Може да ги спаси имплантируем кардиовертер дефибрилатор, но само 35 пациенти на година могат да си платят за устройството
УМБАЛ „Александровска” и Портал на пациента (www.portalnapacienta.bg) продължават стартиралата миналата година информационна кампания за профилактика на внезапната сърдечна смърт (ВСС) „За всеки един удар на сърцето”. От 17 до 21 юни (8 – 16 ч) се провеждат безплатни прегледи в Центъра за електрокардиостимулация и електрофизиология към кардиологичната клиника на Александровска болница и в приемно-консултативния кабинет на клиниката на партера на Втори хирургичен блок (вход на ул. „Пенчо Славейков”, срещу баня „Мадара”). Направления по НЗОК не се изискват, но е необходима предварително записване на тел. 02/ 9230 339. От прегледите могат да се възползват и пациенти с ритъмни нарушения, рецидивиращо предсърдно мъждене, камерна тахикардия и сърдечна недостатъчност, които се нуждаят от имплантация на кардиостимулиращо устройство.
Ето какво обясни за кампанията и за превенцията на внезапната сърдечна смърт д-р Светослав Куртев – началник на Отделението по електрокардиостимулация и електрофизиология на „Александровска болница”.
Д-р Куртев, какво представлява състоянието внезапна сърдечна смърт?
Внезапната сърдечна смърт (ВВС) представлява внезапна загуба на съзнание, водеща до смърт в рамките на 1 час от проявата на остри симптоми, свързани със сърдечно-съдовата система. Голяма част от ВСС се предизвиква от животозастрашаващи камерни аритмии – камерно мъждене или камерна тахикардия. Около 20% се пада на брадикардията или асистолията – състояния, при които сърдечният ритъм опасно намалява или просто спира.
Каква е статистиката за смъртността от ВСС – световна и за България?
По света сърдечно-съдовите заболявания са причина за смърт при около 17 милиона пациенти годишно, като 25% (около 4 милиона души) умират от ВСС. Рискът за такава смърт е по-висок при мъже, отколкото при жени и нараства с възрастта. Внезапната сърдечна смърт обаче не е болест само на възрастните хора. Изчислено е, че при хората под 50-годишна възраст в Европа от ВСС умират между 1100 и 9000 пациента годишно.
В България липсват точни данни, но ако екстраполираме данните от Европа, при годишна сърдечно-съдова смъртност от около 70 000 пациента, около 17 000 умират от ВВС. Ориентировъчно тази зловеща статистика се доближава до процента пациенти, починали от рак на белия дроб, рак на гърдата и СПИН, взети заедно.
Какви са причините за възникването на ВСС?
Най-честата причина за възникване на ВСС е исхемичната болест на сърцето в една от нейните форми – исхемичната дилатативна кардиомиопатия. Поради много високата честота на исхемичната болест на сърцето в България ВСС е много честа при тези пациенти. Съществуват редица идиопатични форми на дилатативна кардиомиопатия, които не са свързани с исхемичната болест на сърцето, но макар и по-редки, водят до значим процент смъртност от ВСС. Понякога токсични медикаменти, алкохол и различни видове наркотици могат да доведат до повишен риск от ВСС. Най-малко като процент са хората с т.нар. каналопатии, които представляват генетични заболявания при структурно здрави сърца, които генерират опасни аритмии, водещи до ВСС. Макар и редки, тези заболявания засягат много млади пациенти в активна възраст и в повечето случаи, ако не се профилактира адекватно ВСС, завършват фатално.
Как може да се помогне на човек, изпаднал във внезапна сърдечна смърт и изобщо възможно ли е да се помогне? Каква е практиката в България?
За да се прекъсне процесът на внезапна сърдечна смърт при пациент, трябва да се започне незабавна реанимация: сърдечен масаж и обдишване. В голяма част от развитите държави на обществени места, където се събира или преминава голям поток от хора, като стадиони, спирки, зали, театри, кина и т.н., съществуват портативни кардиовертер дефибрилатори, с които може да се дефибрилира успешно. Боравенето с тези не чак толкова сложни машини и изобщо цялостното поведение в такива спешни случаи се учи в ранна училищна възраст. Но, за съжаление, подобен род инициативи в България си остават мираж.
Как се превентира ВСС?
Единственият познат ефективен начин да се превентира внезапната сърдечна смърт на този етап остава имплантирането на т.н. кардиовертер дефибрилатор (ICD). Той представлява сложно устройство, което разпознава, улавя и прекъсва животозастрашаващата артимия. Имплантира се подкожно с местна анестезия, под рентгенов контрол. Процедурата е с ниско ниво на усложнения, подходяща за тежкоболни пациенти, каквито са повечето нуждаещи се от тази машинка. Имплантът се поставя подключично под кожата и в повечето случаи почти не се забелязва. Батерията издържа между 5 и 10 г. в зависимост от необходимостта да се включва.
Кои са рисковите пациенти за ВСС и какво се прави за тях от страна на здравната ни система?
Преди всичко рискови пациенти са тези с вече преживяна (прекъсната) внезапна сърдечна смърт. Те са с най-голям риск от повторно събитие, което обикновено води до фатален край. Също така рискови са пациенти с напреднала форма на исхемична болест на сърцето, както и с редица други сърдечни заболявания. Съществуват много точни препоръки, които ни помагат да отсеем пациентите, които наистина биха имали полза от имплантацията на устройство за превенция на ВСС.
През 2013 г. НЗОК въведе допълнително разширение на дотогава съществуваща клинична пътека за пейсмейкъри, за сложни устройства, като увеличи сумата за имплантация до 6000 лв. Тя обаче не е достатъчна да покрие изцяло устройството и пациентите трябва да доплатят между 3 и 8 хиляди лева, в зависимост от конкретното необходимо устройство и наличие на предишно. Тази сума, разбира се, е непосилна за голяма част от пациентите ни и те не си имплантират такива устройства. Това ги обрича на неоптимално лечение и много висока смъртност.
Какви са проблемите с превенцията на тези пациенти? На колко българи на година се имплантират кардиовертер дефибрилатори? Каква е бройката на тези пациенти в развитите страни в Европа и в САЩ?
Преди всичко трябва да е ясно, че превенцията на ВСС с имплантируеми устройства е животоспасяваща и безалтернативна терапия. Тя отговаря на всички условия за пълна реимбурсация и нейното частично заплащане от НЗОК с огромен процент доплащане от пациенти буди недоумение, поставяйки много неудобни въпроси.
Нямам точни данни за изминалата година, но през 2014 г. Европейското дружество по кардиология обяви много тревожни за нашата страна резултати от 2013 г., които едва ли се различават много от ситуацията в момента. Тогава като абсолютен брой в България сме имали 35 ICD-та. Това, изчислено на милион население, прави 5 устройства и в сравнение с други държави ни подрежда малко преди Мароко, Египет, Азърбайджан, Молдова и далеч след държави като Босна и Херцеговина (17 устройства на милион население) и Сърбия (62 устройства на милион население). За положителен пример бих дал Чехия, където са имплантирани 301 устройства на милион население, или Словакия, където броят е 108 на милион души.
Лично моето мнение е, че страната ни може да отдели необходимите няколко милиона лева и да покрие изцяло това лечение. Това, от своя страна, ще доведе до спасяването на стотици пациенти годишно и ще ни позволи значително да подобрим злокобната статистика от последните години.
Автор: www.portalnapacienta.bg
Снимка: УМБАЛ “Александровска”
