В основата на заболяването стоят негативни стереотипи в мисленето
Д-р Надя Панчева е специалист по вътрешни болести и кардиология. Завършила е Медицинския университет във Варна. Специализирала е клинична кардиология, електрокардиостимулация и електрофизиология в Израел. До края на 2018 г. е работила в Интензивна кардиологична клиника със сектор по електрокардиостимулация в УМБАЛ „Света Марина” Варна, а от юни тази година оперира и имплантира устройства в Центъра по кардиостимулация към Специализираната болница по кардиология „Медика Кор” Русе. Продължава също да преглежда пациенти в медицински център във Варна. Ето какво споделис д-р Панчева за профилактиката на внезапната сърдечна смърт (ВВС) и за връзката между емоциите и сърцето.
Д-р Панчева, каква е медицинската връзка между емоциите и сърцето?
Върху този проблем се работи все повече по света. Доказано е, че при някои пациенти съществува патологична мозъчна асиметрия в работата на някои центрове от лявата и дясната хемисфера. Това може да създаде дисбаланс в регулаторното участие на двата дяла на автономната нервна система – симпатиковия и парасимпатиковия. Когато този дисбаланс нарасне до степен, че не може да бъде компенсиран, се получава криза с различен тип прояви. Много често се изразява в сърцебиене – нарушение на сърдечния ритъм. Като най-тежката проява е внезапната сърдечна смърт (ВСС). Някои емоционални състояния могат да провокират точно този тип процеси, на базата на патологична функционална мозъчна асиметрия, без да има изявено подлежащо заболяване. Миналата седмица преглеждах пациент, преживял животозастрашаваща аритмия точно в деня на годишнината от смъртта на съпругата си. Аритмията при него е предизвикана от силни, значими за него емоции. Допълнителните изследвания не откриха органично заболяване, което да обясни случилото се. При този тип проблеми говорим за психосоматична зависимост – или смущения в работата на орган или система поради нарушена регулация от страна на централната нервна система. Съществува и обратен вариант – соматопсихика, тоест влиянията са и в двете посоки – както продължително действащи, неконтролирани емоции могат да предизвикат заболявания на физическото тяло, така и заболявания на физическото тяло могат да доведат до психоемоционални сривове. Това е логично. И докато проблемите, свързани с увредена структура на даден орган, са по-трудно решими поради настъпили необратими изменения, то психосоматичните процеси на базата на емоции могат да бъдат напълно обратими.
Неотдавна изнесохте лекция на тази тема пред общопрактикуващи лекари. Какво ги посъветвахте?
Да говорят повече с пациентите си. Да гледат на симптомите не като на списък от показатели за дадена болест, а да търсят логическата връзка със събитията и проблемите в живота на техните пациенти. Точно общопрактикуващите лекари биха могли да отчитат промени в емоционалното състояние на пациентите, защото много по-често се срещат с тях и ги познават добре от години. Един разговор с пациент понякога може да доведе до обрат в психоемоционалното му състояние и до подобрение на физическо ниво. Когато причината за оплакванията е продължителен стрес, лекарствата могат да потиснат симптомите в някаква степен. Но ако пациентът не промени начина, по който мисли, отношението си към другите и преди всичко към себе си, физическият проблем ще продължи да съществува. А когато достатъчно дълго се подържат активни отрицателните емоции, това започва да се отразява на работата на вътрешните органи. Всеки психо-емоционален дисбаланс може например да предизвика високо кръвно налягане, дори хипертонични кризи или някакъв вид аритмия, гастритни прояви, диабет и прочие. Всички тези „заболявания” в самото начало са стресови състояния. Когато мозъкът е претоварен от стрес, от негативни емоции, започва да се променя модела, по който работи нервната система. Затова трябва да мислим за мозъчната си хигиена, да тренираме и контролираме емоционалността си. Тази част от лечението зависи от нас самите и е наша отговорност. Започва се с разбиране и осъзнаване на значимостта на тази част от нашата същност, а ние, лекарите, имаме отговорността да работим за повишаване здравната култура на пациентите ни.
Вие извършвате интервенции на сърцето, но предполагам, че и говорите много с пациентите си.
