За атопичния дерматит разговаряме с един от водещите в страната дерматолози проф. д-р Развигор Дърленски.
Проф. д-р Развигор Дърленски, дмн, завършва медицина с отличие в Медицински университет-София през 2005 г. През 2010 г. придобива специалност по дерматология и венерология и защитава научна дисертация на тема “Клинико-експериментални проучвания за ролята на епидермалната бариера при контактната свръхчувствителност и иритация на кожата”. Професионалните интереси на проф. Дърленски са в областта на алергичните кожни реакции и заболявания, атопичния дерматит, синдрома на чувствителната кожа, кожните прояви при вътрешни болести и лекарствените кожни реакции.
– Проф. Дърленски, какви са причините за атопичния дерматит и факторите, които го обострят?
Ще цитирам думите на проф. Хауърд Готрън, американски учен, посветил живота си на атопичния дерматит: „Всички знаем как изглежда екземата, но никой не знае какво всъщност представлява тя“. Въпреки това в 21. век имаме яснота за предразположенията, които може да доведат до развитието на атопичен дерматит, или екзема. Тези два термина в дерматологията означават едно и също заболяване.
Основният фактор е генетичен, защото повече от половината от пациентите с атопичен дерматит носят мутация в гена за белтъка филагрин. Този белтък се намира в гранулозния и в роговия слой на кожата и отговаря за изграждането на така наречената кожна бариера, или водно-липидна мантия, която пречи на неконтролируемата загуба на вода от повърхността на кожата. Пречи и на проникването на потенциални алергени и дразнещи вещества отвън навътре към тялото.
От значение при възникването на атопичния дерматит е също имунологичния дисбаланс, тоест готовността на имунната система да направи кожна реакция към вещества от околната среда, които при здравите хора не предизвикват реакция. Докато при хората с атопичен дерматит контактът с вода или с някой перилен препарат може да доведе до клиничната проява на екзема.
Не на последно място са нарушенията в кожния микробиом, който представлява генетичния материал на всички микроорганизми в определена анатомична зона или на тези, които населяват определена екосистема. Ние носим около 1 кг бактерии на кожната повърхност. И докато при здрави хора основно преобладават Корина бактерии (Corynebacterium) и стафилококус епидермидис (Staphylococcus epidermidis), то при пациентите с дерматит, дори в зони, които не са видимо засегнати от екземата, има растеж на бактерията златист стафилокок (Staphylococcus aureus), който създава условия екземата да бъде усложнена – върху нея да се насложи вторична стафилококова инфекция.
Тези три фактора – генетичният, който води до нарушена кожна бариера, имунологичният дисбаланс и нарушенията в кожния микробиом; както и начинът, по който тези три фактора си взаимодействат помежду си, стоят в основата на възникването на атопичния дерматит.
– Зачестява ли затопичният дерматит в сравнение с предишни десетилетия?
Това е обект на много проучвания и вече има десетки доказателства, че в сравнение с времето преди 50, дори преди 20 или 10 години, честотата на атопичния дерматит расте както при децата, така и при възрастните. Ако сега в Европа и респективно в България всяко пето дете се ражда с гените за атопия, очаква се до 2050 г. всяко второ дете в индустриализирания свят да е с предразположение за атопичен дерматит и заболяванията от този спектър – астма, алергичен ринит, алергичен конюнктивит и еозинофилен езофагит (имуномедиирано заболяване на хранопровода).
Има много обяснения защо честотата на атопичния дерматит нараства и ще продължава да нараства. Струва си да отбележим „Хигиенната хипотеза“, според която съвременният начин на живот, контактът с индустриализирания свят, с множеството изкуствени материали, липсата на контакт с почва, домашни животни, с природата като цяло води до невъзможност имунната система да бъде тренирана от ранно детство и до имунологичен дисбаланс, който е в основата на възникване на атопичния дерматит. Така че индустриализираният съвременен начин на живот е в основата на зачестяването на кожните проблеми и на различни алергични състояния както от страна на кожата, така и на дихателните пътища (астма и алергичен ринит).
Друг фактор е прекомерната употреба на антибиотици, която допринася за това имунната система да не може да осъществи пълноценна среща с микробните агенти, тоест със заобикалящите ни добри бактерии, вируси и гъбички, а се насочва в погрешната посока и започва да самоатакува кожата, което поддържа възпалителната реакция при атопичния дерматит.
