърт (вторична превенция), както и при пациенти с левокамерна дисфункция с фракция на изтласкване под 35% (исхемични) или 30% (неисхемични). ИКД за първична превенция не са показани през първите 40 дни от настъпването на остър миокарден инфаркт и първите 90 дни от аортокоронарен байпас/перкутанна коронарна интервенция, както и при обратимо сърдечно-съдово заболяване (напр. миокардит). В Сърбия Националната държавна служба за социално осигуряване покрива и реимбурсира всички електронни устройства в кардиологията, включително ИКД. Пациентите заплащат единствено такса от 5% от цената на имплантираното устройство, като максималната сума на тази такса не може да надвишава 200 евро, а определена група пациенти е освободена от плащане (в т.ч. диабетици и др.).
Има ли ново поколение устройства и какви са техните предимства?
В Сърбия имплантираме ИКД устройства от последно поколение (както и други електронни устройства: пейсмейкъри, сърдечна ресинхронизираща терапия, диагностични устройства) с честота 700 броя годишно (100 устройства на милион жители). Последните преимущества на ИКД технологията са устройства със защита при ЯМР изследване и напълно екстраваскуларен ИКД (подкожен ИКД) при определена под-група пациенти с показания, както и пулс генератор с физиологична форма за по-голям комфорт на пациентите и минимизиране на риска от инфекция.
Автор: Портал на пациента
Снимка: Vreme.com