Напоследък отделям много време да говоря с тях. Разбрала съм, че имплантирането на електронни устройства, решава напълно някои последствия от проблеми, свързани със забавен пулс или аритмии, но не и самите проблеми, довели до тях. Дали ще се проявят или не нови аритмии, зависи изключително много от това как пациентите ще променят начина си на мислене, дали ще изчистят негативните стереотипи, дали ще култивират емоциите си и ще пренастроят мирогледа си. Всъщност отговорността на пациента към собственото здраве е много важна.
Прочетох интересна дефиниция за здравето на д-р Ненов от книгата му „Бъди здрав”: „Здраве ще рече да ти се яде хляб, да ти се пие вода, да ти се доспива на залез слънце. Да не помисляш никому зло, и ако някой те обиди, да си готов да му простиш. Здраве ще рече всичко да те радва и да ти се иска всички да радваш…” и ред други неща, за които въобще не се замисляме. Когато това разбиране за здравето стане приоритет, заеме полагащото му се първо място и пренаредим останалите приоритети, тогава ще живеем в истинско здраве. А дотогава ще говорим само за болести.
Наскоро от Здравната каса обявиха, че ще има пълна реимбурсация за кардиовертер дефибрилаторите от 2020 г. Вашият коментар?
Силно се надявам това, което обявиха в пресата, да стане факт. Защото все още реимбурсацията е на досегашното ниво. В момента НЗОК поема 6000 лева за устройството, а пациентът трябва да доплати още толкова. Не всички обаче могат да дадат такава сума. Например пациентът, който споменах, в момента няма възможност да си доплати за кардиовертер дефибрилатор, въпреки че му е нужен и се знае, че в някакъв момент може да спаси живота му.
Обяснете каква е ролята на кардиовертер дефибрилаторите?
Кардиовертер дефибрилаторите са устройства, които могат да разпознаят дали аритмията е предсърдна или камерна. Предсърдните аритмии не са толкова опасни, предизвикват симптоми у пациентите, но не са животозастрашаващи. Докато камерните аритмии могат да доведат до спиране на сърцето и внезапна сърдечна смърт. При камерните аритмии има някаква електрическа активност, но тя е неефективна и практически няма механична работа на сърцето. Когато няма ефективно съкращение на сърдечния мускул, няма изтласкване на кръв през аортата и следователно кръвта не достига до мозъка и до останалите органи, тогава мозъкът като най-чувствителен орган реагира моментално със загуба на съзнание, поради хипоксемия или недостиг на кислород. Ако до десетина минути не бъдат предприети реанимационни мерки и не бъде възстановен нормалният сърдечен ритъм, човекът умира. Това е внезапната сърдечна смърт.
Когато сърцето е болно, структурно увредено, с разширени кухини след преживян миокарден инфаркт, рискът от внезапна сърдечна смърт е огромен. Ние знаем, че ВСС ще се случи при голяма част от тези пациенти в следващите пет години. Тогава кардиовертер дефибрилаторите са част от първичната профилактика на внезапната сърдечна смърт – преди да е настъпило събитието, да имплантираме устройство, което да запази живота на човека.
При хората, които вече са преминали такъв епизод на ВСС и са оцелели, защото повечето от тях не оцеляват, имплантирането на устройствата е вторична профилактика. Тези пациенти са с доказана опасност за живота и точно за тези пациенти Касата ще поеме заплащането на кардиовертер дефибрилаторите. За реимбурсация на устройства за първична профилактика все още не се говори.
Доколкото разбрахме, Касата ще заплаща само 8500 лева вместо досегашните 6000.
Кардиовертер-дефибрилаторите са различни видове, с един, два или три електрода, съответно с различни характеристики и функции. Все едно да сравняваме мотор, лека кола и автобус. Няма как да струват еднакво. Ще има устройства, които ще са изцяло реимбурсирани. Това са устройства с по-малко функции, с един електрод например, с по-малко прецизна диагностика, подходящи само за една група пациенти. Все още обаче не се знае какво ще получим като параметри за работа, какви оферти ще дадат фирмите и други обстоятелства. Затова е рано да се прогнозира как точно ще работим. Но се надяваме поне да се доближим до нивото в другите европейски държави. Получава се така, че в „богатите” държави този тип медицински дейности са безплатни, а за най-бедните европейски граждани те са най-скъпи. Длъжници сме на тази група пациенти.
Автор: Портал на пациента