– Какво е характерно за тежките форми на атопичен дерматит?
Близо 80% от пациентите с атопичен дерматит са с лека или със средно тежка форма на заболяването. Едва между 10 и 15% от пациентите страдат от тежки форми. Това означава засягане на над 30% на кожната повърхност. Отчита се и честотата на пристъпите и хода на самото заболяване. При повечето пациенти с леки форми атопичният дерматит се обостря основно при стрес, напрежение и с настъпването на студените месеци на годината. Докато пациентите с тежки форми са с целогодишна екзема. Говорим за тежки форми и при пациенти, чието лечение не може да се провежда само с локални средства (кремове, мази, балсами – лекарствени и козметични хидратиращи средства), а е необходимо и включването на системна терапия (медикаменти, които се приемат през устата или инжекционно).
Добрата новина е, че през 2025 г. в България вече са достъпни най-съвременните средства за лечение на тежки форми на атопичен дерматит, които се заплащат напълно от Здравната каса. Затова и съветът ми към пациентите е, ако имат трудно контролируема форма на атопичен дерматит, да потърсят мнението на специалист дерматолог и да попитат за нова, съвременна терапия.
– Какъв е ефектът на съвременните терапии за атопичен дерматит?
Като философия те не се различават от класическите лечения – кортикостероидите и имуносупресорите. Съвременните медикаменти също са насочени към потискане на определена имунологична верига или отделна брънка от веригата. Това потискане обаче е много по-селективно в сравнение с класическите медикаменти. Ето защо и рискът от странични ефекти, свързани с развитие на злокачествени заболявания и тромботични инциденти (инфаркти, инсулти, периферна или белодробна тромбоза), е в пъти по-нисък при съвременните медикаменти в сравнение с лекарствения арсенал, с който разполагахме до миналата година.
– Колко бързо съвременните медикаменти повлияват на симптомите?
Съвременните лекарства за лечение на атопичен дерматит са два основни класа. Единият клас са биологичните лекарства, при които самата молекула на лекарството има огромна маса и задължително се влива инжекционно. При биологичните терапии ефектът настъпва доста по-бавно. Отнема два до три месеца, за да разгърнат своя терапевтичен ефект.
Вторият клас нови лекарства са малките молекули (янускиназните инхибитори) и се приемат под формата на таблетки през устата. При тях ефектът идва много по-бързо. Сърбежът първи се повлиява. Повечето ни пациенти на третия-четвъртия ден от приема на лекарството вече успяват да прекарат спокойна вечер без сърбеж и да поспят.
– Понеже предстоят безплатни прегледи за тежък атопичен дерматит, как пациентите да преценят, че имат тежката форма?
Ако в историята на своето заболяване са били многократно лекувани през устата или инжекционно с класически средства като кортикостероиди и имуносупресори, те са имали трудно контролирана и тежка форма на атопичен дерматит. Ако площта на екземата е над 30%, говорим за тежък атопичен дерматит. За да си представите визуално – 1% е площта на една длан. Така че пациенти само с екзема на ръцете, няма как да са в тежка форма. При тях има само 2% засягане на кожната повърхност. Но ние се съобразяваме също и доколко заболяването снижава качеството на живот на пациентите. Пациент с атопичен дерматит, който е на лицето, дланите и гениталиите има толкова влошено качество на живот, колкото на пациенти с онкологични заболявания или на изкаралите инфаркт. При тези пациенти заболяването се вижда от околните и хора с по-нисък интелектуален и социален статус веднага си мислят, че този човек е заразен, опасен за тях и за обществото. Само че това не е вярно за пациентите с атопичен дерматит.
В крайна сметка, когато те посетят нашите кабинети, ние ще оценим тежестта на заболяването по обективни скали със цифрови стойности и ще определим дали атопичният дерматит е лек, средно лек или тежък.
Записвания за безплатните прегледи за тежък атопичен дерматит се приемат на тел. 0876 984 552 в делнични дни от 9 до 17 часа до 30 октомври 2025 г.
Източник: Puls.bg
Тази статия е с подкрепата на Портал на пациента
